Общо 2 млн. лв. на месец, или 24 млн. лв. на година, са приходите от т.нар. малки бакшиши само от митниците на Капитан Андреево и Свиленград, показва разследване на "168 часа".

През 2015 г. агенти на ДАНС арестуваха шефа на Капитан Андреево Тодор Караиванов, докато получава два подкупа - от 600 лева и от 600 евро. Така че за момента не е ясно дали въпросните 24 милиона от "дребен рекет" на пункта са

лично негова схема,

или парите са отчитани

на по-високо място,

обясняват източници на вестника.

При обиска в дома на Караиванов агентите на ДАНС намериха 6000 лв. в джобовете на различни негови дрехи, а в кабинета му - още 12 000 евро. Пловдивският апелативен съд потвърди решението на Хасковския окръжен съд и го остави за постоянно в ареста, за да не се укрие. Митническият шеф няма право на по-нататъшно обжалване.

Точно два дни преди ареста на пункта, при който Караиванов лежа няколко часа по очи на земята с белезници на гърба, той бе награден за висок професионализъм от шефа на агенцията.

Според Ваньо Танов предложението за отличието дошло от шефовете на смени на Капитан Андреево, а не било решение на ръководството. Последвалият арест и мащабната афера с рекета над преминаващи шофьори на пункта обясняват в голяма степен симпатията на началниците на смени към шефа на най-атрактивната митница в страната, коментираха запознати.

Интересът към Капитан Андреево и на контрабандисти, и на политици винаги е бил много силен заради огромния поток от стоки, който минава оттам. Поради тази причина на този пункт винаги е съществувала корупция, а схемата дори и само на "дребния рекет", в който бе хванат Караиванов, е носела десетки хиляди левове на служителите на тези ГКПП всяка седмица.

Реално според източниците на "168 часа" е имало случаи, когато около 40 служители само на митницата са делили за едно денонощие около 7 хиляди лева.

Месеци преди ареста на Караиванов в ДАНС са получени общо 3 много подробни сигнала за системата за тотален рекет, която той е въвел на пункта.

Отчисленията от по-сериозната контрабанда на пункта обаче са много по-смущаващи.

100 хиляди лв. е тарифата за незаконен внос

на камион с цигари

на ГКПП Капитан Андреево, съобщи Григор Здравков от легия "Антимафия", който също бе потърсен от вестника за коментар на скандалния арест.

В един камион се побират по 940 мастербокса цигари, които са между 10 или 12 милиона къса в зависимост от това дали са дебели, или тънки. Тези 100 хиляди лв. са за всички служби по трасето, обяснява Здравков.

Цигарите се пишели в документите като салфетки, тоалетна хартия и дамски превръзки, защото обемът, плътността и тежината на един камион с такива артикули са горе-долу еднакви с тези на папиросите.

Тарифата за бусове в зависимост от дължината им е между 10 000 и 14 хиляди лв.

Тези с двойните дъна и двоен гардероб, който се намира зад седалката на шофьора в товарното помещение, трябвало да си приготвят по-малко - между 2 000 и 6 000 лв.

За превоз на хероин

мизата била по

1000 лв. на килограм

 по данни на митничари. Според доклада на Държавния департамент на САЩ от миналата година половината от трафика на хероин минавал през България. Другите трасета били през Северна Африка и през страните на бившия Съветски съюз. Най-често дрогата преминавала през България в тирове, превозващи платове.

Най-скъпо се прекарвали през митница Свиленград обувки - 5000 лв. на камион. Те били изписвани в документите като гуменки, а най-големите тарикати ги изкарвали джапанки. Така цената на превозваната стока по документи рязко спадала. Джапанките тежат по 200-300 грама, а чифт обувки може да стигне до 1,5 кг.

От леките коли е най-слабата реколта - рушвети по 200-400 лв. според стоката. "Питаме какво носят и те си казват", обясни редови митничар от Капитан Андреево.

За нелегален износ на пари се искали по 5% от номинала, а за фиктивен износ - 15% от фактурната стойност.

