- Г-н Николов, природният газ поевтиня, но някои цени продължават да растат, защо се получава този феномен? Има ли нещо по-различно при нас, макар че в ЕС и САЩ печатането на пари продължава, петролът поскъпва, понякога цената пада?

- Ние сме функция на това, което става в Европа, но тук има и една специфика. Както при Полша, при балтийските страни и Унгария, ние също имахме ниска инфлация, по-скоро дефлация в периода 2014-2016 г. Натрупа се напрежение в икономиката още преди пандемията. Сякаш бяхме свикнали доходите да растат, но не и цените. Сега това натрупано напрежение като че ли излиза.

Иначе печатането на пари безспорно се отразява, природният газ, петролът са скъпи не само в ЕС, САЩ, а и в Китай, в Япония, което води до тази ценова динамика.

- Сякаш фирмите си правят презастраховка срещу предстоящата рецесия?

- Несигурността играе лоша шега, защото, ако цената на енергоносителите е ниска няколко месеца, бизнесът няма как да прави дългосрочни планове, защото не знае дали няма да се повишат. Фирмите не знаят какво да очакват от бъдещето. Истината е, че цените се тласкат нагоре от една война, докато не се прекрати агресията, няма как да очакваме предвидимост. В България има известно успокояване заради газовата връзка с Гърция. Ако преди въпросът бе дали въобще ще има доставки, сега се питаме как да се преборим за най-ниска цена, което внася успокоение. За разлика от нас в Германия все още се поставят въпроси дали могат да разчитат на доставки. Различно е, при нас не е дали ще има газ, а каква ще е цената и в какви срокове ще идват доставките.

- Млечните продукти защо поскъпнаха с над 40%, те нали са субсидирани от ЕС?

- От една страна, причините са в електроенергията, тока, транспорта - техните цени неминуемо се отразяват. От друга, причината може и да е във фуражите, известно е, че Украйна и Русия са сериозни източници на фураж.

- Като прибавим към това и скъпите торове? Русия почти не изнася, макар да е голям производител.

- Германия е един от основните производители на химически торове, но производството им е силно зависимо от природния газ. Проблемът е, че за Германия не е ясно дали ще има достатъчни количества. От друга страна, фирми като "Агрополихим" веднага въведоха промени в производството, за да избегнат скъпите газови доставки, и продължават да работят.

- Тоест смятате, че агресията на Русия е основен фактор за повишаването на цените в световен план?

- Това е основният фактор. Дано краят на войната да е с добър изход, това неминуемо ще доведе до голямо успокояване. Разбира се, възникват въпроси каква ще е ролята на Русия в международната търговия след това? Ако тя е натикана в ъгъла като Иран например, можем да допуснем, че цените ще останат високи заради липсата на Русия на международните пазари. От друга страна, лихвите се повишават. Зимата също има интересно влияние - не знаем колко ще е студено, какво отопление ще е необходимо. Затова смятам, че поне през следващите месеци цените ще останат високи, инфлационни.

- Европейската централна банка на какво разчиташе? Защо толкова трудно се реши да вдигне лихвите, при положение че Федералният резерв на САЩ започна месеци преди това. Не е ли учебникарско правило при инфлация да се вдигнат, за да се укроти?

- ЕЦБ много ги бе страх да повлияят негативно, да попречат на икономическия растеж, те не искаха да са виновни за евентуална рецесия. Ясно е, че като се оскъпи лихвата, икономическата експанзия намалява, това се отразява на капиталообразуването, на растежа. ЕЦБ ги бе страх да нарушат политиката на растеж. Не искаха те да са точно тези, които ще спрат крехкото възстановяване след пандемията. И впоследствие да не ги обвинят.

- Но забавянето на ЕЦБ изигра много лоша шега на всички. ФЕД действа превантивно и сега щатската икономика изглежда в по-добра форма.

- Аз съм песимист, че урокът е научен. Известно е, че ФЕД е по-независима институция, не че не е свързан с правителството, но действа гъвкаво. За разлика от него ЕЦБ събира своя борд, там трябва да има относително единодушие. Често едно решение може да се окаже добро за Германия, но да се отрази пагубно на Литва, Полша.

- В балтийските страни инфлацията е по-висока от тази у нас, на валутния борд ли дължим това предимство, или на друг фактор?

- Преди войната тези страни бяха по-зависими от Русия, след началото на агресията те по най-бързия начин се заеха да скъсат връзките си с нея. При нас валутният борд ни изолира от тези процеси, не 100%. Не трябва да забравяме, че в Естония примерно доходите растяха по-бързо от тези у нас и сега те си плащат за тези епизоди и инфлационното натрупване.

*Адриан Николов е икономист в Института за пазарна икономика