Отговор на инициативата за номинирането ми за кандидат за кмет на София

Помня първия голям син митинг. За него се съобщаваше от човек на човек. С приглушен глас и неволно озъртане. Защото още имаше страх, голям страх. После се събрахме, бяхме много и ставахме все повече. И някой извика „Долу БКП“! Звучеше нечувано, невероятно и невъзможно. Гледах озарените лица на хората наоколо, сълзите и надеждата в очите и виждах – раждаше се българската свобода.

По същото време зад дебели стени гаулайтерите на 45-годишния режим се преустройваха. За тях това беше операцията, която трябваше да трансформира политическата им власт в икономическа. И докато ние пеехме, протестирахме, танцувахме, стачкувахме или гладувахме, те разнасяха куфарчета с пари. Когато разграждахме комунизма, червената номенклатура и старата Държавна сигурност, създадоха нова олигархична мрежа и построиха капитализма, но за себе си.

Така минаха над 30 години от живота ни. Днес от нас се иска просто да забравим! Да забравим куфарчетата, фалитите на банките, инфлацията, опашките и купоните. Да забравим репресиите срещу онези, които режимът през зъби наричаше бивши хора.

Аз няма да забравя и няма да сключа тази сделка! И не мога да се правя, че не виждам как София продължава да се управлява по системата „наши хора“ – некомпетентно, „на парче“ и расте, без да се развива. Имам опит, познавам столицата и нейните проблеми и съм готов с истинските решения!

Затова приемам да бъда кандидат за кмет, издигнат от тези, които също не могат да забравят, защото онази надежда от площада не трябва да угасва, а отвоюваната свобода не трябва да бъде предадена. Време е София да влезе в XXI век – дължим го на нашите деца!

От Фейсбук.