Чух от един известен продуцент и режисьор следната фраза: "За какво ми е да излизам от вкъщи, ако нямам усещането, че мога да изям целия свят." Първоначално не ми направи впечатление тази интересна нагласа. Нали често специалисти по продаване на какво ли не гастролират и ни усъвършенстват в разширяването на потребителските хоризонти.
Може би под въздействие на последвалите наблюдения върху отделни граждани и събития от размирното ни съвремие, да ви кажа, направо се уплаших. Стресна ме лакомията. Не че за потребителската ни неукротимост не е ставало дума, и все се намира по някой изпаднал от строя на завоевателите на умове и пазари , който да дудне как вървим към пропаст.

От ден на ден ми се
струва, че ставаме все
по-зловещи зомбита,

обзети от единствената обсесия да печелим, да трупаме на сметката си - сърца, симпатии, одобрение, пари, вещи, имоти, дрехи, попълнения в колекциите си. Или пък, ако не ни се удава, трескавостта става още по-неистова и апетитът, за който споменах, че е абсолютно необходим на реализирания творец и мениджър, още по-митичен.
Не само примерът със самонаграждаващите се с блага обитатели на родния Олимп ми навлече митологични реминисценции. Новините от последните дни, отново като в натрапчив кошмар, върнаха спомена за десетките деца, които дадохме като в езически курбан на гореспоменатата алчност. За кой ли път ще е, ако пак се впуснем да хулим содомигоморщината в абсурдния ни "кампус". Аз този път почти не намерих сили да се разяря. Хем не е по-гадно от "Индиго", нито от побоищата и кръвнината пред другите чалготки и нощни клубове, пред и в които се проля млада кръв. Предишните пъти много ме хващаше яд, до сълзи.

Установих, че съм загубила апетит да се възмущавам

и да ми иде да изям не целия свят, но този, дето печели от затритата младост на децата, него да сдъвча, така на думи. Този път се притесних. Смръцафръцах се, че надали ще събера пари, за да пратя дъщеря си извън пределите на родния Лас Вегас да става човек. Много се смутих, като гледах репортажа на една телевизия от нощта след убийството в студентската стая, в която трима мъртвопияни нападат спящия си съквартирант. Репортажът показваше полуголи момичета със силиконови устни, които лъстиво въртяха ханш и хвърляха листовки, призоваващи към поредни намаления на алкохола през оставащите дни от седмицата. Може би момичетата бяха студентки, които заработваха, за да си плащат квартирата или скъпите учебници? Как се ходи на лекции след нощ на здрава интоксикация с дим, стимулиращи напитки, алкохол, дрога, която можеш да си купиш във всяка чалготека.
Ако не вкарам в ред доходите си и не започна да спестявам, ако не се науча да излизам от вкъщи с намерението да изям света, може би и дъщеря ми я чака кариера на студентка със златен сутиен, забучена на пилона. Какви уроци ще научи само! Как ще я подготви животът за безпощадната си, широко разпространена специалност с голямо приложение - жена на кол!
Ако не бях седнала да споделя тревогите си, сигурно нищо добро не ме чакаше, тъй като, оказа се, когато не си свикнал да излизаш от дома с увереността, че ще поглъщаш света, можеш да си навлечеш не само стомашно-чревно, ами и психично разстройство. Така ми се наложи още докъм обяд да повърна, но пълна детоксикация пак не беше възможна. Вече ме беше покосил бацилът на неудовлетворението. Вълчи глад за печелене.

Трябваше да измъкна детето от капана на лъскавите младоци

с вратовръзки, които неуморно и с вид на младенци обясняваха, че обитателите на студентските общежития са пълнолетни и разумни, и не може пъдар да стои до всяка врата. Лъскави муцуни на млад кмет и млад депутат, представляващи управляващите, и интересите на съдържателите на казина и прочие душегубки на територията на нелепо наречения Студентски град, елегантно си опонираха с охранени ректори, възмутените също като нас - зрителите. Само че, както се знае,

същите пивници и бардаци се отдават и от вузовете

и същите тези угрижени, мъдри мъже прибират наеми за целите на висшето образование и висшето благо, което, както вече стана дума, е да се натъпчеш. Слушам мазните младоци, увъртолили се във власт, слушам професорите, не мога да чуя само гласовете на страните в конфликта, както се изрази една служителка на полицията. Единият, по-буйният, от Перник, ще замълчи завинаги, а другият може би ще се научи много рано да не коментира, както са го посъветвали адвокатите на излизане от ареста.
Как да изгоня само неканената поука за Кронос, дето искал да изяде все живо, та да го няма грешния ни свят. Знаел бащата на Зевс, че нищо хубаво няма да произтече от разпуснатите нрави космични. Знаел, че няма как титаните и децата им, отскачащи до земните жени за земни мимолетни радости, да опазят божественото, и направил опит да погълне каквото може. Направил и първата вазектомия, позната на човечеството, та да спре баща си Уран да опложда под път и над път. Пращал всичко обратно в хаоса, но то регенерирало и се множало. Не съм сигурна в правдоподобността на митологичните си асоциации, но ми светна, че няма как ние, творенията, да изпоядем сътвореното от онези

хиперактивни грешници, направили опит да подредят хаоса

Сетих се за ядовете на времето, наречено Кронос в онзи мит, поради голямата му самозаблуда, че може да смели всичко, дори лукавството на първотвореца да ни провокира с игрите си за възрастни. А забавлението, както се твърди в еврейската книга на книгите, е възможно единствено чрез Бог и пътя към него. За да ни се усмихне и душите ни да намерят дома си, не бива да се губим по този път, но това са стари четива
за четящи старци.
Кронос, станал по-известен като Хронос, е виновен! Не чака! Децата растат, а веднъж човек е на държавната хранилка. Затова е нормално да се лапа! Щом си до кацата с меда, ще грабиш! Какво, че катранът се лее по главите на мало и голямо, на които си се цанил да си за пример. Лее се и омазнява мозъците ни, почти изгладени като муцуна на благ депутат.
Какво, като онзи рошав физик беше казал, че времето е илюзия на човешкия ни ум. Кронос или Хронос е жив! Да ни е сладко!