Не се заблуждавайте, че ще се впусна в съждения за достойнството на някоя нова поредица от порноиндустрията, не и този път. По въпросите на хард еротиката - друг път на "онази" страница на вестника.
Днес дано ви сварвам в добро здраве, въпреки че здрави хора няма, само неизследвани! Ако си мислите, че здравето е нещо, което изобщо не ви създава проблеми, съветвам ви да изгледате поне по един епизод от поредиците, точещи се енти сезон с феноменален успех по телевизията!
За анатомията като за анатомия! "Анатомията на Грей" и нейните посестрими било генетични, като "Частна практика" по "Фокс", било с куция Хаус в центъра на филмовия поток по Нова, "Лекар на повикване" пак там, но по-периферно в събота. Новите случки от "Спешно отделение" по Канал 1 а вече и по "Фокс" доказват, че петнайсетгодишното господство в телевизионния ефир е напълно заслужено, както и "Златния глобус", "Еми"-тата и всичките 109 награди и 232 номинации.
Задава се" Клиничен случай" по bTV комеди, а ако евентуално сте почитатели на патоанатомията и съдебната медицина, сигурно не пропускате "От местопрестъплението Маями".
Защо светът полудя по медицинските сериали и
обсесията не подмина
 и нас, зрителите - пациенти в болна България?
Този въпрос си задавам от доста време, като ставам свидетел как дъщеря ми за няколко часа, превключвайки няколко канала, неизменно следи действията на хора с бели престилки, а на екрана час по час се нижат лежащо болни, жертви на злополуки, агресия, насилие и собственото си разклатено по различни причини здраве. Това дете си е вече направо среден медицински кадър, а до края на сезоните сигурно ще диагностицира не по-зле от участъковата в ДКЦ-то.
Предвид личния опит на българина с нравите в родното здравеопазване, цялата динамика, професионализъм и интерес към личната съдба освен на докторите и медицинския персонал и към тази на пациентите напълно резонно се възприема като художествена измислица.
Екипите и подготвеността им от телевизията изглеждат на нашего брата, впрочем най-болния в ЕвропаЫ като седморката на Блейк от онзи сериал от времето на соца, когато едни хора от бъдещето се телепортираха в различни измерения. Като от бъдещето ни се чини всичкоЫ дето киселият Хаус - медицински гений, глава на екип от диагностици във фикционална университетска болница "Принстън-Плейнсбъро" в Ню Джърси извършва.
Спомняте ли си, пак по времето на соца имаше само един сериал от Чехословакия на тази тема и се казваше "Болница на края на града". Пример за отношението към хуманната медицина и на докторите към най-здравия болен, какъвто беше болнияТ от соцлагера според един прочут лозунг.
Социализмът беше с човешко лице, а тихата война лекари -пациенти, която засега по линия на жертвите е категорично в полза на докторите, не загатваше, че ще се разрази с такава сила. Медиите хвалеха здравните работници, а за гафове на териториите на болниците рядко се чуваше, и то основно от ухо на ухо.
Тогава филмираха и "Рози за доктор Шомов", но това беше отдавна. След революционните промени, когато болниците станаха търговски дружества, за повече от двадесет години се появи само ситкомът "Болница на третия етаж". Опит да се засмеем на онова, което с появата на частната медицинска практика си стана обективно настояще за българския пациент и доктора, неподготвен за предизвикателствата на свирепия капитализъм. Много смях не е на хубаво и ако днес на някой продуцент му хрумне да прави сериал, реалистичен за доктори и болни сигурно
трябва да го кръсти "Лекар по погрешка", "Лекарска грешка" Невероятните приключения на един болен приживе" или "Диспансеризиран по неволя". Представяте ли си колко епизода може да избълва една такава благодатна сюжетна линия? "Далас" ще ни диша праха!
Сутрин, обед и вечер
хорър по
действителни случаи!
Да се върнем обаче на световното филмопризводство, което неспирно се вдъхновява от хуманните дълбочини на модерната медицина, а лечителите, въоръжени с апаратура последна дума на техниката, направо се явяват конкуренция на демиурга.
 В действителност заснетата клиника на д-р Грегъри Хаус, е разположена на мястото на действителната Университетска болница "Йейл-Ню Хейвън" в Ню Хейвън, Кънектикът.
Кадрово екстравагантно, но безусловно виртуозно селектираният екип на куция доктор , чиито членове отговарят на пореден номер, не на малки имена, спасяват, връщат към живот и откриват нови нозологични единици в медицината, без да им мигне окото, при това нещата изглеждат и звучат съвсем правдоподобно дори за зрителя, практикуващ медик.
Ежедневието на Шерлок Холмс в областта на причините за престъпленията, които неразумният начин на живот и лекарското късогледство сътворяват със здравето ни, изглежда като творчески полети на фантазията по отношение на нещо, което се случва по коренно различен начин у нас. Да търсим ли аналогии с нашите болнични заведения? В нашите мирише на всичко друго, но не и на живот. Така и сериалите, продукти на макар и твърде условно нареченото телевизионно киноизкуство, остават верни на предназначението си да претворяват действителността.
