Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Актьорът в новото си шоу "С Рачков всичко е възможно"
Актьорът в новото си шоу "С Рачков всичко е възможно"

Интервю на Паола Хюсеин

Имах една спирачка, че не ми отива вече на възрастта да водя предаване като “С Рачков всичко е възможно”, казва актьорът

Желанието на Нова тв беше моето шоу да се промени в посока ентъртейнмънт

Господ ми е дал тази енергичност. Една гира не съм вдигал през живота си

Синът ми Димитър Рачков ще направи 16 години, добре, че не прилича на мен, стана по-висок

Популярен, много обичан и много смешен, но като всеки талантлив комедиен актьор е сериозен в живота и понякога тъжен. “Не знам защо очакват от мен още в 6 сутринта да разказвам вицове”, често казва Димитър Рачков.

Само преди седмица започна новото му предаване по Нова тв - “С Рачков всичко е възможно”, а насред напрежението от работата той навършва 50 години на 18 септември и нито за миг от тях не съжалява.

- Г-н Рачков, от няколко дни сте почти неоткриваем, защото сте се захванали с организацията на голям празник - навършвате 50 години в неделя. Какво ще се случва?

- Септември ми е доста натоварен. Започна предаването “С Рачков всичко е възможно” по Нова тв, снимки, други неща, които са ми в главата. През този месец Христо Стоичков се връща и трябва да продължим с рекламата. За мен септември е доста интензивен във всякакви посоки. И през този месец на всичкото отгоре съм се родил на 18-и и трябва да направя едни 50 години, живот и здраве.

Затова от доста време си блъскам главата какво трябва да направя. Водил съм толкова 50-годишнини, толкова сватби, сигурно затова не се и женя. Като си говорим с Краси Радков и други колеги за всички събития, които сме водили, стигаме до извода, че обущарят ходи бос. Присъствал съм на изключително големи тържества за 50-годишнини. Естествено, тогава бях 30-годишен и ми се струваше много далеч, но те, годините, се извъртяха. И не съм си представял какъв ще е моят юбилей.

Затова се чудех какво да направя. В началото идеята ми беше да събера всички хора, до които съм се докоснал през живота си, в театъра, в телевизията.

- Е, това е цяла България.

- Доста хора са. Дадох си сметка, колкото и нескромно да звучи, че трябва да направя един събор. Но заетостта ми в момента е много голяма и осъзнах, че няма да мога. Последно реших в неделя да си поканя един тесен кръг от хора. Той се оказа, че е около 50 души.

Не го казвам, за да се хваля, но се гордея, че наистина имам много приятели и хора, на които мога да разчитам. Но няма да обхвана всичките и чисто логистично няма как да организирам хората от провинцията и да ги накарам да дойдат тука. Затова сега ще събера в София близките си, колеги и приятели. А в провинцията

ще го направя още два пъти на различни места

- Кои са тези места?

- Няма значение, защото на хората нищо няма да им говори. Те са приятели, на които много разчитам и имам желание да ги почерпя и да отбележа юбилея си и с тях. Няма да изброявам, не са 5-10 души. Аз съм от късметлиите, на които много хора са давали. Обичам да общувам с читави и честни хора. За щастие, в живота ми са минали много и сме си останали приятели. Това е най-голямата ми гордост, повярвай ми.

Димитър Рачков
Димитър Рачков

- Как преценявате на кого може да се доверите?

- Като всеки човек, и аз съм се лъгал в някои хора. Разочаровали са ме. Но това е мое вътрешно чувство и в 90% от случаите преценката ми не ме е подвеждала на първоначалната ми среща. Остава един процент от хора, за които съм се заблуждавал, но това е част от живота.

- Кой ще води вашето тържество?

- Няма да има програма, освен ако някой не ме изненада. Искам една спокойна вечер с близки хора. Не съм от онези, които канят колеги и ги карат: Сега стани, кажи нещо. С тези хора ще седнем и ще пийнем по едно за мое и за тяхно здраве.

- Какво си пожелавате на юбилея?

