България намери своя талант и тази година. Насред трусовете и регулярната доза политическа, социална, антикризисна и човешка неадекватност. Талантът, който избраха българите в лицето и песните на едно дете с вид на елф и с глас на ангел, като че ли беше изненада - хем безспорно и безусловно дарование, хем някак твърде не от тук и не по нашенски наподобяващо образци и модели. Феята кацна на сцената, на която и тази година

не ни спестиха
редица стъписващи номера и изяви,

разноспектърни таланти и непредсказуеми поклонници. Въпреки че в това тъкмо шоу ни се отдаде да видим как посредством мъжкото си достойнство наш съгражданин тегли лек автомобил и с това допринесохме за обогатяване номенклатурата от номера в рамките на световния формат, все пак в края на краищата се случи нещо красиво и обезоръжаващо в бяло. Останахме верни на нрава си да озадачаваме и този път. Тъмни езичници, непредсказуеми като трусовете в Перник и околовръст от обезоръжаващия кич и девиациите на чалгата във всичките й проявления и поп мимикрии, изведнъж леко, като ефир до финала достигнахме пречистени , приковани от мощта на детското, нерафинирано, необработено, чисто и автентично доказателство, че сме живи и рецепторите ни навярно, разтърсени и темперирани яростно от гневната сеизмичност, са се върнали на местата си и най-сетне приемат и предават нормално.
Какво доказва фаворизирането на малката певица от Асеновград? Според мен две поне много важни неща. Първо,

нуждаем се от истински, естествен и високогласен отговор на чалгата

Второ, автентичност и нормалност ни липсват, ама много! Толкова е сериозен дефицитът, че имаме нужда от гигантска глътка свеж субстрат, без примесите и микстурите с дъх на бардак и евтино вариете. Нещо повече - проявихме куража да си го искаме. Ако е възможно във вид на пеещ ангел, ако не - поне във версия на сирак от ромски произход, който пак пее, досущ като лъвовете. Провидяхме го в танца на българския турчин, който се върти като суфи и се движи като човек от гума, и обира възторга на публиката...Доказателство не бяха ли и навитите на пружина свръхдеца от ансамбъла с прекрасното име ЧУДЕСИЯ. Ами фокусникът с цялата си сериозност и самоподготовка, която те кара да занемееш от почуда как е възможно да се проявява такава последователност и посвещаване на... илюзията? Много хубаво ми беше, дами и господа, да съм част от публиката, макар и пред телевизора. Бас хващам, че и на вас ви е било кеф и поне за малко страхът от раздрусване, извънземните, изваждането на Гърция от еврозоната и материалът за магистралите, както и за мислите на политиците, които пък са материал за думите им, са били теми, затиснати от грамадността на дарбата и силата на онзи дух, за който няма рационално обяснение. Стана ми топло, че има синове и бащи, които свирят на хармоника и правят собствени разработки върху мотиви от вековния ни фолклор.
Бащи и синове, които се саморазправят така гениално с цигулката, както само Леополд и Волфганг Амадеус са го правили, и то за императора.
Разлюля ми се брадичката и от факта, че млад българин, музикант до мозъка на костите си, свири на какви ли не инструменти и като истински модерен бард може да се вдъхнови от всичко, за да излее песен. Ще кажете, няма нужда от древна сантименталност. Нещо градивно и доходоносно ни трябва в тая криза. С песни и танци няма да напълним хазната, ни да опазим Сребърния фонд. Към златния, опоскан тъкмо откъм такива ентусиасти, кой и кога пак ще се сети да светне прожекторите и да насочи камерите?
Не за друго, ами за да може, когато минава по магистралите и скоростните ни отсечки, чужденецът да поспре, за да види истински нестинари не от ония, дето танцуват на електрически въглища, и заради които ще ни изтрият от списъците на причудливите и уникални опитности, наречени традиции и обичаи, които пък, от своя страна, се зазиждат в културното скеле на всеки народ.

То скелето, знаете, като се разклати,
особено тези дни ни стана болезнено ясно
какво следва - разруха. Вавилон

Инак, както беше казал един герой, суфи, който се върти досущ като Метин Алимехмедов, но в текст на Ерик-Еманюел Шмит: "Магистралите са за глупаците. Те сякаш казват, минавай бързо оттук. Няма нищо за гледане."
Сетих се за мосю Ибрахим тези дни, докато ставаше дума за асфалтовата настилка със сгрешена рецепта, и си казах, че хубаво се получи с така стеклите се обстоятелства и че имаше какво да видим и да научим пак в духа на философа - белетрист, моралист, написал и "Концерт в памет на един ангел". Концерт, ето от какво има нужда уплашеният до смърт жител на Перник, светна ми под шапката. Поне на първо време, докато се вземе в ръце, спре да го люлее и се захване да си ремонтира къщата. Защото преди да размаха мистрията и отвеса, всеки има нужда да си разтреби душата и мислите от кутията, в която само един бог знае какво се е натрупало. Концерт насред площада на епицентъра, както неуморните и безстрашни шегаджии нарекоха Перник, е нужен да събере хората. Настръхнали и посивели от уплах и безпомощност. Да им попее, да ги усмихне, да ги притисне един до друг, да ги стопли, както призова един психолог, тръгнал сред пострадалите, не защото държавата го покани да си свърши работата, а защото винаги е правил така. Разбира се, че говоря за Христо Монов.
Довършвам този хаотичен текст, в който се опитват да се сместят като пернишко семейство в стар голф уморените и уплашени мои образи, газирани от разтръскване и опити да отскочат, така че да скъсат с гравитацията веднъж завинаги и да полетят към крилатите добротворци, за които заговори ли се, незнайно защо вдигаме глави към облаците, когато по новините съобщават за българина строител, удавил се, спасявайки малко момиченце във водите на Уест Уитъринг. Във фаталния ден Пламен Петков се разхождал с любимата си край брега по плажа, когато чул викове за помощ и се хвърлил, за да помогне. Влизам във форума на таблоида "Сън", който е сред първите, съобщили за героя от България. Ето какво намирам сред коментарите:

"Странно, че не са написали
името на този герой. Ако беше
 престъпник, щяха да го напишат",

гласи мнение под статията. "Този българин заслужава възхищение за това, което е направил. М. г. бях в България и бях изумен, че българите са много по-склонни да се притекат на помощ от нас."
"Спомнете си за това, когато се оплаквате от имигрантите - сред тях има хора, които биха дали живота си, за да спасят вашето дете", коментира друг читател на "Сън".
Съвсем се обърквам. Значи, май е вярно, че ангелите слизат сред нас като човеци. Дори нямам вече съмнение. Насред земетръса се улавям, че само на тях започвам да разчитам. Друго упование не ми остана. Пък и те зачестиха с визитите си в паркинсоновата зона на неуправляемите тремори. Дали поради голямата влажност на плачещото, горестно небе тази пролет, или защото тук има нужда да ги видим, и като ги видим, белким повярваме. Защото има два вида човеци - едните вярват и подир им се явява, а другите и да видят, пак не хваща декиш. Тогава стихиите вземат нещата под контрол. И така от Авраам, както ще прощавате, но твърди Ерик - Еманюел Шмит.