Радина Боршош: Първият ни кулинарен сериал ще е вкусен до последния епизод
- Актрисата в момента се снима в главната роля в сериала “Алея на славата”, който ще тръгне есента по NOVА
- След постановка на Морфов разбира, че иска
да е актриса. В НАТФИЗ проф. Стефан Данаилов белязва пътя й напред в професията - “Меденият месец може и да е през зимата, а най-добре нека е през всеки сезон на нашия живот”, споделя красавицата, която се омъжи през юни
Представлението “Хъшове” свършва, а едно 14-15-годишно момиче иска да остане. Всички да излязат и тя да стои сама в салона. В това невъзможно пространство. В този свят, който взривява всичките й сетива, и ум, и душа. Така започва всичко за Радина Боршош, която днес омагьосва зрителите от сцената, в киното и тези пред малкия екран. С лекота красивата актриса покорява дори властелина на мечтите в театъра - Робърт Уилсън, който лично я избира за неговата Миранда в “Бурята”. Пред камерата в момента Боршош се изявява в главната роля в новия български сериал “Алея на славата”, чиято премиера е наесен по NOVА. Участва и във филма “Колело към Рая” (The Wheels of Heaven), предстоящ британски драматичен трилър на режисьора Бен Чарлз Едуардс, в който роли имат Гари Стреч, Джеф Бел и номинираният за “Оскар” Мики Рурк. В лентата тя си партнира и с младите български актьори Елеонора Иванова и Димитър Николов.
Със завладяваща енергия Радина прелита от олтара, където казва “да” на своя избраник в живота, на снимачната площадка, слагайки готварската престилка на героинята си Али, защото любовта винаги трябва да е в полет! И сякаш винаги е около нея във всичко, което прави.
- Как се чувствате на снимачната площадка на сериала “Алея на славата”?
- Това е първият кулинарен сериал в България. Тръгваме по алеята на славата на големите звезди в кухнята, открехваме вратите и навлизаме в една сложна и вълнуваща професия. Нашият сериал ще разказва красива история - драматична, романтична, няма да липсва и екшън обаче. Предстои ни дълго пътешествие и се надявам, че много зрители ще искат да го извървим заедно.
Повече от 2 месеца се подготвяхме преди старта на снимките. Уроци по готварство с едни от най-добрите мастършефове на България, част от тях са и консултанти на сериала и са плътно до нас, когато снимаме. Сюжетната линия е изключително интересна и динамична. Всеки ден на снимачната площадка се убеждавам, че работата в ресторант е екипно оцеляване - никой не може без другия и провалът на един е провал за всички в кухнята. Както е в семейството - заедно се подкрепяме и заедно се изправяме пред трудностите и кризите. Храната е нещо, което събира хората и ги прави щастливи. Нашето екранно семейство ще преживее много - и добро, и лошо. Предстои да видите!
- Как може да опишете партньорството си с Мак Маринов, с когото сте в главните роли?
- Мак е ураган. Още от първите ни кастсцени заедно ние си паснахме, говорим си много за персонажите, заедно търсим и намираме актьорски решения в сцените. Дискусиите ни винаги са разпалени и буквално валят идеи, с които затрупваме снимачния екип. Двамата работим с голямо доверие един към друг, това някак се случи от самото начало, което е най-ценното в екранното партниране.
Мак е много талантлив и мислещ актьор и заедно успяваме да водим нашите герои през трудни, но и много красиви моменти. Няма да скрия, че много се смеем заедно, което също помага. Моята героиня има и важна сюжетна линия с героя на Деян Донков в сериала. Работата с Динката е също много вдъхновяваща, ние сме колеги в Народния театър и бяхме заедно в сериала “Ягодова луна”, но за първи път имаме толкова пълнокръвна и ярка сюжетна линия заедно.
- Лесно ли се играе под режисурата на Виктор Чучков?
- Световноизвестните готвачи си имат един девиз: “Няма велик готвач, без велик екип”. Затова съм много щастлива, че съм част от този сериал - заради невероятните колеги, с които го създаваме. За първи път работя с продуцента Светлин Нейнски и режисьора Виктор Чучков. Познавам и се възхищавам на работата на Виктор Чучков в киното и винаги съм искала да се срещнем професионално. Той работи отблизо и в дълбочина с актьорите си и изважда от нас тези фини детайли, които карат героите да заживеят като реални личности. Виктор прави истинско кино, като въздействие и психологическа мощ в сериите. Искрено съм впечатлена и от начина, по който Борислав Захариев, нашият главен сценарист, разказва тази история - оригинално, въздействащо и емоционално. Боби е с нас и на снимачната площадка. Най-любимите ми моменти са преди заснемане на ключови сцени, когато заедно с Виктор, Боби и Мак разговаряме и намираме още и още начини, за да подсилим момента и емоциите на героите. Понякога е достатъчен малък жест, който превръща сцената в откровение.
