Искаш ли златен ролекс, надписан за Тодор Живков?" С тези думи се обърнал към известен бизнесмен дилър на културно-исторически ценности.

"Стори ми се автентичен, знаех, че са му подарявани часовници, но го изгоних. Ясно бе, че е откраднат от колекцията", разказа бизнесменът. Според него са изчезнали и много други подаръци, които нямат историческа стойност. Но са с висока стойност за обикновените хора, защото са били от злато или скъпоценни камъни.

Смята се, че ценните подаръци са изчезнали в мътните години около промените след 1990 г.

Сред тях са и някои мечове, инкрустирани с камъни, дарени на Живков от други държавни глави, редки модели часовници, скъпи килими и др.

Не е много ясно и къде е красивият резбован сандък, в който Живков получил седлото от камилска кожа от либийския лидер Кадафи. В музея в Правец твърдят, че при тях е само седлото, но не и дървеният сандък.

Не е за вярване, но от Националния исторически музей установяват, че много от подаръците са без инвентарни номера. Или са описвани на хвърчащи листове, някои от които изобщо не са намерени.

Историците казват, че когато влизат през 2004г., гледат предимно за подаръци с историческа стойност.

"Дарове като часовници, бижута и др. подобни ценности за нас не са представлявали интерес.

Каква стойност може да има за нас примерно един "Ролекс"

-пита шефът на музея Божидар Димитров.

Първият опит на НИМ да си прибере подаръците е малко след 1990 г. През 1991 г. Божидар Димитров оглавява институцията и подема кампания за събиране на културно-историческите ценности под един покрив.

"Писах много докладни и един ден ми се обади шефът на НСО ген. Димитър Владимиров да идем да вземем подаръците. Каза, че вече имало разрешение - спомни си Димитров. - Аз му казах, че нямам камиони, но той ме увери, че те ще осигурят транспорта. Когато отидох, камионите вече ни чакаха. Той ме покани, преди да тръгнем да товарим, да изпием по едно кафе. Както си пиехме, му звънна телефонът, след което ме информира, че е получил устна заповед нищо да не ни дава." Според Димитров се е получило така, защото до ден днешен няма закон за подаръците на първите хора в държавата.

Ген. Димитър Владимиров чистосърдечно си призна, че не си спомня тази случка и въобще не помни кой му се е обаждал и каква може да е била причината.

Неизвестно как НИМ не успява да се добере до подаръците, а тази привилегия получава местният музей на Тодор Живков в Правец.

"Не мога да знам дали нещо не е изчезнало, защото сбирката никога не е била в наши ръце. Видях, че имаше два ятагана от Саудитска Арабия и други подобни. Но подаръците никога не са били в наше разпореждане, никога не съм знаел какъв е първоначалният списък с подаръците," казва Димитров.

След усилена кореспонденция през 2004 г. Националният исторически музей отново е поканен да отиде да прибере подаръците.

"По-голяма част от даровете трябваше да дойдат при нас, но това се стопираше по причини, които не зависеха от нас," разказа пред "168 часа" Мария Златкова, главен уредник в отдел "История" в Националния исторически музей. Тя показа докладна от 28 юли 2004 г., че с колегите  са направили опис на подаръците, но

в резиденцията се натъкват на странна небрежност

"Всичко е могло да изчезне оттам - казва тя. - И вероятно има изчезнали материали. Когато ние отидохме през 2004 г., поискахме опис на подаръците, за да се ориентираме. Някои имаха някакви номера, с които са били завеждани за съхранение, но други нямаха. Това ни навежда на мисълта, че много от тях, които не са имали номера, са изчезнали. Напълно е реалистично да се помисли това. Днес може само да се гадае какво липсва."

Недоумението на музейните работници нараства още повече, когато установяват, че не всички подаръци са описани.

"Имаше някакви хвърчащи листове, писани на машина, на които бе отбелязан експонатът - спомни си Златкова. - Първоначално ги търсехме по този опис, но материалите, които бяха без номера, липсваха от него. Може да са били на друг,

а може и изобщо да

не са били заведени

може само да се гадае какво е ставало."

Според нея не е изключено причината да е в небрежни служители.

"Зависи как им е било наредено да завеждат подаръците", смята Златкова. Тя си спомни, че е имало ценни за музея материали, които също са били без номер.

"Много различни бяха. Примерно макет на ферибота Варна-Иличовск, уредите (космическите апарати - бел. ред.) от програмата "Интеркосмос", една червена предпазна каска с надпис "Живков", саби и кинжал от сребро с филиграни от червени камъни, но от кого са, как са дошли - срещу този номер нямаше отбелязано нищо. Просто е загубена връзката."

