Автор съм на доста текстове от времето на “Ку-ку”. Не се гордея с глупостите, които съм написала, но и не мога да се отрека от тях, казва новият председател на СЕМ

На 5 май ще решим кога ще е конкурсът за шеф на БНТ

Не съм получавала указания и не обсъждам медиите с президента

- Г-жо Момчилова, преди дни ви избраха за председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). Как приехте доверието, което ви гласуваха членовете на съвета?

- Като признание, без съмнение. Радвам се, че намерихме място за разумен дебат и размяна на аргументи с колегите дори когато сме били на диаметрално противоположни позиции. Бях колегиално и коректно приета, въведена в работата и подпомагана човешки и експертно от всички колеги в СЕМ.

Не съм искала и не съм се стремила към този висок и отговорен пост. Впрочем към нито една от високите управленски позиции, които съм заемала през годините, не съм подхождала с амбиция или идея за себеутвърждаване. Обратно, аз съм индивидуалист и смятам, че урокът, който следва да науча по трудния начин, е да ръководя големи колективи, да правя така, че да се обединяваме около кауза и да бъдем истински екип, колкото и това да е далеч от представата ми за комфортен начин на живот и професионална заетост. За добро или за зло от съвсем млада ми се налага да работя тъкмо по този начин.

- Колко съществени са критиките, че сте избрана от хора, част от които си тръгват заради изтекъл мандат?

- Изборът можеше да бъде както за постоянен председател, така и за временно изпълняващ длъжността. Чест прави на председателя, г-жа Жотева, че помисли как да осигури плавното преминаване на управлението в ръцете на нов човек, който в същото време да бъде запознат с естеството на работата в регулатора. Аз обявих на заседание, че

ще подложа на прегласуване председателството си, когато новите членове встъпят в длъжност

Просто не мога да работя в условията на недоверие и усещане за заварено положение и натрапено лидерство.

- Най-големият интерес около СЕМ обикновено възниква при избора на генерални директори на БНТ и БНР. Сега предстои конкурс за шеф на телевизията. Кога ще го обявите?

- В първите дни на май. Вероятно ще го решим окончателно на заседанието, насрочено за пети май.

- Възможно ли е мандатът на Емил Кошлуков да бъде прекратен предсрочно, както поиска шефът на медийната комисия Тошко Йорданов?

- За мое съжаление, нищо не може да се направи в тази посока. Не е в правомощията на регулатора да прави разследвания и да проверява достоверността на всички документи, които се предоставят по закон при кандидатстване. Дори и да имаме капацитет да го правим, това би проточило конкурсите с месеци. Да напомня също, че кандидатите подписват декларация за дстоверност на данните, които предоставят.

- Вярно ли е, че “Има такъв народ” има свой кандидат (говори се за Камен Воденичаров - б.а.) и едва ли не била постигната политическа договорка той да бъде избран? Доколко е възможно подобно нещо да се случи?

- Нямам абсолютно никаква представа какви са плановете на ИТН и кой ще бъде кандидатът им. Скоро ще узнаем, ако се появи такъв. Мисля, а и се надявам на смислени и стойностни кандидатури. БНТ го заслужава, БНТ трябва спешно да бъде приведена в кондиция и вид, съответен на легендата, в спомена за която е задрямала от доста време.

- На тези, които ви познават, е добре известно чувството ви за ирония и самоирония. Въпреки това с влизането ви в СЕМ веднага бе припомнен ваш текст за песен на Слави Трифонов и “Ку-ку бенд” от първия им албум - “Ще ти скъсам г*за”. Как го приехте, обидихте ли се, засрамихте ли се?

- Аз ви благодаря за този въпрос. Прочетох наскоро, че едни фактчекъри са цитирали мой пост от социалните мрежи, като ме представят като автор на една от точно тези скандални песни от първите албуми на “Ку-ку бенд”.

Това не е ли подвеждаща и манипулативна информация? Не е ли опит за правене на внушения и злепоставяне? Да, аз съм автор на доста текстове от времето на студентската програма. Бях на двайсет, не се гордея с глупостите, които съм написала, но не мога и да се отрека от тях. Сещам се за фразата: “Да хвърли камък онзи, който не е съгрешавал”. Нямаме проблем с камъните. Аз обаче десетки пъти в многобройни интервюта съм разказвала за механизма, по който се създаваха тези станали култови за времето си песни, а и подир. Това бяха текстове в съавторство, така да се каже, защото рефрените или скандалните напеви и мотиви не бяха моя заслуга.

Да напомням ли, че и Моцарт е написал текст, който е с почти идентично заглавие като заканата “ще ти скъсам еди-какво си”, дори е доста по-брутален?