Работата е толкова строго разпределена между митничарите, че никой не би могъл да скрие нещо от началниците. Още в най-ниското ниво всичко е трасирано и се знае във всеки момент кой какво прави.

Във всяка смяна на по-големите гранични пунктове работят поне по 20-25 души по 12 часа, след което застъпват други 20-25 митничари. Така за денонощие през ГКПП минават общо 40-50 дежурни.

"Караш една дневна, после на следващия ден си нощна и два дена почиваш", обясни графика митничар от Свиленград, пожелал анонимност.

Всеки си знае официалните и неофициалните задължения. Разпределени са в различните трасета - за автомобили, за камиони и автобуси, за страни-членки на Европейския съюз, за държави извън ЕС.

Всяко трасе си има старши, а всички общо се подчиняват на началника на смяната

Общо пунктът има по три бариери на излизане от България и пак толкова на влизане. На първата са граничните полицаи, на които се показват документите, за да се види дали са валидни.

После е санитарният контрол. Следва втората бариера, която е най-съществената и там са поставени най-доверените служители, разказва бивш шеф в Агенция "Митници". На това място се извършва същинската проверка, претегля се тирът или камионът, проверяват се багажниците и стоката. На атрактивната позиция са разпределени митничарите с най-добрите резултати.

На третата бариера

се изпращат хората,

които са в немилост,

 защото там само се прави сверка дали шофьорът притежава всички документи и се купуват винетки, плащат се пътни такси и разрешителни.

Всъщност онези, които са наказани, изобщо не са на пункта, а са в самото митническо бюро или на гарата.

На всяко трасе работят по трима-четирима души. Всеки от тях знае какво е минало през ръцете на колегата и ако някой излъже, моментално бива докладван на по-горната инстанция и впоследствие изхвърлян от системата.

Всичко се знае, всеки следи другите.

Трудно би могло един митничар да открадне

нещо, без да се разбере

 от колегите и от началниците."Другите знаят какво се е случило по трасето и ако някой не се отчете, веднага ще докладват. Освен това има и механизъм за проверки.

Началникът обикновено казва на свой познат да мине през пункта и да даде белязани пари на някой от митничарите и ако той не ги представи след това, лошо му се пише.

Това е редовна практика и всички знаят, че кариерата им ще приключи, ако не отчетат нещо, затова не си позволяват самоинициативи. Ако се разбере, че е откраднал, ще го смачкат, ще го изгонят и ще му спретнат такъв номер, че няма да помисли повече за тази работа", коментира бивш митничар.

Всеки от служителите трябва да представи след смяната някаква сума на началника си. Изреждали се един по един, за да не се застъпват, разказва служител от агенцията.

По негови данни най-висока била мизата на Капитан Андреево, където служителите от втората бариера, които претърсвали тировете,

били длъжни да приготвят по 300 лв. в края на смяната си. По-малко била нормата за тези на третата бариера, както и от тези, които отговаряли за леките коли.

"Отгоре ми ги искат", разказвал митничар на свой приятел.

След Свиленград най-доброто място за митничари е Калотина. Там

се искали по

около 200 лв. на човек,

 твърдят източниците на "168 часа". На другите граници, понеже няма голям поток, "нормата" била по-ниска. Според бивш служител разпределението било следното: на пункт Гюешево - по 20-25 лв., на Лесово - по 80 лв., на Кулата - по 60 лв., на Малко Търново - по 30 лв., на Видин - 40-50 лв.

Шофьорите на камиони, общо взето, минават редовно през границите и са информирани къде трябва да оставят нещо достатъчно атрактивно, ако не искат да бъдат прегледани по-сериозно. Парите се крият в пепелника, в жабката или под седалката.

Когато служителят мине на проверка, той има право да отвори всичко и така лесно да вземе оставеното от шофьора.

В същото време отгоре има монтирана камера, която трябва да следи уж за нарушения. Но тя не можела да запише, ако митничарят вземе нещо от жабката, нямало как да се види дали това са пари. На записа се виждало само това, че служител претърсва кола, но на него това му е работата.

Парите може да бъдат оставени по много начини

 - не само на същинската проверка, а и преди това. Можели да бъдат оставени при всеки, който има достъп до граничната зона, казва бивш митничар.

