• Макар да го “отравят” англичани, германци, италианци и руснаци, заключението на най-добрите немски и български лекари е “класически инфаркт”

На 28 август 1943 година в 16.22 ч. цар Борис умира в двореца в София. Оттогава до днес, особено в последните години, рядко се намира историк, изследовател, журналист и дори обикновен българин, който да не се е опитвал да търси мистика, висш шпионаж, намеса на поне една от Великите сили в тази царска, но иначе твърде обикновена смърт. И всеки да се опитва да я разбулва по свой начин.

Да си припомним какво е направил Борис III в последните години от своето царуване. В резултат на сложни дипломатически игри и уговорки с Германия и СССР е успял да върне Южна Добруджа и това е лелеяната мечта за възтържествуване на справедливостта от драматичното ѝ отнемане преди 30 години. С доста упорита дипломация е успял да се договори с Хитлер Македония да е под български протекторат, независимо че тя е в състава на Третия райх.

За мнозина и най-вече за политиците от онова време изглежда, че той е реализирал българските драматично-кървави мечти, довели и до две национални катастрофи.

Затова и му дават титлата

Цар Обединител

И изведнъж - неочаквано умира.

Има ли тайна? Ако има, тя е в народопсихологията на българина. Народ, който няма запазени костите на нито един свой цар, изключая Самуил, за когото пък днес ще спорим с македонците, а и с известни уговорки за Калоян в търновската църква “Св. 40 мъченици” и Георги Тертер в Ивановските скални манастири, естествено, че е склонен да опита да намери тайна в смъртта на последния владетел на последното си царство.

Времето на цар Борис III в исторически план е твърде близко и са пресни, а и твърде често публикувани след 1989 г. спомените на хора, работили в двореца и очевидци на някои събития.

Типично по български, всеки се чувства част от някакъв отрязък от родната, твърде често преиначавана история и след години да иска да каже истината за своето време с претенцията, че всичко е от първоизвора. Колцина обаче знаят истината? Всеки се опитва да хвърли искрица от нея, тълкува я по свой начин, драсва някакъв щрих и така се губи завършената картина. И вместо мечтаната, премълчавана години наред, а и тайнствена истина се ражда поредната сензация. А тя се подсилва от факта, че цар Борис III свършва земните си дни два месеца преди да навърши 25 години начело на българския престол.

Но как е умрял той?

Да се спрем на последните дни на последния български цар. Около месец преди смъртта си цар Борис получава покана да посети Хитлер. Фаталист и мистик, човек, който умело успява да води двойствен живот и защо да го крием - твърде хитър като политик, царят отлага с ден посещението си. Вместо на 13 август заминава на следващия ден. Оправдава се с това, че на 13-о число не правел нищо. В действителност, вероятно е очаквал неприятни разговори, съзнавал е, че не може да се отклони от тях, но се е опитвал да ги отложи до последно.

Придружават го хора от личната му свита и нито един министър. На летище “Враждебна” царят е изпратен единствено от министър-председателя Богдан Филов. Той го очаква и при завръщането му в неделя, 15 август. Тогава Борис III му казал, че на връщане искал да ги срещне вражески самолет и да се свърши с него. Министър-председателят точно е цитирал думите му в своя дневник, издаден през 1990 г.

Политическата обстановка в края на лятото на 1943 г. съвсем не е по вкуса на царя да иска всичко да премисли до най-малката подробност, да се спотаи, когато трябва, да изслуша всички гледни точки на приближените и министрите си и едва тогава да вземе решение.

Събитията на Източния фронт след битката при Сталинград, завършила през февруари, се развиват главоломно. Хитлер е нервен - усеща, че губи войната, и затова

подлага цар Борис на натиск, искайки той да

се ангажира, доколкото неговата армия може

да замести италианските части на Балканите

(Пред успешния си край си е и съюзническото англо-американско настъпление, започнало в Сицилия през юли, и излизането на Италия от Тристранния пакт - б.а.). Хитлер предлага две български дивизии да влязат в Северна Гърция и да охраняват албанското крайбрежие. Българският цар поставил условия - можело да вкараме една дивизия в Македония, но ако немците я въоръжат добре. Тя трябвало да се дислоцира в Костурско и Леринско.

Мнозина откриват именно в последната му германска мисия причината за царската смърт, но по различен начин. Борис III веднъж бил умрял от прекомерно нервно напрежение, втори път бил отровен по време на прощалния обяд във “Вълчата бърлога”, трети път - от отрова, поставена в кислородната му маска в самолета.

Нищо обаче в поведението на царя след завръщането в София не показва признаци, че ще напусне земния свят и поданиците си.

