Отчаяните хора искали да ги претопят, за да извлекат поне среброто и бронза, чиито цени летели нагоре, докато стойността на парите се топяла. Макар че всички тези прегрешения се наказвали със смърт, те не довели до някакъв осезаем резултат.

За да овладее бушуващата криза, на власт идва уж прогресивният император Диоклециан. През 284 г. след Христа той смятал, че ако пусне огромно количество пари в обращение, ще успокои народа, но ефектът бил обратен – инфлацията избухнала с нова сила и в отчаяния си опит да я спре, той направил нещо нечувано дотогава – определил максималните цени на почти всички стоки, услуги и заплати в империята. От месо, зърно, яйца, вино до дрехи, платове, парфюми и др. Смъртно наказание грозяло всеки, който се изкуши да продава над фиксираните от Диоклециан цени.

Едиктът му е умопомрачителен. Съдържа 1400 позиции – в него е посочен всеки вид риба, дали е осолена, или не, различни кожи, обувки, платове и т.н. Примерно алкохолът бил в три категории. Виното било „нормално“ за 8 денарии, сабинско за 30 и пшенична бира за 4.

Според императора най-скъпото месо било паунското и цената му била 300, а от угоена гъска - 200; 300 г свинско той определил на 12 денарии, а от дива свиня – на 16. 300 г телешко било 8 денарии, а заек – 40.

300 г обезкостена морска риба струвала 24, а речната „второ качество“ за същото количество – 8. Осолената била 6, сардините -16, а 100 стриди стрували 100 денарии. Сиренето било само един вид – „сухо“, и стойността му била 12 денарии.

В Едикта Диоклециан посочил и заплатите на занаятчиите. Работник – 25 денарии на ден, стенописец – 75, грънчар – 75, пекар – 50, ветеринар – 6 денарии на животно, фризьор – 2 на клиент. Как императорът си е мислел, че те ще са коректни в отчетността, е друг въпрос.

Нотариусите за изписване на 100 реда трябвало да получат 10 денарии. Най-зле били платени инструкторите по гимнастика – 50 на месец на един наставляван човек. Учителите по аритметика вземали по 75 за всеки ученик на месец. Но най-големите аномалии Диоклециан допуснал при платовете. За 300 г бяла необработена коприна цената била 12 000, за същото количество лилаво боядисана вълна – 50 хил., а за обикновена вълна – 175. Ленът бил най-евтин – 24. 300 г злато били недостъпни с цена от 72 хил. денарии, а среброто – 6000.

С фиксираните от императора доходи покупката на роби също станала невъзможна. Мъжете между 16 и 40 години изведнъж станали 30 000 денарии, а жените – 25 хил. Над тази възраст цените падали на 25 и 20 хил. Децата от 8 до 16 г. стрували 20 хил. А под 8 години – между 10 и 15 хил. Такава била стойността и на мъжете и жените роби над 60 години.

Едиктът бил изписан на каменни плочи на гръцки и латински и бил разпространен из всички части на огромната империя.

В книгата си „40 века контрол над заплатите и цените“ Робърт Шойтингер и Иймън Бътлър цитират древни източници, според които резултатът от реформата бил плачевен. Търговци и производители отказали да се появяват на пазарите и да продават стоките си, тъй като смятали, че цените на Диоклециан били несправедливи. Изкушилите се да нарушат изискванията били убивани, пазарищата потънали в кръв, но ефект нямало.

Диоклециан се оттеглил под претекст влошено здраве, но икономическите субекти, убедени, че цените не са честни, продължили да крият продукцията си, избухвали гладни бунтове, разбивали се дюкянчета. В резултат на всичко това през следващите години инфлацията надминала 250%, а хората скандирали по площадите, че вече не искат да ги управлява Римската империя, а „варварите балканци“. След перманентни кризи, през 395 г. блясъкът на някогашния прогресивен Рим започнал рязко да залязва.