Наоколо винаги има фирми, които попълват документи, спедитори, доставчици, чистачи. Компаниите, които имали по няколко камиона на седмица, плащали накуп при тези, които помагат с документите.

На влизане в страната става по-обстойната проверка. Затова на това трасе има и повече коловози, което значи и повече служители в сравнение с тези, които дежурят в колоните за излизане от страната.

Ако има подаден сигнал за даден камион, шофьорът е спрян и проверяван по-обстойно. Митничарите са така добре обучени, че можели да познаят дали има съмнителна стока по много знаци - от коя страна е тръгнал, какво точно кара, какви са хората, които пътуват, дори и по начина, по който пътниците са седнали в купето, твърди бивш служител.

Като се погледне камионът, може да се прецени колко тежи и дали документите за возената стока съвпадат с това, което наистина е натоварено.

Най-добре се разбира дали има контрабанда на влизане в България.

Ако има някакъв шеф от централата на Агенция "Митници"

 в София на проверка на границата, шофьорите веднага разбират и отиват да му изкажат своите поздравления:

"Идва един и му казва: "Добър ден, комшу, как сте, що сте?" и оставя плик на масата, на която шефът пие кафе. - "Какво е това?", пита той. "Чорба парасъ, комшу, за адет", отговарял тираджията.

Най-много се печели от преминаващи камиони и товарни автомобили, леките коли не се броят. От тир, натоварен с маркови стоки, мизата може да стигне от 5 до 10 хиляди евро.

Обикновено те се произвеждат в Турция и минават транзитно през България. "Жътвата" по митничарския жаргон е в сряда срещу четвъртък в Свиленград.

Това е най-благоприятният период, когато минават най-много превозни средства. Обикновено са се насочили към Европа. Те

трябва да стигнат и да разтоварят стоката си в Германия в четвъртък-петък,

 защото в събота и неделя немците почиват и никой не дава на тировете да се движат по магистралите.

В понеделник тръгват обратно към Турция и влизат в България през Калотина, а после карат надолу пак към Свиленград. Затова най-зле за митничарите е да работят в петък, събота или неделя. По 10-15 хиляди лв. на смяна се събират в най-лошите дни. В по-добрите може да скочи двойно и тройно, твърдят източниците на "168 часа".

Най-неблагоприятното трасе е към Кулата. То е натоварено, никой не проверява, защото сме в Европейския съюз. На "Дунав мост" има пътни такси, разрешително, има и митници.

 

 

 Най-нестандартното скривалище - 500 хиляди евро под водомера

Митничарите крият парите от подкупи на най-разнообразни места в домовете си и извън тях, разказват бивши техни колеги.

Суми до 10-ина хиляди лева се държали по джобовете на дрехите в гардероба. По-тлъсти пачки се слагали в специални тайници, зазиждали се под тухли, плочки, под масата, в стени.

Източникът на вестника разказва за колега, който държал цели 500 хиляди евро под водомера в дома си.

Моментът на всекидневния отчет настъпва след края на смяната. Служителите пъхали банкнотите в обувките, в джобовете, дори в чорапите си.

"Много е разпространено да се ползват плътни пликчета тип "Била", които не са прозрачни", обясни митничар. Всеки носел своя принос на по-горната инстанция.

Местата, на които се получавал процентът от заработеното веднъж месечно, били различни. Можело да е просто заведение, като шефът казвал: "Хайде да пием по едно кафе", и посочвал бистрото, в което да се изредят един по един всички от смяната. Там раздавал на всеки според това колко е работил.

Парите се оставяли на масата, под салфетката, под папката, ако има такава.

Друг вариант бил да се ползва магазин на доверени хора. Отиват там и първо шефът мерел сако или панталон, оглеждал се, пъхал си ръцете в джобовете. После излизал.

Подчиненият също знаел коя дреха трябва да мери и къде да намери своето. Собственикът на магазина бил в играта и получавал процент, за да се разиграва сценката редовно.

Трети вариант бил подчиненият да пита дали има разпределение за следващия месец и да каже, че ще намине да вземе пощата. Отговорът на шефа бил в стил, че е добре да се почерпят, че отдавна не са се виждали.