На 16 август дава прощален прием на хърватския пълномощен министър. На следващия ден заминава за резиденция “Царска Бистрица”, изкачва връх Мусала, връща се за малко в София, отново е в резиденцията си и пак на лов. На връщане от Мусала се е оплакал на съветнника си Станислав Балан, че му причерняло, приседнал за кратко, кризата отминала и отново продължил. Тогава попитал дали това не се дължи на въздуха по време на полета “от 4000 метра и нагоре”. Балан отвърнал, че двамата са дишали един и същи въздух и не е възможно.

На 23 август, понеделник, цар Борис се завръща в София и вероятно причината за това е започващата сърдечна атака от ангина пекторис. Веднага е събран консилиум от най-добрите български лекари и те поставят диагноза “заболяване на злъчката”. Най-близките обаче са се погрижили да извикат и двама от най-добрите европейски специалисти - д-р Зайц от Берлин и д-р Епингер от Виена. Самолетът за пътуването им е осигурен лично от фелдмаршал Гьоринг. И тук излиза загадката защо, ако Хитлер е тровил българския цар, то неговият най-доверен човек в Райха трябва да праща по спешност самолет с най-добрите лекари. 

Зайц и Епингер са

категорични, че Борис III

има запушване

на артерията,

което в онова време почти винаги завършва фатално. Дори предричат, че това може да стане след втора криза до две седмици. След като поставя диагнозата, Епингер иска да си тръгва, защото смятал, че нищо не може да се направи. Зайц напълно споделя мнението му и също иска да се прибира, защото къщата му е полуразрушена от англо-американските бомбардировки.

В четвъртък, петък и събота преди обед състоянието на болния цар се подобрява. Следобед обаче внезапно се влошава. Допълнително влияние оказва развилата се двойна пневмония. Следобед, на празника Успение Богородично, Борис III издъхва.

До смъртта си през 2000 година царица Йоанна говори съвсем малко за последните дни на своя съпруг. В спомените си, писани между 1961 и 1963 г. в Мадрид и публикувани от италианското издателство “Рицоли”, тя пише: “Все пак моето дълбоко убеждение е следното:

Борис, моят съпруг, не

умря от естествена смърт

Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан. Трябва да отбележа тук с изключителната секретност, с която бе заобиколен лекарският консулт, до който по понятни причини не бях допусната. Казано е, и аз отбелязвам в тази спомени, че лекарската колегия обеща да запази секрета на своите заключения.”

Вместо коментар да се послужим с думите на брата на цар Борис принц Кирил, казани пред т.нар. Народен съд: “Хубаво е да има загадъчност, да изчезват ковчези, гробове, да се говори сред народа, да не умира споменът за царя, за този, за онзи. Това е един от законите на живота - да се създават митове и легенди, да се говори за човека и след смъртта му.”

По-нататък обаче той продължава: “В царското семейство съществуваше и съществува убеждението, че царят е бил отровен.” Той обаче не конкретизира и на въпроса: “От кого?”, се измъква с: “Вие го знаете по-добре от мен.”

Версиите за отровителство

Още същата вечер, когато умира последният български цар, радио “Лондон”, както го наричат у нас тогава, в съобщението за смъртта му прави анализ и изказва хипотезата за отравяне и дори посочва, че негов автор е Хитлер. Часове преди това обаче пълномощният немски министър в София Бекерле е изпратил подвеждащо съобщение до главната квартира на Хитлер, от което се подразбира, че царят е отровен и това е направило английското разузнаване.

В Германия замълчават няколко дни след смъртта, но после Гьобелс пуска версията, че е отровен от своята балдъза, принцеса Мафалда. Идеологът на нацистката пропаганда знае, че думите му ще се приемат за самата истина. През октомври той я повтаря и допълва, че вече дори и Хитлер бил убеден, че българският цар със сигурност е бил отровен, и обвинявал италианската кралска фамилия за престъплението. Той подозирал “интригантката Мафалда”, сестра на Йоанна. Гневът му се стоварва въврху нея още в началото на септември и тя завършва живота си в немски концлагер.

На Нюрнбергския процес през 1945-1946 г. бившите министри фон Папен и фон Шахт поддържат тезата, че Борис III е станал жертва на съветска отрова. И с това задълбочават мистерията около смъртта на царя. 