- Първо здраве. Най-важното е. Без него всичко друго е много относително. Пожелавам си едни по-спокойни години за всички хора, не само за мен. Защото в момента, колкото и песимистично да звучи, това е реалността - войни, пандемии, световни финансови и икономически кризи. Явно орисията ни е била такава, да живеем в трудни времена. Пожелавам си не само за мен, а и за всички хора нещата някак си да се стабилизират. Човечеството се умори от всичко това, което се случва през последните години. А и аз, както и ти сме част от човечеството. Това си пожелавам - всички да живеем в малко по-спокойни времена.

- В тези времена сякаш на артистите се пада отговорността да помогнат на хората по-леко да минават през трудностите, като им осигурят глътка забавление. Доволен ли сте от новото си предаване?

- Театралното пространство и това, което правим, е някакъв оазис и за нас, и за зрителите, надявам се. Хората влизат в театралната зала или сядат пред екраните, за да могат малко да се дистанцират от сивото и мрачно всекидневие. Още повече това важи за българина, преследван от това всекидневие през последните 30 години.

Мислил съм си, че това е малък оазис и за нас, защото актьорът е такова животно, че каквито и проблеми да има, излиза на сцената и също забравя за собствените си тегоби. А и зрителят не е длъжен да знае какви проблеми има артистът. Не знам дали нашата задача е по-отговорна, всяка професия е такава.

Иначе новото шоу, което правя, стартира миналата събота. Сега предстои второто издание.

Впрочем световна тенденция е телевизиите да вървят повече към забавлението.

Форматът, който представяме в България, е френски. В Италия, Франция, Мексико съществува повече от 10 години, и то с нужния успех. Няма да скрия, че когато ми го предложиха и когато го гледах, в началото имах една спирачка, че не ми отива някак си вече на възрастта да водя подобно предаване. Затова имах една реплика в първото издание, че Нова тв ми казаха да водя и игри. Естествено, кой не иска да гледа мармалад от “Игри на волята”, “На кафе” и “Бързи, смели, сръчни”, взети заедно. Но ако трябва да съм искрен, се хвърлих в това нещо, както се хвърлям във всичко. Някой път мога да си ударя главата, но не ми пука.

Изключително приятно изненадан останах от реакцията на публиката, която е в залата и истински се радваше. Ние

нямаме платена публика там, нито познати и роднини

Идват едни хора, които имат желание и са се записали преди това във фейсбук.

Целта на предаването е да се съберем 8 приятели или добри познати и да изиграем 7-8-10 игри. Ти примерно събирала ли си се с приятели в събота или неделя, за да играете? Сядате около масата и започвате. Същото е и с предаването - с компанията се забавлявате без никакви комплекси, без задръжки.

Имах в началото едни съмнения, защото българинът винаги е малко резервиран, има комплекс да не се изложи. Западняците това нещо го нямат. Ако погледнеш италианското, френското предаване, колкото и да е известен актьорът или певецът, който участва, той се хвърля с 300 в начинанието. Приятно съм изненадан от гостите ми - никакви спирачки нямаха. Това носи позитиви и за предаването, и за публиката, и за самите тях. Показва, че са над нещата.

Вече заснехме и третото предаване. Много приятелска атмосфера. Това ме кара да мисля, че ние, българите, сме дръпнали напред - да махнем тези спирачки и бариери, които си поставяме, понякога и комплекси.

- Все така енергичен и издръжлив сте и не спирате да подскачате на сцената дори и на 50. Тренирате ли нещо?

- Господ ми го е дал това нещо. Една гира не съм вдигал през живота си.

Е, лицеви опори съм правил, но никога не съм се поддържал във фитнес. Може би, ако полагах някакви грижи, щеше да е още по-добре. Отчитам го като грешка, затова апелирам хората да спортуват. От мързел ли, не знам от какво е. Но това, което виждаш от мен в момента, е някаква даденост.

- Изморяват ли ви тези представления? Колко време след това трябва да се възстановявате?

- Преди по-малко, сега повече. Говорех си с Виктор Калев, да е жив и здрав, ние сме горе-долу набори, една или две години е по-голям от мене. И той същото ми казва.

Годинките си оказват влияние, но така ще е, няма да става по-розово

Гледам да си върша максимално добре работата. Колко успявам, вече е отделен въпрос. Аз съм честен, излизам и правя това, което мога. На някого ще се хареса, на друг - не, някои ще сложат знак плюс, други ще го оплюят, но това е част от пейзажа. Научил съм се.