"Анатомията на Грей" е толкова хитов, че комерсиално ориентираните автори отцепват една ярка поддържаща героиня, за да завъртят около поврата в личната й съдба нов сериал и така се ражда "Частна практика", която българският клон на "Фокс" ни предлага в програмата си. Адисън Монтомъри се мести в Ел Ей и се присъединява към частната практика на бивши състуденти от колежа. Освен професионални казуси въпросните безкрайни сериали са наситени с човешка драма.
Персонализирането на общовалиден проблем, касаещ милиони потърпевши от симптом, синдром и пр. анатомично-биологична напаст е другата причина да е интересно, а като добавим и любовта, страданието - физическо и сърдечно, колебанията и поемането на рискове, как да не гледаш!
Даже в интернет форума "БГ мама" е създаден фен клуб
на "Частна практика", както и на "Анатомията на Грей", разбира се. Това също си има обяснение предвид водопадите информация, които се изливат от мамите във всевъзможни посоки по различни здравни теми в нета. Инициативната и свикнала да взема нещата в свои ръце българска жена, отдавна се е ориентирала да използва всички източници, за да опази поколението й близките си от бедствието - здравна реформа по български. Заради неповредените и инстинкти
все още има население
и продължават
да се раждат деца
въпреки насрещните усилия на държавата.
Казвам ви, гледайки сериали, човек може да си постави поне пет диагнози за един ден, както и в резултат да си назначи разнообразни терапии.
Докато обмислям защо толкова сериали, третиращи здравето и опазването му са се скупчили в ефира, питам дъщеря ми за пълния списък със заглавията, които следи, да не би да изпусна нещо. Тя е отявлен фен на дедуктивния Хаус и отдадената Грей, както и на завеждащите Спешното отделение . "Лекар на повикване" също ставал, снизходително уточнява хипнотизираният от телевизията пубертет, но работата му не била чиста!
"Шепот от отвъдното" е за духове, които не намират покой и досаждат на хора от земния им период по различен начин. Мелинда (Дженифър Лав Хюит), се свързва с тях, изслушва ги и помага както на близките им, така и на душите да мирясат, а така също съдейства и на полицията.
Ей тука съвсем се обърквам и това ли е претворяване на действителността? Имаше, спомням си, едно време един Деси, дето помагаше на плевенското РДВР, после се оказа че е с нервно-психични разстройства. Дали службите ползват хора с парапсихични способности? Дали душата може да се лекува, както във вмирисаните на карбол големи къщи с бели стени?
Има ли лечебници за болни души? Не разисквам специализираните заведения за душевно болни, които приличат на долнопробни затвори. И някой да е чувал за излекуван клиент на тези заведения?
Кои са терапиите и защо древните са наричали лекарите целители? Един руски професор казва, че е по силата на думата "цял". Изцелението е
да събереш на едно място духа, душата и физическото тяло
Сещам за "Яж, моли се и обичай". Със сигурност мога да измисля още поне дузина заглавия за целителство на душата със средства, различни от транквиланти и антидепресанти. Гледането на телевизия със сигурност си остава начин да напуснеш света на физическото тяло и да се пренесеш в един по-добър свят.
Каквото и да си говорим за необяснимото и неизследваното от науката, д-р Хаус всява ред в измерването на гледаемостта, застава най-отпред вече седми сезон , а Шепотът затихна поради намаляващ рейтинг и гледаемост - менлива, като силует на радичковски тенец. Засега и тук потребяващите услугите на здравеопазването и реалните достижения на фармацията си остават в центъра на зрителския интерес.
Професията на доктора интригува, както и всичко, което ни касае в качеството ни на материал, отварящ работа на докторите. Защо тъкмо при докторите ни е интересно да си натикаме приемниците, отговори много, но няма удовлетворителен.
Струва ми се, че българските доктори, или поне голяма част, които познавам, спокойно могат
да се конкурират с Хаус по явна човеконенавист, дори са доста по-напреднали в това отношение.
"Болница на края на града", пак за нея се сетих. Ярослав Дител беше режисьор и това си спомням. Сега може да ме упрекне някой в носталгия по социализма с човешко лице, но тогава беше по-различно. Въпреки че беше образец на чехословашката (най-напредналата и хуманна по време на желязната завеса хуманна медицина) телевизионна филмова школа, пак имаше някои приятни сходства с нашето здравеопазване. Имаше един доктор, Щросмайер се казваше, а покойният Асен Ангелов го дублираше възхитително. Ех, как ми се прииска да се отплесна за дублажа, но друг път или заедно с материала за кризата в порноиндустрията, та д-р Щросмайер каза веднъж на една агресивна сестра, която го обикаляше недвусмислено, че ако глупостта имала способността да лети, тя би кръжала наоколо като гълъбица.
 Усещам и аз един сър-беж в плешките пък и внезапното припомняне на отдавна отминали събития са си първи признаци за деменция, и се ориентирам към финал.