Ако вярваме на Конфуций, на двайсет човек може, дори е полезно да направи най-непростимите грешки. Редица психолози продължават в посока на това, че рискът да си твърде благонравен на двайсет, те поставя в риск да остарееш инфантилно и като страхливец.

Аз не само че не се продадох на чалгата, както пишат някои усърдни моралисти, но тъкмо когато това можеше да се превърне в доходоносно начинание, отказах категорично да пиша и ред в този жанр, като уточнявам за невежите - това не бе и не е чалга, ирония на чалгата е! Значи, отказах да пиша текстове и така, както си бях на двайсет и една, две, отидох да работя в радиото за символична заплата.

Впрочем

в биографията на Слави Трифонов коректно е описано

моето пребиваване в студентската програма. Иначе първата награда за поезия я получих от Христо Фотев и Недялко Йорданов, когато бях на дванайсет години. Така и не издадох стихосбирка, защото не се мисля за добър поет.

- Чувате ли се със Слави Трифонов, възможно ли е да подкрепите кандидатура на неговата партия за шеф на БНТ?

- За последен път видях Слави преди повече от двайсет години в едно от студиата на Би Ти Ви, където работехме: той в собственото си шоу, аз - като първия продуцент на “Тази сутрин”. Всичко е възможно, ако излъчат качествен кандидат за позицията, ако концепцията му е адекватна, а намеренията - смели, почтени и прогресивни.

- Защо е толкова важен директорът на БНТ?

- Защото това е ТЕЛЕВИЗИЯТА. Това е телевизията, в чиято компания поне доскоро оставяхме децата си без опасения какво ще чуят и ще видят. Това е приятелят на възрастните ни родители, които в голямата си част все още вярват само на обществената телевизия. Не на последно място, това е една от медиите, която не се състезава с цената на непростими компромиси за рейтинги и внимание на всяка цена. Не се домогва до рекламодателите, за да оцелява, жертвайки високото ниво на езика, темите и грижата за повдигане на националния дух, идеал и памет. Цената е една и тя е правдивост! БНТ е длъжник на зрителите, на българите и данъкоплатците.

- Какво е мнението ви за номинираните от парламента кандидати за СЕМ - Пролет Велкова, номинирана от ДБ, Симона Велева от ПП и Тодор Беленски от “Възраждане”? Ако бъдат избрани двама от тях, ще правите заедно конкурса за шеф на БНТ.

- Не познавам лично нито един от номинираните за нови попълнения. Проследих внимателно изслушването в комисията по културата и медиите и си направих доста изводи.

Харесвам работата на младия колега Беленски, който работи в електронен сайт. Изключително задълбочен, запомнящ се и смел в анализите и коментарите, под които се подписва, журналист. Колкото до предложенията на уважавания колега г-жа Велкова към СЕМ да бъде сформирано аналитично звено от топексперти, имам редица възражения, като основното е, че дублирането на работата на членовете на СЕМ няма да доведе до по-голямо спокойствие и плурализъм. Любопитно ми е и кои биха могли да са тези личности, които да се явят медийни и регулаторни могули, арбитри на работата на експертите от СЕМ, които провеждат мониторингите по утвърден европейски и световен стандарт, и становищата на т.нар. съветници.

Г-жа Велева, която се самопрезентира като един от най-компетентните и подготвени хора в сферата на медийното законодателство и регулация, ме притесни откровено с вижданията си как СЕМ трябва да се яви своего рода диагностик на медийното здраве и да квалифицира профила и полезността на електронните медии и сайтове в това число. ЗРТ до голяма степен ограничава възможностите за цензура и контрол и с днешна дата мога да кажа, слава Богу.

- Каква е вашата прогноза - ще бъдат ли избрани, тъй като много се обсъжда как гласуването за тях ще се превърне в пореден тест за управляващата коалиция, иначе казано, ще ги скара?

- Не зная какво впечатление са направили кандидатите на депутатите, опасявам се, че споделените им визии съвпадат с очакванията на управляващите да се ограничат и

да се поставят под контрол медиите

- контрол, който може да излезе от рамките на необходимата и изискуема от закона регулация, контрол, който ще сочи с пръст, ще назидава и дори ще забранява правото на съществуване на определени нетрадиционно ориентирани медии. На заседание оня ден чухме член на СЕМ, който призова да не се съобразяваме със ЗРТ, защото времето изисквало да сочим верния път и да сме като “смелите политици”, които предприемат нетрадиционни решения в името на доброто и правилното. Това е повече от плашещо и навяващо реминисценции от едни времена, които някои от нас помнят.