Възможно било да се видят на фитнес и просто единият да остави в гардеробчето на другия плик.

Служителите трябвало да се "отчитат" ежедневно на по-горната инстанция, като между 21-во и 23-то число на месеца се теглела чертата кой как се е представил.

Така на 25-и, когато се разпределя графикът кой къде ще работи през следващия месец, се знае кои са отличниците и кои не са се справили с работата. За наказание двойкаджиите били изпращани на гарата да проверяват влаковете или в бюрото да подреждат папките.

Никой не искал това да му се случи, защото заплатата е ниска. Поради тази причина служителите на митниците са вероятно и най-здравите в страната - не излизали в болнични, отпуските им обикновено били кратки. Иначе ще бъдат отстранени от работа.

Откъс от първия сигнал до ДАНС за далаверата: 

"Вечният Георги Г. от години ръководи аферата. Той е истинският шеф на пункта

 Това е един от трите сигнала до ДАНС за аферите на ГКПП "Капитан Андреево".

Информацията е изключително подробна. Тя съдържа пълните имена на замесените митнически служители, кой с кого работи и какви подкупи за прикриването на какви престъпления е прибирал.

Поради силния обществен интерес в. "168 часа" публикува сигнала, но с незначителни съкращение и само с малки имена и инициали на митничарите, тъй като престъпленията на огромна част от тях тепърва предстои да се доказват.

 Докладна записка относно информация за организирана престъпна група (ОПГ) от работещи на митнически пункт ГКПП Капитан Андреево и митница Свиленград, създадена за генериране на финансови средства, извършвала и извършваща следните престъпления:

l укриване на митнически налози при внос от Турция (акцизи, ДДС и мито) в особено големи размери;

l контрабанда на акцизни и маркови стоки при внос от Турция в особено големи размери;

l изнудване на физически и юридически лица, пряко зависими и попадащи под контрола на участниците в ОПГ (спедитори и спедиторски фирми, опериращи в района на ГКПП и обслужващи турски и европейски контрагенти, шофьори на преминаващи през пункта камиони, бусове, автобуси и леки коли).

1. Организатор и

ръководител на ОПГ

е Георги Г., от години

на висока позиция

на митница Свиленград. Изградил стройна организация от доверени нему "приятели" с цел осигуряване на лична финансова облага. Те са назначавани на съответните ръководни длъжности. Най-значимата длъжност е "началник смяна", защото дава правомощия да определя кой на кое платно да работи.

Задължителната ротация на позициите в смяната на случаен принцип чрез компютърна система, въведена от ръководството на Агенция "Митници", се манипулира. В компютъра се въвеждат и ротират само имената на митничарите, които Георги Г. нарича "балъците". На тях им се подхвърля по нещо малко от общия пай, за да мълчат.

Друг основен участник в ОПГ е Димитър А. - най-довереният човек на Георги Г. Той диктува политиката от името на ръководството. Георги Г. не контактува неофициално абсолютно с никого от нисшите служители, за да няма теч на информация. Неофициалните срещи между двамата се осъществявят пред дома на Георги Г., обикновено в нечия взета от познат за целта кола.

Димитър А. събира финансовите постъпления

от останалите

и ги отчита на Георги Г. Заема високи позиции.

При акция на ГДБОП в една от смените бе иззета сума бе около 25 000 лева за 12-часово дежурство. При общо 60 дежурства месечно сумата е около 1,5 млн. лв.

В момента Димитър А. отново организира престъпната дейност и е на ниска длъжност, но лично той поставя за началник неопитен човек.

Следващият в йерархията е Николай В. от Свиленград, роднина на съпругата на Георги Г. От 2009 г.

задачата му е да контролира престъпните схеми и да събира и отчита парите

в смяната си.

В групата са и Атанас Т., доверен дългогодишен приятел на Георги Г., който е на висока позиция, и Стефан М., бивш високопоставен човек в митница "Свиленград". Той е изключително близък на Георги и е редови митничар, където началник е роднината му Григор.

 Целият материал четете в печатното издание на в. "168 часа"