Рачков и Георги Мамалев - знаменит тандем от началото на века
Рачков и Георги Мамалев - знаменит тандем от началото на века

- Дали поглеждате и към театъра напоследък? Режисьорът Александър Морфов, при когото навремето играете в 4-5 представления, отново е в Народния театър. Дали няма пак да ви покани?

- Не знам. Трябва да питаш него. Иначе наистина съм минал през школата на Сашо. Той е изключителен режисьор, много неща съм научил от него, естет е, направил е уникални постановки.

- Вие искате ли да се върнете в театъра?

- Бих се върнал в театъра, но разбери, телевизията е една машина. На всички го казвам. Опитвал съм се преди години успоредно да съчетавам театъра и телевизията. Невъзможно е. Не можеш две неща, винаги едното страда. Тогава съм избрал телевизията, за хубаво или за лошо. Но никога не бягам от театъра. Все пак аз съм завършил актьорско майсторство и никога не изключвам възможността да се върна в театъра, да направя някоя постановка, стига да ми харесва материалът, да имам доверие на режисьора. Това са много важни неща. Не съм затворил тази страница, напротив. Но се радвам за Сашо, изключително талантлив човек.

- Никога не говорите много за личния си живот, макар че публично често си позволявате да го споменавате с голяма доза самоирония. Защо избягвате темата?

- Личният живот затова е личен, защото е само за конкретния човек. Не желая да говоря поради простата причина, че той се отнася само за мен и за човека до мен. Иначе другото нека да го обсъждат. Но

личният живот си е моята запазена и заградена територия

Не смятам, че и другите популярни личности обичат да обсъждат личния си живот. Аз поне не познавам такъв човек сред моите колеги и приятели. Знам, че хората се интересуват много от личния живот на малко по-известните, думата “звезда” не я харесвам. Никога не съм разбирал защо. Аз примерно не се интересувам от личния живот на никого, бил той и много известен. Интересувам се какво прави човекът, с какво се занимава. Но явно това не е само на местно ниво, а в световен мащаб. Давам си сметка за това. Лъскавото хората го виждат на екрана и сигурно си казват: чакай да видим дали пък няма нещо гнило в цялата работа, да намерят някаква пробойна. И като се напише нещо, си казват: а, виж, значи не е чак толкова. Може би това им харесва.

- Защо така негативно? Може би по-скоро искат да видят, че звездата също е човек като тях и изпитва любов, радост, тъга.

- То е ясно. Той не е извънземен. Известните не са кацнали от друга планета. Те са от същата тази планета, от същия този град, село, от същата тази махала, както казваме в Бургас. Просто професията им е такава, която ги е направила малко по-популярни. Нищо повече. Те също плащат ток и парно, имат проблеми, тревожат се за децата си, изпитват същите емоции като обикновения човек - любов, тъга, щастие.

- Колко голям порасна синът ви - Димитър Рачков - младши?

- Ще направи 16 години, живот и здраве, през ноември. Вече е тийнейджър, порасна. Стана по-висок от мен. Прилича на майка си (Христина Апостолова, актриса и сценарист на “Столичани в повече”, “Откраднат живот” и др. - б.а.), което е хубаво. И да кажа с онова чувство за самоирония, което ти спомена - добре, че не прилича на мен. Взе още по-хубавото от майка си, тя е по-висока. Винаги съм казвал, че

щом се шегуваме с другите, трябва да имаш и чувство за самоирония

- Какви са вече разговорите ви с тийнейджъра, промениха ли се, по-трудни ли са?

- Да чукна на дърво, очаквах по-тежки взаимоотношения по време на неговия пубертет, но нямаме крайности поне засега. Опитвам се да се държа с него като с голям човек, същевременно все още го напътствам, както аз, така и майка му. Опитваме се да му казваме къде е границата, не докъде може и докъде не може. Но смятам, че ще стане разумен човек. Такова усещане имам за него.

- Той все още ли иска да поеме по вашия път? И вие, и майка му сте актьори.