Пожелавам успех както на кандидатите, така и на

политиците, които са все недоволни от работата на СЕМ

Дано най-накрая изберат точните хора в регулатора, но дано това не са недоразумения без идея как функционират медиите и каква е разликата между фалшива новина, хибридна война, дезинформация и право на гражданите да си съставят собствено мнение чрез достъп до максимален брой източници.

- Колко важен е СЕМ и за какво?

- СЕМ е нещо като Темида, богинята със завързаните очи, която държи везните в дясната ръка, а в лявата - меча. Разликата е, че тук алегорията с работата ни би била уместна единствено ако богинята на правораздаването е не само без превръзка на очите, а е с увеличителни стъкла на очилата, с отворени уши и ползва меча единствено в случаите, когато се налага да раздели автентичната журналистика и смисленото аудио-визуално съдържание от коварния и увреждащ интелекта, заиграващия с емоциите, лишаващия от потребността от пример и ценности бял шум, който превръща и най-критичния потребител на информация в зомбиран индивид, обществото - в упоена био маса.

Амбициозно и към реквизитите на морала може би принадлежат тези предизвикателства. Няма как да се осланяме на индивидуалните критерии и вкусове, затова съществува и Законът за радиото и телевизията, а докато той съществува, ще има и медиен регулатор, както и да бъде наречен след една пълна или частична промяна в закона.

- Вие самата сте сравнително нов член в съвета - от 9 месеца. Какви са впечатленията ви? Основателно ли е обвиняван СЕМ в липса на независимост, т.е. личи ли си в работата на съвета, че членовете му са от различни политически сили, както и квота на президентството?

- Аз попаднах в СЕМ, след като политическата конфигурация в парламента коренно се промени. Не знам как са работили преди това колегите. Били ли са направлявани и напътствани от партийни централи, или от президентската институция. В момента виждам спокойно и компетентно мислещи и действащи хора. Обсъждаме темите с размяна на аргументи по време на заседания и това се вижда от протоколите, които са достъпни на сайта ни.

Важно е да се отбележи, че едва ли има по-прозрачно и открито работещ регулатор. Всичките ни заседания са открити за медиите, стенограмите са на разположение в сайта на СЕМ, дори докладите от фокусираните наблюдения започнахме да публикуваме, когато са със значим обществен интрес.

- Вие влязохте в СЕМ от квотата на президента. Получихте ли някакви указания от него как да вършите работата си, съветвате ли с него, обсъждате ли медиите?

- Не съм получавала указания, не обсъждам медиите с президента, нито с когото и да било от президентската институция. Веднъж дори един колега направи коментар от типа: “На теб не ти е лесно, оставили са те да правиш каквото прецениш”. Така е. Аз и не мога по друг начин и това според мен е добре известно на президента. Дори се лаская да предполагам, че на това се дължи и решението му да се спре на скромната ми личност.

- Как трябва да бъде избиран СЕМ, за да няма подозрения в зависимости?

- По съвест, по човешко и професионално достойнство, завоювано и демонстрирано в работата през годините. СЕМ не е място за трупане на трудов стаж и години до пенсия, не е място за обогатяване на професионалната биография. Позицията в регулатора следва да се заслужи, за да се приложи натрупан опит, разум и овладяване на опасни тенденции, както в посока нарушаване на демократични права и ценности, така и в прекаляване с преследването на евтина сензационност и търговски ефект. Медиите имат мисия и трябва да се настоява и да им се напомня за това.

- Какво искате и можете да промените в СЕМ, докато сте негов председател?

- В каквато и житейска или професионална среда да съм попадала, преди да променям, винаги съм се стремяла да разбирам и да запазя работещото и здравото в нравите, в атмосферата, в деловите механизми на процеса, бил той творчески или административен.

Няма да толерирам чиновническото безхаберие и излишните разходи за битов уют и благоденствие на членовете, защото съм смаяна от представите за съществувание ала Casta Diva. Мислех, че в пребиваването ми на високи корпоративни и институционални позиции съм виждала всякакви вманиячени и самозабравили се индивиди, които приемат държавното имущество и бюджет като бащиния. Но и в регулатора се наслушах и нагледах на истории за „големци“, които изискват, изнудват, капризничат и превръщат администрацията в жертва на фасоните и претенциите си.

- Много хора възприемат СЕМ като “шеф на медиите”, като морален съдник, който може да оценява съдържанието им и съответно да наказва “провинилите се”. Защо обществото ни възприема по този начин съвета?

- Защото все още никой не е намерил за нужно да разясни на хората какво работим в СЕМ. Защото, когато се озоват на високо в държавния апарат, хората особено когато не са извървели необходимия маршрут до цитаделата, се окопават в чиновническа недостъпност, наизустяват и без друго тъничката книжка със ЗРТ и пет, шест респектиращи фрази, които следва да създават впечатление за компетентност, и оттам нататък внимаваме да не ни посягат на рахата.

