Чудя се тези дни накъде ще ме отведе маниакалната ми пристрастеност към телевизията и стремителното оглупяване. По силата на формулираното от Уди Алън правило, че сме склонни да подражаваме не на изкуството, а на лошата телевизия, опасявам се, съвсем сме на път да изцедим до Коледа и последната капка разсъдък и критичност.

Следя новините около палежите на автомобили
в столицата

Много даже зорко ги следя и взех и аз да не заспивам на 100 процента от страх да не рече Харострат Софийски да се разходи наоколо и да осъмна без верния десетгодишен, тенекиен Росинант, който е бил сив металик, а сега е просто сив грозник с очукана като войнишка манерка физиономия. Инак, да кажете, да не го застраховам, не. Добросъвестно си внасям застраховките - разсрочено, но редовно! При това съвсем не на пренебрежимо ниска стойност. Слушам за пиромана от сутрин до вечер и дори, като не ме хваща сън, и в повторенията посред нощите. Така започват официалните информации на официалните телевизии - нови палежи на пиромана в столичния квартал еди кой си. Да се чудиш и маеш, след като толкоз психолог и психиатър се извървя в студиата на отворените за версии телевизии, не им ли стана ясно на новинарите, че пироманът е херостратовска душа. Той губи инстинкт за самосъхранение и не бяга, не се крие. Опиянен от красотата и величието на деянието си, стои на най-видимо място и гледа. Ако не го забележат, не си е свършил работата даже!

Нещо като Нерон
насред гърчещия се
в пламъци Рим

Не! Харесаха си купешката думичка, хем е мистериозна, хем е термин. Туй то! Даже някакъв зрелищен експеримент проведоха по една телевизия, та да видим как гори и за колко време изгаря една таратайка. Без значение дали е застрахована или не. По-често не са застраховани, доколкото разбрах, от неволно изтървани информации на потърпевши, но кой го интересува рационалната страна на проблема. Пироман, страшен и неуловим! Насред лондонските мъгли в мърлявия "Люлин" броди злодей с канче бензин и запалка и се мята от кола на кола като герой на Конан Дойл с цел да уйдисва на демоничната си обсесия.
В същото време добросъвестно питащите професионалисти нито веднъж не зададоха въпроса, простият въпрос - онзи, който пръв иде в съзнанието на всеки потърпевш, от до неотдавна широко прилаганите методи на застрахователните групировки, цивилизовали се в компании. Въпросът дали и ако да, как пострада бизнесът на същите тези застрахователи от кризата. С колко процента им намаляха постъпленията в резултат на обедняванет?. Какъв е делът на старите и втора ръка застраховани автомобили и как спадът в потреблението на нови МПС се отразява на пазара на застраховането? Да сте чули подобни въпроси? Ако да - голямо извинете. Днес е вторник и поне досега аз не чух нищо подобно да прозвучи в гостоприемните, студиа на изобретателните домакини, които дори застраховател бяха поканили, за да чуем как, ако сме застраховани, страшно няма и няма от какво да се тревожим.
Питам се, случайно ли така, както бурно стартира рекламната кампания на една мощна застрахователна компания, току в унисон с първите овъглени автомобили, така изведнъж секна насред палежите, смея да допусна, далновидно подсетена от някой бдителен пиар, че ще стане инфекция и ще вземе да се сети някой да пита що им е реклама, като не сме ги чували и виждали от толкова време.
Такива ми ти работи ми се въртят в главата и се надявам, докато види бял свят споделената ми тревога, някой да вземе, че да провери тези прости цифри и данни в счетоводствата на блюстителите на порядъка и целостта - нашата и на автомобилите ни. Спада или се увеличава процентът на застрахованите. И ако резистентносттта на водачите и собствениците на МПС се отразява на бюджетите на застрахователите, това не е ли повод да предприемат мерки?

А мерките, които застрахователите предприемаха, не се ли отличаваха с известна демонстрация на сила

поне в близкото минало? Дали пък не е възможно да са си възстановили практиките, като, разбира се, ползват нововъведения като въвличане на медиите и вменяването им ролята на рупор, при това съвършено безплатно! Вместо да се харчат пари залудо в кризата за блудкави клипчета и платени репортажи, агитиращи гражданството да прояви далновидност в опазване на движимостите си.
Опазил ме Бог да правя внушения! Само се интересувам аз единствената ли съм, която се интересува? Защото познавам много хора, които затова отказаха да си застраховат талигите, купени на втора и трета ръка. Пък и ми се струва, че ще ни мине меракът за бенгалски огън на Коледа, ако така я караме. А и да не забравите, като бюджетирате за следващата година застраховката - застрахователю, да нямате проблем с кесаревото и божието, че знаете къде ще горим сетне.
Уф, че топло стана! То и времето - нетипично! Размеква! Поне от парно ще икономисаме, та да помислим за сигурността! Или, както се казваше в едно рекламно възвание: "Не просто застраховка, а доверие и сигурност." Доверието, както показва нагласата на медиите, е безгранично.
Щото традиции, традиции, ама и иновации, както пак твърдят в едно изречение, което казва всичко за стила и методите на работа. Дълго мога да изреждам примери, довели чрез качествена реклама до правилното и позитивно отношение у медиите, но ми хрумва идея за чисто нов слоугън. Понеже е добре да се съобразяват с обективната действителност и да са в услуга на клиента, и да му създават комфорт, а вече сме в качествено нова ситуация, предизвикала нова нагласа, която неизбежно ще предизвика потребителски бум на застрахователни услуги, предлагам краткото и закачливо "Искате ли огънче?" Или "Горим с вашите (еди-колко си) коня - доверете ни се!"