- Преди 2-3 години той каза, че иска това нещо. Никога няма да го спра. Просто исках да му кажа, както и майка му, че това е трудно нещо. Тя лъскавата страна си е лъскава, но има и друга страна на медала. Преди месец го питах дали вече мисли, защото до 1-2 години ще завърши. Каза ми, че мисли същото, но в чужбина. Ще видим, защото понякога децата бързо си сменят желанията. Винаги бих го подкрепил, за да опита.

- Синът ви иска да замине, Зуека, с когото сте близки приятели, вече също е навън. Заслужава ли си човек да е в чужбина?

- Защо да не си заслужава? Кой където иска. Аз се радвам, че светът е отворен, че сме част от Европа, че имаш право на избор. Преди години не можеше да избираш - тука и това е. Сега можеш в София, в Бургас, в Хасково, Пловдив, можеш в Париж, Лондон, Ню Йорк. Когато човек има избор, е много по-добре.

Димитър Рачков и Зуека в поредното тв шоу
Димитър Рачков и Зуека в поредното тв шоу

- Някога съжалявали ли сте, че вие не сте заминали навън?

- Ако си направя равносметка, за нищо не съжалявам в живота си. Успехите, неуспехите, хората, които си е заслужавало да срещна, другите, които са ме разочаровали, това е част от естествения път, през който съм преминал, с всички плюсове и минуси. Най-голямото нещо, с което се гордея и мога да сложа ръка на сърцето си, е, че съм живял честно през тези 50 години. Нито съм излъгал, нито някому дължа нещо. А

какво съм постигнал, е много субективен въпрос. За някои е нещо, за други е нищо

Но аз се гордея, че през всичко, през което съм минал, е трябвало да се случи. И хубавите, и лошите моменти. Не съжалявам и за решенията, които съм взел.

- Не знам колко е субективно, след като сте толкова обичан като актьор и тв водещ.

- Недей, недей слага такива етикети, защото не е вярно или поне аз нямам такова мнение за себе си.

- Откъде идва тази ваша стеснителност и скромност?

- Не е нито стеснителност, нито скромност, аз съм реалист. В България е национален спорт да плюем и е наша лоша черта. Част от проблемите ни идват от завистта, която има у българина. Това ме разочарова. Винаги съм смятал българина за разумен, състрадателен човек, трудолюбив и продължавам да вярвам в това. В последно време малко се съмнявам в трудолюбието му. Защото работа на пазара има, но той стои. Ще е без заплата, без средства, защото няма да отиде да работи за едни 2000 лв. примерно. Защо бе, нали се оплакваш? Отиди, работи. Ако си намериш по-добра работа, премести се. Но не мрънкай, че няма работа, защото има. Затова се съмнявам в някои от качествата на българина, с които бях закърмен като ученик. Той не гледа в собствената си паница как да я напълни. Енергията му отива повече в това да гледа как на съседа да му е по-празна паницата. Това е истината.

- Срещали ли сте подобно отношение спрямо вас?

- Не само спрямо мен, а спрямо всички хора, които са станали по-известни. Има такова нещо, ти не знаеш ли? Предаването още не е тръгнало, не са го видели и вече говорят против.

- Колко дълбоко ви засяга подобно отношение, боли ли ви от него?

- В началото го усещах, после си дадох сметка, че това е национален спорт и вече не ме интересува. Излизам, върша си работата, колкото мога, гледам да е максимално добре. Опитвам се, поне работя. Когато работиш, може да направиш грешки, може да се получи или пък не, но се опитвам. Винаги това ми е бил стремежът.

- Ще имате ли турне със “Забраненото шоу на Рачков” догодина, където срещате хората на живо?

- Тази среща с хората е от друг тип. Срещата на живо е по-голяма тръпка, несравнимо е, защото от екрана не можеш да ги усетиш. В залата го правиш. Чувстваш присъствието, дишането на публиката. Никога не съм се лишавал от такъв тип срещи. Имаме си идеи. Няма да ги споделя, докато не станат, защото не обичам да говоря предварително. Нещо, в което няма да съм сам, а с един човек, когото много обичам и отдавна говорим да направим нещо двамата. Работя в тази посока да излезем на живо пред публика. Искаме да е нещо, което драматургично да си заслужава. Живот и здраве, надявам се догодина да се случи.