Много работа ни чака. Нов закон, битка за финансова независимост на БНР, БНТ и СЕМ, нови критерии за подбор и избор на членове на регулатора, устояване на правото на съществуване на жива, смела, автентична журналистика във времената на постистината.

- Преди известно време съветът не наложи наказание на БНР и Петър Волгин, тъй като не откри нарушение на медийния закон. Журналистът получи административно наказание от БНР за разпространение на фалшива новина. Как СЕМ може да се бори с фалшивите новини?

- Във всеки случай не и като забранява медии или лишава от право на глас различните журналисти, които търсят истината с цената на всичко. Петър Волгин може да е твърде целеустремен в преследване на уникална информация, да е краен понякога в оценките си, но е журналист с голяма аудитория, която не можем да лишим с лека ръка от присъствието му. Това, че цитира информация с изричното уточнение, че е непроверена, абсолютно обезсмисля необходимостта от санкция. В ситуация, в която животът на наши съграждани е под заплаха (корабът “Царевна”), всички източници и хипотези, интелигентно претеглени и предложени за обсъждане, са оправдани. Не само аз не видях проблем с подхода на Волгин, но и другите трима колеги. Г-жа Еленова, която призова пламенно за отстраняването му от ефир, е непонятен случай за мен.

Зловещо ми изглежда скандирането на

лозунги за тотален отказ от алтернативна гледна точка

и следване на генералната линия на цивилизационния еталон.

Много е тъжно, че малцина си дават сметка как всъщност се заражда пропагандата в годините на Първата световна война, колко прилича тогава ситуацията с нашето настояще и колко малко са се променили методите за дезинформация.

- Какво според вас трябва да се промени в Закона за радиото и телевизията?

- През последните години медиите са поставени в съвършено нова среда. Първо се наложи да преживеем и да се самосъхраним като толерантно и психически здраво общество в условията на пандемия. След това започна войната и социумът запази, може би по силата на човешката природа, може би не без любезното съдействие на медиите, овладяни от пропагандата, конструкта на враждебни и свирепо противопоставени футболни агитки.

Има един подход за формиране на мнение и поведенчески модел, който е наречен от създателя си Ласуел „Магически куршум“. Касае се за осигуряване на информация само по един канал, еднопосочно, в един стил, дух и посока на внушенията. Методът действа безотказно, буквално форматира възприятията на фактите и явленията от живота и ни прави безкритични до мечтаната от всяка власт степен.

- Колко свободни са медиите у нас? Много хора обичат да говорят за медийната среда, каква е тя всъщност?

- Медиите ни са все по-болни от зависимости, обществените - от финансовата зависимост, в която се намират с изпълнителната власт, комерсиалните - от постъпленията от реклама, респективно гледаемост и рейтинги, от естеството на собствеността, икономическите интереси на собствениците, и разбира се, моралния, етичен и естетически кодекс, който те споделят. Медиите дори не могат да мечтаят за лукса да следват обществената си мисия и да работят в интерес и полза на обществото в максимална степен. Медиите страдат от автоцензура повече от всякога. Личностите и ярките присъствия са дефицитни, да не кажа, на изчезване. Тъжно е. Все по-тъжно ще става, уви. Настъпва постхуманизмът и идват роботите, полу на шега, но и май наистина. Утехата е, че е възможно

да са с външния вид на Натали Трифонова, но програмирани да не правят абсурдни речеви конструкти

и езикови грешки, шегувам се, разбира се.

- Как може да бъде променена?

- Нямам идея. Идва епохата на петата власт, на “всеки е медия”, на социалните мрежи и новите форми на изразяване. Все още не знаем как метавселената ще постъпи с нас. Това може би не е толкова лошо. Просто традиционната медия загуби битката за сърцето и разума на и без друго оставения без модални ориентири гражданин на XXI век.

- Продължавате ли да пишете текстове за шеговити песни?

- Весели песни не съм писала повече от трийсет години. Иначе точно поради бързината, с която създавам текстове, моите приятели от годините на “Ку-ку”, екипът, създал филма “Порталът”, излъчен по БНТ1, ме помолиха преди година спешно да напиша текста за една балада, изпълнена от Мария Илиева. Казват, че се получи добре.

Написах пиеса неотдавна (впрочем малко след интервюто познат режисьор на Момчилова се е обадил с желание да я постави - б.а.). Работя и върху дисертацията си, в която ще споделя доста от всичко, в което се замесих през годините.

Интервю на Паола Хюсеин