Интервю на Самуил Огнянов

АКЦЕНТИ ОТ ИНТЕРВЮТО С ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КРИБ: 

• Нормално е 70-80% от енергията да е на дълги договори от 1 или 2 години
• По наредбата за зелена отстъпка няма разделение по големината на предприятието
• Пазарът ни е измислен - няма нищо пазарно в него. Субсидии за всякакви производители на енергия - когенерации, ВЕИ, дълги договори, субсидии за евтино парно, субсидии за битовите потребители и като капак монополно положение на БЕХ. Къде тук е пазарът?

- Г-н Домусчиев, каква договорка постигнахте с правителството за овладяване на цените на тока?

- Проведени бяха разговори за въвеждане на хибриден модел за компенсации. От една страна, да има възможност за пряко договаряне между АЕЦ/НЕК и предприятия. Допустимите компании са в съответствие с критериите на Еврокомисията за енергоинтензивност, които са и най-засегнати от високите цени на енергоносителите. В себестойността на тяхната продукция най-голям дял има енергията. Това са производствата, които до края на 2020 г. получаваха отстъпка при заплащане на зелената енергия, част от цената “Задължение към обществото” (ЗкО). Сега тази отстъпка е нулирана, тъй като в ЗкО няма компонента за енергия от ВЕИ. Това са около 150 компании в България.

Вторият вариант на компенсации за бизнеса са поисканите 50 лв./мвтч, които вероятно ще бъдат променени като цифра. Изразихме подкрепа и за този механизъм.

Третата тема е СО2 компенсациите - механизъм, прилаган в редица страни от ЕС в съответствие с европейското законодателство, за което ще бъде създадена работна група в Министерството на икономиката, за да актуализират Закона за изменение на климата.

- На какъв принцип и на какви цени може да има двустранни договори с АЕЦ и НЕК?

- Регламент 943/2019 г. допуска извънборсово договаряне на електроенергия. Съгласно насоките на ЕК към страните-членки на ЕС, за овладяване на кризата с цените на електроенергия* са допустими и ценасочени мерки към по-засегнатите, както и компенсации към всички. Темата за цените ще бъде предмет на последващи разговори между търговските субекти, когато има потвърждение, че механизмът е допустим и ще се прилага.

Не е нормално цялото стопанско потребление в България да си купува електроенергия от пазара “Ден напред”. Това е и нашата основна претенция - да имаме дългосрочни договори поне за една година. Няма как базовата индустрия да не знае цената си за следващия ден, а да има поръчки за 3, 6 или 12 месеца напред. Интересът на държавата е да има стабилна икономика, да формира приходи от данъци, да се пълни бюджетът. Базовата индустрия е фундаментът на електроенергетиката. Ние консумираме енергия 24 ч в денонощието и 365 дни в годината.

- По-евтиният ток за големите заводи няма ли да ощети малкия бизнес и може ли ЕК да ни санкционира за държавна помощ?

- Искам да припомня, че по наредбата за зелена отстъпка няма разделение по големината на предприятието. ЕК е дефинирала стриктно секторите и инвестициите, застрашени от “изтичане на въглерод” към страни извън ЕС. По този механизъм отстъпка получиха малки, средни и големи предприятия, които са енергоинтензивни.

Темата за държавната помощ е обяснена в насоките за овладяване на екстремно високите цени на енергията. Нашето становище е, че не е държавна помощ и затова се прилага в другите страни от ЕС. Настояваме каквото заплаща за енергия дадено предприятие в Германия, същото да бъде и за нас. Иначе ние ще спираме производства и ще затваряме нашите заводи. Производството ще се премести в другите икономики на Европа и останалия свят. А после? Ще имаме само енергетика? И субсидии за закуска, обяд и вечеря?

- Има ли спрени производства заради скъпите ток и газ?

- Най-големият торов завод в ЕС спря работа. Виждате, че и при нас спряха заводи – Свилоцел, КЦМ. Това пише и в насоките за овладяване на кризата, че при дълги инвестиции следва държавите членки да въведат защитни механизми. Няма логика да изтеглиш кредит, да направиш инвестиция от няколко милиона лева, която нормално да се изплаща 15-20 години и заради цената на енергията да стане неизплатима. След като пазарът ни е измислен - няма нищо пазарно в него. Субсидии за всякакви производители на енергия - когенерации, ВЕИ, дълги договори, субсидии за евтино парно, субсидии за битовите потребители и като капак монополно положение на БЕХ. Къде тук е пазарът?

- Отразява ли се вече поскъпването на ток и газ в цените на останалите стоки и при кои това се усеща най-силно?

- След като няма въведена мярка срещу енергийната криза, очаквам, че ще има поскъпване.

- Всъщност очаквате ли ръст на инфлацията заради скъпите суровини и може ли цените да бъдат овладяни?

- Надявам се след зимния период енергийните пазари да се успокоят и останалите част на икономиката да се завърне към нормални ценови нива.

- Токът поскъпва в цяла Европа, има ли причина България да е изключение от тази тенденция?

- Да, прав сте, поскъпването е в цяла Европа. Но никой не си позволява лукса да държи икономиката си на пазара “Ден напред”. Нормално е 70-80% от енергията да е на дълги договори от 1 или 2 години. И останалите 20-30% от пазара да е на “Ден напред”. При нас пазарът е игра на руска рулетка.

- Всъщност у нас май има излишък от ток, защо цената тогава расте?

- Физически недостиг на електроенергия няма. Имаме внос на високи цени, тъй като пазарите вече са много свързани. Водещите фактори за увеличението са цените на природния газ, възстановяването на икономиката в света след пандемията и поскъпването на емисиите.

- Ако токът сега е скъп, какво да очакваме след затварянето на тецовете заради Зелената сделка?

- В енергетиката трябва да се изготви дългосрочна визия и да се направи реформа. Ние подкрепяме изграждането на заместващи мощности на пазарен принцип без дотации, без субсидии, без дългосрочни договори. Както ние инвестираме на собствен риск и участваме в жестока конкуренция на свободните пазари, така трябва и в енергетиката да се работи.

- Какви дългосрочни мерки са нужни, за да няма занапред такива ценови сътресения?

- Както казах, базовата индустрия трябва да има достъп до годишни договори за енергия при същите условия, каквито имат предприятията в останалите икономики на ЕС.

* https://ec.europa.eu/energy/sites/default/files/tackling_rising_energy_prices_a_toolbox_for_action_and_support.pdf