Интелигентността на бъдещите поколения е застрашена заради замърсяването, алармират учени от Харвардския университет.
Ръководителят на екипа професор Филип Гранжан изтъква пред в. "Монд" негативните ефекти, които излагането на замърсяване предизвиква върху функцията на мозъка. Дългогодишни изследвания на професора от Харвардския университет установяват пряка връзка между излагането на опасни агенти във въздуха в ранна възраст и по-късни прояви на различни смущения като
проблеми с концентрацията,
забавяне на реакциите, хиперактивност и дори аутизъм. Според учените замърсяването крие най-много опасности за работата на мозъка.
Екипът на професор Гранжан изследва деца от гъстонаселени области в САЩ. Учените стигат до заключението, че излагането на опасните агенти - най-вече във въздуха, има негативно влияние върху когнитивните способности на мозъка. И
понижава коефициента на интелигентност
При малчуганите, живеещи в най-рисковата градска среда, се наблюдава забавяне на реакциите, по-трудно концентриране, по-слаби резултати на тестове за интелигентност.
Най-опасни за функцията на мозъка са полицикличните ароматни въглеводороди, образуващи се от изгарянето на горива, използвани в моторните превозни средства. Както и фините прахови частици, намаляващи растежа на невроните в мозъка и съответно провокиращи проблеми с ученето и паметта.
"При най-малките опасните агенти крият много по-голям риск за мозъка, отколкото за другите органи - казва Гранжан пред в. "Монд". - Точно защото при плода, бебетата и децата мозъкът е все още в процес на развитие. Затова излагането на висока концентрация на замърсяване на бременните, бебетата и малките деца може да окаже
негативен ефект
за цял живот
Защото веднъж приключило развитието на мозъка, ще живеете с крайния резултат цял живот. Истината е, че е възможно да се живее пълноценно с намалена работоспособност на някои органи, дори може да се живее само с един бъбрек, но не и с намалена работоспособност на мозъка."
Екипът на професор Гранжан изследва не само негативните ефекти най-малките, но и върху още неродените. Учените от Харвардския университет са категорични, че излагането на високи нива на замърсяване по време на бременността може да компрометира коефициента на интелигентност на бъдещото поколение. Професорът дори излага теорията, че в дългосрочен план животът в големите градове с високи нива на замърсяване може да доведе до
спад в интелекта
на цялото общество
в бъдеще
Според Европейската агенция по околна среда България е страната с най-мръсен въздух в Европа. Резултатите са част от годишния доклад за качеството на въздуха в ЕС, публично оповестен през 2014 г., базиращ се на данни от 2012 г. В челната тройка се нареждат също Полша и Словакия.
В документа, цитиран от Българската изпълнителна агенция по околна среда, се подчертава, че почти 95% от градското население в Европа е изложено на замърсители на въздуха с нива, смятани за опасни от Световната здравна организация. Както и че само през 2011 г. в Европа са регистрирани около
400 000 случая на преждевременна смърт,
свързани с влиянието на замърсения въздух върху човешкия организъм.
Данните за България са регистрирани от Националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух на Изпълнителната агенция по околна среда. Според тях най-замърсените градове в страната за отчетения в доклада период са
Перник, Димитровград, Видин и Пловдив
София е на по-задно място в класацията в сравнение с други български градове. Но и с доста по-мръсен въздух от този в Париж, Мадрид или Рим например.
Като основни причини за замърсяването на въздуха в България от Европейската агенция по околна среда цитират: "Битовите, транспортните и промишлените дейности, както и замърсените и лошо поддържани пътни настилки. Допълнителен принос оказва и влиянието на неблагоприятните климатични условия в страната като ниска скорост на вятъра и продължителни засушавания."
От агенцията подчертават, че най-сериозният замърсител както за България, така и за Европа са фините прахови частици. За отчетен тригодишен период (2010 -2012) в нашата страна процентът на населението, изложено на наднормени нива на фини прахови частици, е над 90 - значително над средния за Европа - 38%.
Относно другите фактори за замърсяване в доклада се цитира: "По отношение на концентрацията на озон регистрираните нива в България са около нормата, като най-високи концентрации са установени в Гърция, Италия и Хърватия. А по отношение на концентрация на азотен диоксид България е сред страните със сравнително ниски нива - превишаване на нормата е регистрирано единствено на места
в София и Пловдив
в близост до
транспортни пунктове
Концентрациите на серен диоксид също са под нормите, като има локални и епизодични замърсявания в Перник и Гълъбово."

Целият материал четете в последния брой на в. "168 часа"