Искам да отбележа и изключителната работа на нашия оператор Христо Генков. С него толкова бързо се сработихме, все едно това ни е пореден проект заедно. Камерата на Христо дава душа на историята, която разказваме.
- С какво е предизвикателна за вас ролята на Али?
- В момента заспивам и се събуждам с Али - втори месец снимаме всеки ден и ще продължим цяла есен, затова мога да кажа, че вече познавам Али като реален човек, когото съм срещнала в живота. Разбирам я и когато имаме нова ситуация в сериите, веднага си казвам: “Али би казала това или Али никога не би реагирала така”. Тя е млад талант в кухнята. Завършила е с отличие престижен университет в Париж в школата на световните мастършефове. Предлагат й да остане във Франция, но тя избира да се върне в България, защото вярва, че нейният път е тук и тук може да постигне много. Моята героиня е повече човек на стриктните правила, на фанатичното спазване на рецептите, но й предстои да открие, че сърцето е не по-малко мощен фактор за създаването на съвършеното ястие и за отстояването на истинската любов. За нея важат думите на Антъни Бурдейн: “Уменията се усвояват. Характера обаче или го имаш, или го нямаш.”
- Самата вие как се справяте в кухнята? Удава ли ви се кулинарията, или тепърва учите много неща заради продукцията?
- Всъщност мисля, че не само аз, но и много хора в България вече имат специален интерес към кулинарията и висшето майсторство в професионалната кухня. Респектирана съм от тази професия. Да си готвач, е много трудно и изисква отдаденост и постоянство. Изисква освен талант и силен характер, за да успееш и да станеш най-добър в кухнята. На пръв поглед от нещо просто и познато за всички да подредиш чиния, която е шедьовър.
Дори един омлет може да е изкуство, ако се прави от истински талантлив шеф. Готвачът не работи просто с продукти, той влага душа и сърце в работата си, това са часове наред къртовски труд в кухнята, за да се постигне съвършенство. Неслучайно казват: “Рецептите не работят, ако не използваш сърцето си”. Това като че ли е валидно за всяка работа, с която се захващаме - да вложиш сърцето си в нея. Ние също влагаме сърцето си в сериала и вярвам, че това, което правим ще докосне зрителите. Искаме този сериал да е вкусен от първата до последната серия!
- Харесва ли ви да се учите от по-опитни колеги, с които си партнирате - като например от Теодора Духовникова за първата ви роля в Народния театър в “Лисичета”; от Владимир Пенев във филма “Рая на Данте”? Или предпочитате сама да намирате пътя и начина към всяка роля?
- Теди Духовникова е изключително важен човек в моя живот и в личен, и в професионален план. Мисля, че съдбата ми подари тази среща. Още от първата ми роля в Народния театър през 2017 година в “Лисичета”. От този първи момент и досега, а вярвам, че и завинаги тя ще е важна за мен и ще я обичам. Впечатляващо е да си на сцената с Теодора Духовникова. Такава мощ изригва. Чувствам се прекрасно, когато съм с нея, имаме много силна химия заедно и винаги се усещаме една друга. Когато се е случило по-дълго време да не се видим и преди представление, винаги си отделяме време да си разкажем, да се попитаме - как си, много често се вслушвам в нея не само за професионални, но и за житейски ситуации.
А Владо Пенев е обич! Има ли човек, който да не обича Владо Пенев! Освен че е титаничен актьор, той умее да дава подкрепа и уважение, щедро сърце. Това го могат само големите в нашата професия. Винаги съм се чувствала подкрепена от него и когато снимахме “Рая на Данте”, между нас се изгради хармонично и топло партниране, усещането, че си важен за другия. Всеки актьор търси и намира ключ към героите си по различен начин, но когато имаш късмета да си с най-големите и на сцена, и на екран, това определено дава различен тласък.
- С какво смятате, че впечатлихте гениалния режисьор Робърт Уилсън, който лично ви избира за ролята на Миранда в “Бурята” на Шекспир?
- Робърт Уилсън отново беше в България преди няколко седмици. Дойде с екипа си за няколко дни, завъртяхме пак целия спектакъл, дори излезе с нас на поклоните пред публиката. Бях щастлива да ги видя отново, да чуя гласа му от салона и после да си поговорим след представлението. Огромна чест и отговорност е, че играя в негов спектакъл, че съм неговият избор за Миранда.
Беше дълъг и труден процес. Той работи неуморно, неговото “всевиждащо око” ме кара да давам още и още на сцената. Режисьор, който винаги знае докъде може да стигне с актьорите си, всеки милиметър в пространството на сцената е като партитура, поставена от него. Боб Уилсън винаги те държи в светлината и в пряк, и в преносен смисъл. Гениален творец. Дори празна сцена може да превърне във въздействащ и необикновен свят, в мечта. И “Бурята” така завършва с песента Innocent when you dream - “Невинен си, когато мечтаеш”. Боб Уилсън е властелинът на мечтите в театъра.
- Кои напътствия и съвети в професионален и житейски план на проф. Данаилов няма да забравите? За какво винаги ще сте му благодарна?
