Кулинарната ни звезда Ути Бъчваров е неуморен професионалист, който държи да дава максимума от себе си с каквото и да се захване. Той доказа, че може да танцува дори със счупена ръка, но реши да напусне шоуто "Денсинг старс" след внезапна сърдечна криза.

- Г-н Бъчваров, как се чувствате?
- Добре. Малко се претоварих в последно време от желание да бъда всеотдаен на много места. По време на последната генерална репетиция получих неприятна сърдечна криза и докторите бяха категорични, че се нуждая от почивка. Не съм получил инфаркт, сърцето ми е здраво. Можех да остана, да танцувам и да правя половинчати работи,
но съм перфекционист
Страхотен фен на формта съм. Обещах, че когато се почувствам готов, ще се върна на танцувалната сцена, без, разбира се, да влизам в тежкия състезателен ритъм. Освен това спестих на зрителите едно от най-добрите си изпълнения на Шрек и най-трудния танц - джайв. Когато си счупих ръката, изобщо не си и помислях да се откажа. Ръката ми ще се оправи, но с претоварването на сърцето човек трябва да внимава. Христо Мутафчиев ми се обади след шоуто и много ме подкрепи в решението ми. Важното е животът да е вкусен и да сме усмихнати.
- Очакваме скорошно изпълнение на вашия джайв в такъв случай. Почивката ще засегне ли и плановете ви за някой интересен лов?
- С годините моята ловна страст не е намаляла, но се промени. Трансформирах идеята си за преследване на дивеч в улавянето на емоции, случки и интересни хора. Ловът е една от призмите, през които човек може да погледне света и да пътува. Младите ловджии са по-стръвни, но
с течение на времето човек започва да разсъждава по-философски
Изстрелът престава да бъде сублимният момент по време на лов, а по-интересна тръпка стават самата организация, издебването, промъкването. Изучаването на дивеча, който преследваш, и неговите навици. В динамичния лов, който се провежда у нас, и характерните гонки на диви прасета за мен е много по-забележително да отстрелям малко прасе, отколкото голям екземпляр. Малките са по-трудни, защото бягат по-бързо. Ловът се превърна в причина да пътувам. Чрез него можеш да стигнеш до места по света, които иначе няма да посетиш. Можеш дори да си част от дружина и да си просто наблюдател. Не държа винаги да имам улов. Има дивеч, който дори не искам да отстрелвам. Като всички видове котки и мечки. Няма тръпка. Обичам да ходя в различни страни и да виждам какво се случва в планините накрай света. В това е прераснала страстта ми.
- Документирате ли приключенията си със снимки?
- Снимането е форма на ексхибиционизъм и воайорство. Излишно ми е непрекъснатото търчане и позиране пред камерата, а аз съм доста амортизиран от камерите човек и затова пътувам без камера и фотоапарат. Държа да усетя случващото се с мен в настоящия момент, а не бързам да го регистрирам, да се селфна, да се тачна и т.н. Хората са леко разочаровани, че нямам снимки, яхнал лъв или слон. Нито съм убивал тези животни, нито бих ги унижил, снимайки се с тях.
- Към коя част на света най-много ви влече да пътешествате?
- Обичам Русия, която за мен е една безкрайна земя. Смятам себе си за човек русофил, а и близостта на славянската душа ми е скъпа и общуването е лесно и приятно. Чувствам се много добре там. Пейзажът е много близък до нашия. Руснаците като нас нямат изрядния перфекционизъм на европейците. Винаги може да се случи някоя грешка, някое закъснение, забавна емоция и в тази натурална атмосфера е истинският чар. Преди два месеца бях на север. Над Петербург. В посока към Мурманск. Преминахме Полярния кръг, за да търсим едно много рядко животно.

- Кое беше то?
- Росомаха. Това е голям пор. Мистично животно. Народите от Севера, разположени зад Полярния кръг, вярват, че то
носи злите духове на белите и на черните нощи
Вещиците и шаманите винаги са облечени с кожи от росомаха. Тя е от най-големите и упорити хищници, а и няма естествени врагове. Яде всичко, което може, и преследва елените. Трудно се намира, защото много се крие. Прекарахме 10-15 дни в замръзналите, и успяхме да я намерим. През повечето време имаше зловеща буря и беше -35 градуса. Спяхме в къщичките на еленовъдите. Пътешествието беше изпълнено с много емоции, трудности и братско оцеляване. Пътувахме със снежни шейни, които се чупеха от време на време. Далечният север ме омагьосва с безкрайните си простори, дългата нощ, късия ден от по 5-6 часа, който те кара да се чувстваш, сякаш нищо не е свършило. Не се спи на бели чаршафи, а в спален чувал и на дървени нарове, но това е много по-ценно за мен.
