Облакът, донесъл градушката над София, е навлязъл в България около 15 часа.
Тогава синоптиците от БАН са го засекли на границата със Сърбия. Малко след това той е минал през Драгоман, където се е излял дъжд и град. По правило БАН отчита на всеки три часа движението на въздушните маси във всяка синоптична станция.
После градоносният облак е преминал към Сливница и през Божурище е влязъл първо в северните и северозападните райони на София. После се е отправил към центъра на столицата, тръгнал е на югоизток и се е изнесъл над магистрала "Тракия" през Нови хан, Ихтиман, Пазарджик, където не е предизвикал подобни бедствия като в София. След като потопът се е излял над столицата, нататък
облакът е загубил интензитет
Никой обаче не може да каже колко точно е бил дълъг облакът. Радари за засичане на размерите му няма.
Интересното е, че дъжд и градушка са ударили и Монтана, която не е на пътя между Драгоман-София-Пазарджик.
Допълнителен фактор за интензивността на градушката са планините около София. Те играят ролята на усилвател на процесите.
Най-сериозно е било положението в северната половина на София, коментираха още метеоролозите от БАН. Като по чудо незасегнати са останали южните квартали близо до Витоша. Такава е била траекторията по данни на синоптиците от БАН.
Метеоролозите твърдят, че бурята е била от тип, който няма как да се прогнозира 24 часа по-рано, за да се предупредят хората с познатите кодове - жълт и червен, за опасни явления.
"Това не е процес по атмосферен фронт, за който да предвидим как ще се придвижи в рамките на 24 часа. Явлението нямаше как да се отчете, за да минем по метал аларм и да оповестим кодовете, които всички познават. Това е вътрешно масов процес, който се развива от единични конвективни клетки, които са много мощни. Това са супер клетки", коментира дежурната синоптичка по време на пороя Анастасия Стойчева пред "168 часа".
По описанието й
тези клетки вървят бързо по възходяща линия,
което дава възможност на ледените облаци да нарастват до огромни размери. Процесът се извършва като ледени частици се издигат във височина. В случая те са се качили на 15 км над земното равнище. Голяма част от облака попада в тази част от атмосферата, където температурата е отрицателна, а най-горе тя достига до около минус 30 - 40 градуса. Според радарите на БАН на 3 км над София на 8 юли температурата е била 5 градуса. Върхът на облака е в много ниски отрицателни температури.
"За да има градушка, по-голямата част от облака трябва да попада в тази област от атмосферата, която е с отрицателни температури", коментира Анастасия Стойчева. Според нея няма как да се изчисли какво количество лед е бомбардирало София. Единствено учените са засекли, че
дъждът е бил 23 литра на квадратен метър в столицата
"При нас - в станцията в "Младост", количеството на валежа е 23 литра на кв. метър. Имаме и поражения, градушката беше доста едра. Паднаха късчета от около 10 см. В по-северните квартали на столицата явленията са били по-интензивни. При такава обстановка количеството на валеж в една точка не е индикатор за количеството валеж в съседната", каза още Стойчева.

Защо срещу градоносните облаци не са били изстреляни ракети, четете в новия брой на в. "168 часа"