От дневника на Богдан Филов

25 август, сряда. Съобщиха ми следобеда да отида веднага в двореца, дето Севов ми съобщи, че от понеделник насам царят бил сериозно болен и повикали специалисти от чужбина проф. Sietzот Берлин и проф. Еppinger от Виена. Първият пристигнал още предния ден, във вторник, вечерта изваден из под развалините на къщата му, разрушена при последната бомбардировка на Берлин, а Еppinger беше току-що пристигнал в сряда на обед. Идването на професорите е било уредено от G?ring, който поставил на разположение необходимите аероплани. За всичко това на мене едва днес се съобщи. Видях професорите, които ми съобщиха, че положението е сериозно, тъй като Ц(арят) е заболял от запушване на артерията, болест, която почти винаги завършва фатално. Имало все пак надежда, ако прекара първата криза да утре вечер, след което е щяла да настъпи и втора криза след две седмици.

......

На следния ден, петък 27, VIII, положението се подобри и ни вдъхна нови надежди. Ц(арят) беше в съзнание, познаваше близките си, беше помилвал ръката на Царицата, беше попитал Евдокия как е, но разговор не можеше да води. За да запази пълно спокойствие лекарите го държаха с упойки в полусънно състояние, от което той от време на време се пробуждаше, казваше по някоя дума (искаше да пие вода или да отиде по нужда), обаче през всичкото време на болестта изказа нито едно желание, не даде нито едно нареждане, нито пък поиска да види някого.

---След едно леко подобрение към два часа в 4 ч. и 22 м. Ц(арят) издъхна. Повикаха ни в спалнята му. Очите и устата бяха още отворени. На колене пред леглото бяха Царицата и Евдокия. В стаята бяха лекарите, Кирил, Севов, аз, Михов, а след малко пристигна и Габровски. Трябваше да се констатира смъртта. Всички лекари поотделно преслушаха сърцето. Чуждите лекари предложиха актът за смъртта да бъде съставен от нашите (Киркович, Разсолков, Цончев, Александров и Балабанов). За хода на лекуването и болестта беше държан подробен протокол.

......

-Спомените на царския секретар Петър Морфов

“На следния ден, вторник, към 10 часа сутринта Свилен Николов дойде при мене твърде развълнуван.

- Г-н секретар, елате бързо в станцията на Шиваров да вземем Загоров по телетипа. Началството е много болен. Разберете, ще ни избият, ако умре. Ще искаме Заайц да дойде веднага, ще повикаме д-р Цончев от Ксанти.

- Оказа се, че Берлин бил тежко бомбардиран през нощта, така, щото връзка със Загоров можахме да вземем доста по-късно. Докато чакахме Свилен ми даде следните подробности относно заболяването на царя. Вчера сутринта началството станал бодър и весел. Когато се разделял с децата си, за да се качи в автомобила си, нещо го присви, олюля се и се подпря на вратата като с дясната си ръка силно притискаше мястото около сърцето. След като му попремина, целуна децата и им каза: Ще слушате леля си Кока (Евдокия - б. а.) и чичо си Кики (Кирил - б. а.). По пътя за София не се оплака от нищо. Щом пристигнахме, нареди да повикам д-р Александров. Последният го прегледа, каза му нещо на немски и настоя веднага да легне и да не мърда от леглото. Началството обаче не легна, а тръгна да обикаля канцелариите. Ходи и там, где почти не стъпваше - във военната канцелария. Гледайте бай Васил, той е болен. Мен ми няма нищо - ми отвърна, когато му повтарях какво бе наредил д-р Александров. Не преви крак през целия ден. В 7.30 падна по стълбите и повърна”. 

Показанията на Георги Ханджиев пред т.нар. Народен съд

“Към 15 август царят ме повика и ми каза че на следващия ден ще заминем с аероплана при Хитлер и да се приготвя. Ще дойдат още полковник Бърдаров, Балан и камердинерът Свилен Николов. Приготвих багажа си, взех паспортите, които да служат като лични карти, и сутринта от Враждебна заминахме с аероплана, който Хитлер изпрати и който предния ден пристигна. Аероплана пилотираше винаги един и същи пилот - Бауер, стар авиатор и вози лично Хитлер. Тогава Хитлер се намираше в главната си квартира в Източна Прусия.

.....

На сутринта посетих царя в неговата кабина, за да видя дали има някои нареждания. Видя ми се в дух, уморен и блед. Казах му, че аз не спах добре, и имах лошото чувство, че ако спре машината за пресен въздух, то ще се удушим, и затова не можех спокойно да заспя. И той ми се оплака от същото и че в бункера не би желал да спи. Говорейки по това, излязохме на входа на бункера. Запитах как минаха разговорите. Замълча и после каза: “Добре”.

Мисля, че веднага след обеда заминахме за София. В аероплана царят беше в първата кабина или пък отпред при пилота.