- Намерихте ли приятели в преследването на росомаха?
- В Русия изобщо имам много равесници. Така да се каже, побратими. Още от времето на Съветския съюз там е задължително човек да има равесник. Понятието означава и набор. Когато момчетата отивали в казармата от единия на другия край на голямата Русия, наборите се поддържали и си помагали. Така
все едно имаш полубрат
Срещал съм такива и в Камчатка, и в Казахстан. Колекционер на приятелства съм. Затова гледам с ирония на миналото време и на стръвните ловджии, които, както младежи се радват на любовните си похождения, но в лова.
- Разкажете ми повече за пътуването с коне през Казахстан.
- Тръгнахме по следите на златния корен. Беше експедиция на Д-р Мангладжиев от Самоков, един много интересен билкар, и с Райчо Гърчев. Прабългарите по всяка вероятност са носели златния корен като лек за всички болести и за енергия, която идва от земята и от небето. Тръгнахме по старите следи на българите от далечен Казахстан. Отидохме в Кан Шън на границата с Киргизия, които са едни планини над 3000 метра, и бяхме там 10-15 дни. Хапвахме риба, строяхме юрти и живеехме като местните. Те са много суеверни мюсюлмани. Имат много обреди при корменето на животни и приготвянето на ястията. Много са стриктни. Когато исках нещо да пипна, те ми казваха, че според обичая само те може да го правят. Намерих си равесник, с когото се отделихме от групата още в началото на похода и минахме по съвсем различни била. Там научих и една от най-удивителните рецепти. Спряхме на едно огромно езеро, което се нарича Исък Кул.
Купихме си два шарана по 6 кг от местни рибари срещу две бутилки водка
Такава беше разменната монета. Напълнихме ги с варен ориз с местни билки. Напалихме огън, който горя един час, след което под него изровихме дупка. Сложихме увитата във фолио риба и я покрихме с пръст, а отгоре отново запалихме огъня. Не съм фен на шараните, но този беше страхотен. Местният водач ме предупреди, че няма да остана разочарован. Срещите ми с някои хора са безценни.
- Коя няма да забравите?
- Бях на Малдивите, за да се гмуркам. Подводният свят е удивителен. В нашата група имаше един поляк на седемдесет и нещо години. Преди петнайсетина му открили тежко заболяване и тогава той си казал, че във всеки момент, който има, ще пътува. Човек се учи от пътешествениците, които среща по света.
- Имало ли е места, които са ви разочаровали като ценител на природни красоти?
- Мозамбик в Африка. Там африканската форма на комунизъм е нанесла непоправими щети върху морала и усмивката на хората. В момента страната е разнищена и разграбена и от китайските арендатори, които изсичат всичко и изпразват морето.
- Планирате ли скоро ново приключение?
- С приятели ни хрумна да отидем на птичи лов в Аржентина идната година, живот и здраве. Ще опитаме прочутото аржентинско вино и стекове. По моя идея накрая ще прекараме няколко дни в Буенос Айрес, за да се потопим в света на тангото, по което ме запали моята партньорка в "Денсинг старс" Ели Добрикова. Много се радвам, че се запознах с нея и че станах час от шоуто. Между телевизиите има конкуренция и съответни забрани понякога, а аз
не съм човек, който изневерява
Виждат се какви рокади се случиха в последно време. Звездите се местят през ден от един канал в друг и не знаеш какво гледаш вече. През последните 18 години съм верен на БНТ, затова никой не ме спира. Всички се чудеха дали мога да танцувам и се видя, че мога.
- С какво ще изненадате зрителите с новообновеното си кулинарно предаване?
- "Животът е вкусен" стартира до няколко дни. Ще има известни гости, а великденското предаване ще е посветено на толерантността. Ще включва и малки филмчета в стил - "повикай си готвач". Радвам хора, които са си купили ново жилище. Някои къщи са наредени, други малки и скромни, някои са за тотален ремонт и нямат дори ток. Понякога се викат 20 души на купон, друг път е вечеря за двама. Всяка седмица ще има такава
бригада за бързо кулинарно реагиране
Освен всичко в предаването ще имаме кореспонденти от цял свят. Пътешественици, на които кулинарията им е хоби. Те всяка седмица ще пращат свои видеоматериали. В края на предаването с моите гости ще сядаме на трапеза с хубаво българско вино, защото аз съм патриот. Всички знаят, че обичам да пътувам из родината с големия си тиган и казан. Ще игнорираме от масата мобилните телефони, политиката, верните и неверните обещания.