Златкова не се наема да каже дали тази небрежност е случайна: "Най-вероятно подаръците са пазени от УБО преди 1990 г., а след това може би от НСО, сега резиденцията се води към Министерския съвет." "Това са много сериозни институции, силно се съмнявам в тях да е причината. Истинският проблем е, че

нямаме закон, в който ясно да се каже,

че примерно след три месеца подаръците се предават на музея", каза Димитров.

"Ако материалите бяха дошли при нас - първо щяхме да ги заснемем, обработим, след това да ги опишем и да ги докладваме с комисия. Накрая когато получат инвентарни номера, стават собственост на музея", казва главният уредник.

Според Златкова не е било правилно част от подаръците да бъдат дадени на музея в Правец, преди да бъдат прегледани от НИМ.

През 2004 г. те изписали много докладни, за да успеят да вземат подаръците в НИМ, но те останали без отговор от Министерския съвет. Отговор дошъл при сегашното правителство, че след 15 септември ще могат да влязат в резиденция "Бояна", която е на стотина метра от НИМ. На въпрос как е било възможно подаръците да са без номера и да не са описвани, бившият шеф на НСО ген. Димитър Владимиров каза, че няма представа. Той става шеф на службата малко след 1992 г.

"Доколкото знам, подаръците са били съхранявани в Дом 3 на резиденцията, по едно време една комисия от Министерството на културата се занимаваше с тях, но наистина нямам представа какво е ставало," каза той. Шефът на "Бояна" Иван Вучев каза, че ще отговори на въпросите само ако са по Закона за достъп до информация и са адресирани към Министерски съвет, на чието подчинение е резиденцията.

Сред даровете са ятагани от Саудитска Арабия и недокоснати пури от Кастро

Сред подаръците в резиденцията имаше макет на кораб от Варненската корабостроителница, ятагани от Саудитска Арабия, с камъни, изглеждащи като диаманти и изумруди, спомня си Божидар Димитров.

Според него имало и подаръци - гаври с Живков. Примерно френският президент Франсоа Митеран му изпратил дълга ваза около половин метър с образа на самия Митеран.

При посещение в Гърция на остров Родос подарили на Тато автентични амфори, извадени от морското дъно.

Главният уредник на НИМ Мария Златкова и колегите  видели в резиденцията персийски килим с образа на Живков. Според някои образът бил толкова грозен, че изобщо бившият Първи бил неразпознаваем.

"Имаше няколко пушки, много красиво изработени, но не беше ясно от кого са", спомня си тя. За една пушка се носят легенди, че му е била надписана от Пенчо Кубадински, но дали тя е сред тези в резиденцията, не е ясно.

Колективът на филма "Време разделно" му подарил старинен пистолет. Отделно той получил и макет на трактора "Болгар", мостри от производството на "Химко" Враца, от "Нефтохим" и др. Освен това в сбирката има и макет на един от първите реактори на АЕЦ "Козлодуй".

Историците били изумени, когато видели красива дървена кутия с пури, дар от Фидел Кастро.

"Бяха недокоснати", спомня си главният уредник на Историческия музей.

Там бил и ключът на Анкара, подарен на Живков от турския президент Кенан Еврен.

Сред находките има и поздравителен адрес, поставен в рамка, от американския президент Роналд Рейгън. Той е изпратен през 1986 г., три години преди Живков да падне от власт. Сега той се намира в музея в Правец.

Историците открили и албум със снимки - дар от Чаушеску, както и плакет от Борис Елцин, подарен през 1987 г.

Сред даровете имало и снимка от Хелмут Кол с автограф, както и снимки на императорското семейство в Япония с автографи. Както и на императора на Етиопия Хайле Селасие. Също и от Индира Ганди, и др.

Историците тепърва ще проверяват дали са истински червените камъни по една сабя, която забелязали в хранилището.

Имало и

картини

Сред подаръците имало и много картини, разказват в НИМ. Те отишли да ги разгледат заедно с колеги от Софийската градска галерия. По-късно се оказало, че оттам не взели нито една от картините.

"Предполагам, че ние картини почти няма да вземем - смята Мария Златкова от НИМ. - Най-вероятно ще изберем няколко портрета на самия Живков и ще продължим с подбора на експонатите. Сега ни се дава да подберем каквото решим, че представлява културно-историческа стойност."

Според нея имало и ценни портрети от художници като Георги Баев, някои от по-старите майстори, Светлин Русев и др.

Сред подаръците имало и барелеф на Людмила Живкова, с неизвестен произход.

Желев оставил еврейски свещник

Президентите Желю Желев и Петър Стоянов също са оставили своите подаръци. Желев завещал на музея ценен еврейски свещник, а Стоянов - старинни географски карти.

"Костов не ми е приятел, но чест му прави, че в момента, в който приключи с властта, ни изпрати списък с 400 подаръка - да идем и да си изберем - казва Божидар Димитров. - За нас интерес представляваха 5-6 неща, другото бяха икони и картини."