Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Самолетната катастрофа, която промени английския футбол

В пламъците загиват 8 талантливи играчи на "Манчестър Юнайтед", които завинаги остават в историята като "Бебетата на Бъзби".

След всяко голямо нещастие се раждат невероятни конспирации и безсмислени анализи от рода на: можеше ли да бъде предотвратена трагедията. В онзи 6 февруари 1958 г. случките се подреждат така, че да се стигне до огнения ад на самолетната писта в Мюнхен. И нищо и никой не е бил в състояние да промени хода на събитията. Така е било писано, така се е случило.

Осем от младите и изключително талантливи футболисти на "Манчестър Юнайтед" губят живота си в самолетната катастрофа. От общо 44 пътници 23 намират смъртта си в трагедията, случила се на връщане от Белград, където "Юнайтед" прави 3:3 с "Цървена звезда" на 1/4-финала за КЕШ. Във фаталния самолет се качва отборът, спортно техническият щаб, журналисти и фенове.

Настроението сред пасажерите е приповдигнато, тъй като английският тим е победил в първия мач с 2:1 и равенството в реванша ги праща на полуфинал. Всички мислят за титлата. Няма кой да спре талантливите младоци на треньора Мат Бъзби по пътя им към мечтания трофей.

Съдбата обаче има навика да нанася най-жестоките си удари в най-щастливите моменти. Всичко тръгва наопаки още в Белград, след като се оказва, че защитникът Джони Бери си е забравил паспорта в хотела. Съотборниците му го подиграват за разсеяността, без да осъзнават, че точно това забавяне ще се окаже фатално. Чартърът на отбора излита час по-късно от предвиденото и се насочва към Мюнхен, където вече е започнало да вали обилен сняг.

За феновете на думичката "ако" все пак трябва да бъде споменат пропускът на фирмата организатор на пътуването, която не успява да намери достатъчно голям самолет за пътуването от Белград до Манчестър. Осигурена е по-малка машина, която обаче върви с междинно кацане за зареждане на гориво. Ако някои хора се бяха постарали повече, можеше и да бъде избегната катастрофата.

След това оцелелите може и да са премисляли случилото се, но никой досега в историята не е успял да върне времето назад, за да нареди нещата така, че да не се случи непоправимото.

В Мюнхен самолетът каца на заснежена писта, а служителите на летището бързат да напълнят резервоарите. Пътниците са сериозно развеселени, шегуват се помежду си и очакват с нетърпение да се приберат у дома, където да се отдадат на истинския купон.

Пилотите получават зелена светлина и правят опит за излитане, но той се оказва неуспешен. Направен е и втори, но и той е твърде рискован. Опитните летци решават, че са способни да се преборят със снежната стихия и правят трети опит. Точно той се оказва фатален.

Машината поднася на заледен участък и се удря в стена, а след това и в сграда. Избухва пожар, а от вътрешността на самолета се чуват човешки писъци. Някои са извадили късмет да седнат там, където огънят не успява да ги застигне. Други нямат този шанс и умират в страшни мъки. Осем от играчите, журналисти и фенове никога не излизат от горящия самолет. Двама футболисти са издърпани в последния момент, но по-късно умират от раните си. Други двама са тежко ранени и никога повече не се връщат на терена. Бъдещата легенда на английския футбол сър Боби Чарлтън също губи съзнание, но е измъкнат от горящия ад от свои съотборници. Оцелява и треньорът Мат Бъзби.

Самолетната катастрофа разтърсва цяла Европа. Загинали са момчета, които точно в този момент вършат истински чудеса по футболните терени. До вчера всички са говорили за тях. Обичат ги дори феновете на кръвния враг "Манчестър Сити". Децата ги боготворят, а родителите се надяват техните отрочета да имат същия шанс да сбъднат мечтите си. Всички със затаен дъх очакват дали младият отбор на "Юнайтед", наречен от медиите "Бебетата на Бъзби", ще успее да спечели най-престижния клубен турнир на Стария континент.

Всичкото това щастие, надежди и блясък са разрушени в рамките на няколко минути. От осемте загинали футболисти най-възрастният е на 28, а най-младият на 21 години. Сред тях е и 21-годишната голяма надежда на "Юнайтед" и на световния футбол Дънкан Едуардс, който умира 15 дни по-късно в Мюнхенска болница.

