Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как твърдоглави военни  лишиха Павел Панов от олимпийски медал

В Бразилия го нарекоха Българския Пеле, а лично Георги Аспарухов-Гунди навремето го взима под крилото си и му помага да стане велик футболист

Нещастията понякога се случват само за миг, когато най-малко ги очакваш. Точно така, внезапно и несправедливо, от този свят си отиде легендата на футболния "Левски" Павел Панов. На великия футболист му прилошало, докато гледал мача на любимия си клуб, а лекарите се оказали неспособни да му помогнат.

Гибелта на бившия нападател и треньор потресе България. Бивши съотборници, фенове и приятели заляха социалните мрежи с мъка и спомени за "синята" легенда. По-възрастните запалянковци никога няма да забравят великолепните голове на Панов, а по-младите са слушали достатъчно от бащи и дядовци за подвизите на нападателя, изиграл 301 мача и отбелязал 131 гола с екипа на "Левски". Дори и нормалните фенове на кръвния враг ЦСКА го уважаваха заради умереното му поведение и джентълменство на и извън терена.

Крайно любопитни са първите му стъпки във футбола. Той месеци на ред пази в пълна тайна от баща си факта, че ходи да тренира в столичния "Септември".

"Баща ми много държеше на учението, а от футбол въобще не се интересуваше. Бях решил да не му казвам в началото с какво се занимавам, но той сам разбра. Видял моя снимка, която публикуваха, след като станах републикански шампион със "Септември". Не ме спря, но държеше да продължа с училището и да не изоставам в клас", ще се върне в детството си Павел Панов. Оценките му са добри, но уменията му на терена са великолепни и той започва скоростното си изкачване във футболната йерархия.

Едва е навършил 17, когато го викат в младежкия национален отбор до 23 години, с който става балкански шампион. Малко преди 18-ия му рожден ден го включват в разширения олимпийски отбор за игрите в Мексико. Младият талант вече си стяга багажа, когато пристига повиквателна от военните.

Панов е шашнат, тъй като все още не е навършил пълнолетие и не би трябвало да го викат войник. Само че генералите имат план той да заиграе в ЦСКА, а това лесно би се уредило през войниклъка. Изненадващо за тях младият футболист се опъва и отказва да подпише молба за предсрочно влизане в казармата, категорично е против да подпише с "червените". Играта на котка и мишка продължава около месец и Павел Панов така и не успява да замине за Мексико.

"Винаги ме е било яд, че заради тази армейска глупост не участвах на олимпиадата, където нашите станаха втори", разказва по-късно великият футболист. Той не се поддава на жестокия натиск и в крайна сметка преминава в "Спартак" (СФ). А причината да не заиграе в ЦСКА е, че там е пълно с големи звезди и младият софиянец не вижда никакъв шанс да се утвърди в първия отбор. Само че съдбата в крайна сметка много бързо го събира с велики играчи. Малко след трансфера му в софийския "Спартак" отборът му се обединява с "Левски" и Панов е шашнат да научи, че ще дели една съблекалня с футболисти от ранга на Георги Аспарухов-Гунди, Сашо Костов, Цветан Веселинов-Меци. Старите кучета харесват младока и правят всичко възможно да помогнат на футболното му развитие. Гунди дори му предлага да спят в една стая по време на лагерите на тима.

"Идваха по-младите момчета, чукаха на вратата и ме питаха почтително дали могат да зърнат на живо Гунди. Не сме били големи приятели, но винаги съм разчитал на подкрепата му. Беше изключително земно момче, говореше си нормално с всеки срещнат и сякаш сам не осъзнаваше каква звезда беше в очите на хората", разказва Павел Панов. Приживе той обичаше да разказва своя любопитна история с Аспарухов.

През 1969 г. "Левски" пътува за Белгия за контрола със "Стандарт" (Лиеж) преди мача с исландския "Вестманея" за турнира на УЕФА. Панов и Гунди по традиция са в една стая, а по-възрастният играч е решил да изпробва новия си фотоапарат, който са му подарили домакините в Лиеж. Аспарухов прави няколко снимки в стаята и след това се оказва, че на една от тях е запечатал по-младия си съотборник с цигара в уста.

"Много се притесних и го помолих да не показва снимката, защото можеше да ми навлече голяма беда. Той с усмивка ми отвърна, че никога не би злепоставил съотборник и всички снимки си остават за лично ползване", обичаше да разказва случката Павел Панов. Дори и след трагичната гибел на Гунди той остава свързан с неговото семейство, тъй като дъщеря му Изабела се жени за Андрей Аспарухов.

"Децата ни се познаваха още от малки. Идваха на мачове, присъстваха на общите ни веселби. Влюбиха се един в друг доста след смъртта на Гунди, но на семейните сбирки винаги сме говорили за него все едно стои на масата. Андрей и Изабела решиха да заживеят в САЩ, което ми пречеше да ги виждам толкова често, колкото ми се искаше. Намразих пътуванията със самолет, може би се бях наситил от славните ми футболни времена", споделя Павел Панов.

Коментара ()

Вашият коментар