- Стефан Данаилов беляза целия ми път напред като актьор. Неизбежно е, когато се докоснеш до такъв велик човек. До последен дъх той жадуваше за сцената, сънуваше сцената и искаше и ние да обичаме така театъра и актьорската професия. Има стотици неща, които помня и ще нося в сърцето си завинаги. В него имаше една лекота - не задържаше лошо, не познаваше завист и умееше да се раздава докрай.
Всяко едно от тези неща са пример как да извървиш пътя си като актьор. Той не губеше мотивация и любопитство към ролите си - всяка вечер се качваш и слизаш от сцената и пак се качваш, и пак слизаш, и всеки път да се опитваш да го правиш с нови сили и енергия. Винаги, когато се спомене неговото име, искам да кажа: “Благодаря, Мастър!”.
- Преди да ви приемат в НАТФИЗ, имаше ли и друг път пред вас?
- Щях да ставам археолог, певица, журналист и какво ли още не, съвсем обичайните неща за всяко дете. Сигурно съм била на 14-15 години, когато ни заведоха от училище на “Хъшове” в Народния театър. Представлението свърши, аз исках да остана. Исках всички да излязат и аз да стоя там сама в салона, в това невъзможно пространство, в този свят, който взриви всичките ми сетива, и ум и душа. Така започна всичко. Александър Морфов и неговите велики и необятни светове бяха първото ми пробуждане към театъра. И колко неочакван може да бъде животът, животът може да е наистина прекрасен понякога - 10 години по-късно моят актьорски път стигна до постановка на големия Александър Морфов. През януари тази година при възстановяването на спектакъла “Животът е прекрасен” в Народния театър - Иван Бърнев, Стелиян Радев и аз станахме новите актьорски попълнения в това изключително представление.
- Омъжихте се през юни, а ден след сватбата сте на терен за снимки. С вашия съпруг Владимир Томашевич не планирате ли меден месец някъде между работните ви ангажименти?
- Планирахме сватбения ден и запазихме датата миналото лято. Кой да предположи, че от април ще започна подготовка, а от юни вече и снимки на нов сериал. Но това не попречи да изживеем този миг с цялото щастие и споделеност. Меденият месец може и да е през зимата, а най-добре нека е през всеки сезон на нашия живот.
- Много от гостите на тържеството споделиха, че е било приказно, а вие сте били най-нежната, най-щастливата и най-танцуващата булка. Как се чувствахте вие самата, празнувайки любовта си?
- На сватбата присъстваха най-близките ми хора. Вярвам, че този ден трябва да се сподели с най-скъпите приятели и колеги и нашите семейства. Всеки човек, който беше с нас в тази приказна вечер, е особено важен за мен. Бях щастлива, че всички те са там и подкрепят нашето ДА!
- Мина ли всичко по план, или изобщо нямаше как нещо (дори да се обърка) да попречи на доброто настроение?
- Исках всичко да бъде максимално естествено и да няма излишно напрежение около организацията, а и когато избереш точните хора за подготовката, повече не го мислиш. Не можех да си представя как дни наред ще прекарам в нерви за всякакви безумни въпроси. Хареса ми лекотата, с която се случи тази вечер, да сме с най-важните ни хора и да си говорим, да се смеем и танцуваме до сутринта.
- С какво и как Владимир Томашевич ви открадна сърцето?
- Понякога просто срещаш своя човек. Неочаквано и изненадващо се случва. Да търсиш и намериш обич, е стремежът на всяко сърце. Такава обич, която да приема, прощава, да дава свобода и остава до теб каквото и да се случва. Знам, че звучи прекалено идеалистично и романтично, но е така. Вярвам в любовта, вярвам в нашата любов. Вярвам, че ДА е по-силно от всяко НЕ.
- Заредена ли сте с много нови мечти в професионален и личен план, които ви изпълват с ентусиазъм?
- Предстои ми работно лято и натоварена есен. Мечтая си нашият сериал “Алея на славата” да спечели сърцата на зрителите и да имам още много вълнуващи актьорски срещи на екрана и на театралната сцена. А любовта винаги да е в полет!
Най-четени
-
Галерия Ким Филби надигра Хитлер, не допусна Сталин да превземе Европа
В цял свят този януари се честват 110 години от рождението на Шпионина - енигма Той се отвращава от Фюрера и Висарионович, но работи с тях, за да ги скара Този януари в цял свят се честват 110
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Защо и трите сериала за HBO са на БНТ
Националната телевизия е най-добрият партньор в България за кинопроизводство, като осигурява най-високите бюджети и творческа свобода Невинаги достатъчното пари могат да гарантират добър резултат
-
Галерия Как беше разгромен "Фокус" на Радой Ралин
Радой се опита да спаси социализма чрез сатира Tази история започва в края на декември 1963 г. Тогава по българските киноекрани е показан първият кратък сатиричен филм от рубриката “Фокус”
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин