Законът в името на народа обаче непрекъснато се „усъвършенствал“ и избивал в глуповат популизъм. В крайна сметка се стигнало до етапа, когато всеки гражданин получавал безплатно жито.

Ефектът бил истинска плесница за политиците. Фермерите изоставили земите си и се пренесли в градовете, за да не работят. Разбира се, преди това щедро освободили повечето роби, за да могат и те като тях да си живеят на издръжка на властта.

Шокиран, 45 година преди Христа Юлий Цезар започнал внимателно да проучва какво се случва и установил, че всеки трети получава зърнени храни безплатно. С енергични мерки той въвел драстични реформи, за да намали два пъти броя на хрантутниците. Но битката му била обречена. В Древния Рим властва правилото на Аристотел за „справедливата“ цена, за която отговаря властта. Тя непрекъснато била субсидирана, мързелът надделявал, спъвайки икономическата инициатива и периодично възниквали кризи.

За да им се противопостави, Нерон се решил на една непозната дотогава иновация – незабележимо започнал да девалвира монетите, разчитайки, че никой няма да забележи. Марк Аврелий творчески доразвил тази концепция, намалявайки тайно теглото на монетите. За да се овладее набиращата скорост инфлация, император Комод през 180 г. решава да фиксира максимални цени на стоките и услугите. Двете явления заедно взривили икономиката и тя излязла извън контрол. Цените хвръкнали до небесата заедно със стойността на зърното.

Според историци едно и също количество пшеница през първи век било 6 драхми, а 100 - 150 години по-късно стойността надминавала 75 хил. Скоро след това ще струва милиони. В жестоката битка с обезценката на парите се стигало до абсурди, забранявало се да се обменят римски монети срещу чужди, не се разрешавало и съхранението им, защото според императорите техните пари били за разплащания, а не за спестявания.