"Никога след това не видях играч като Дънкан. Нито Пеле, нито Ди Стефано, от които толкова много се възхищавах, можеха да се мерят с неговия поглед върху играта. Беше способен да прати топката в целта от 60 метра сякаш на терена беше компютър, а не обикновен човек", ще каже по-късно за своя съотборник легендарният сър Боби Чарлтън.

15 дни Англия не спи и се моли за своя футболен талант, но той не успява да се пребори за живота си. Разочарованието е жестоко. Сякаш чак тогава хората осъзнават какво точно се е случило. Жестока депресия наляга и треньора Мат Бъзби. Той е като баща за младите играчи. Именно той им е дал път в големия футбол, превърнал ги е в звезди и накрая ги е повел към последното им пътуване.

Бъзби е обявен за луд от футболните специалисти, когато започва да се освобождава от опитните кучета в "Юнайтед" и да взима момчета от школата. Феновете са ужасени, че експериментът ще доведе до срамни загуби и до подигравките на враговете в английското първенство. "Прозвището "Бебетата на Бъзби" се появи, след като Мат сформира група от младоци, което беше в разрез с общото мнение, че не можеш да влезеш в първия отбор, докато не узрееш физически. Така беше прието. Тогава внезапно една година след като отборът от опитни играчи се представяше зле, той махна пет-шест от футболистите и вкара деца. Футболисти като Дънкан Едуардс, Еди Луис и Ноел Макфарлейн дойдоха от младежкия отбор. Всички бяха шокирани и си мислеха: "Какъв риск, децата няма да могат да се справят". Мат пък смяташе: "Ако ще го правя, трябва да го направя със замах". Получи се и изведнъж всички заобичаха младите играчи, особено след като повечето от тях бяха местни", разкрива по-късно Боби Чарлтън.

Магията сработва и "Бебетата на Бъзби" за много кратко заприличват на отбор, който се е обигравал четири-пет години. Преди катастрофата "Юнайтед" доминира в шампионата и се готви за подвиг в турнира за КЕШ. След фаталния инцидент ситуацията се променя. Както вече стана дума, треньорът

Бъзби не ще и да чуе за възможността да се върне на стадиона, въпреки че успява почти чудодейно да се излекува бързо от тежките си рани. Помощникът му Джими Мърфи не се е качил на фаталния полет, тъй като по това време има ангажимент към националния отбор на Уелс. Под негово ръководство "червените дяволи" завършват девети в първенството и стигат до финал за ФА Къп.

Някои от феновете може и да са се уплашили, че с приказката на техния любим отбор е свършено, но грешат. Бъзби все пак се връща в треньорската стая. Една сутрин съпругата му Джийн го вади от депресията с думите: "Мат, момчетата биха поискали от теб да продължиш напред". Легендарният треньор се заема с нелеката задача да изгради нов боеспособен тим, който да се върне на футболната карта. Първият успех идва пет години след трагедията, когато "Юнайтед" печели ФА Къп. През 65-а година "червените дяволи" печелят титлата, а три години по-късно тръгват на ново пътуване в турнира за КЕШ и този път стигат до края, печелейки най-ценната титла в клубния футбол. Голямото щастие идва точно 10 години след онази жестока катастрофа, която променя английския футбол. Защото загубата на толкова огромни таланти се отразява на националния отбор. От друга страна, на сцената излизат други млади момчета, които трябва да заместят загиналите. Феновете на "Юнайтед" са убедени, че

Джордж Бест никога нямаше да стане толкова голяма звезда, ако не се беше случило нещастието. След него "Юнайтед" спешно търси млади таланти от школата, които да заменят загиналите момчета и така е даден път на Бест.

Трагедията сякаш сплотява не само английските, но и европейските грандове. Съвсем наскоро британският вестник Daily Telegraph разкри, че след ужаса в Мюнхен босовете на "Реал" (Мадрид) се свързват с колегите си от "Юнайтед" и им предлагат да пратят под наем в английския тим голямата си звезда Алфредо ди Стефано. В последния момент трансферът се проваля, но това е още едно доказателство за невижданата солидарност в европейския футбол по онова време.

През 2010 г. в Мюнхен "Байерн" прие "Манчестър Юнайтед", а домакините изпращат покани към всички ветерани от фаталния полет през 58-а. От деветимата играчи по това време живи са четирима, а само Боби Чарлтън се отзовава на поканата. Другите са зле здравословно и се страхуват да се качат на самолет.

Коментара ()

Вашият коментар