Но в този период това било лесно, тъй като благодарение на завоевателните му походи към Древна Елада се стичали буквално реки от злато, разнообразни стоки и храни. Няколко години след смъртта на младия владетел благоденствието започва да пресъхва.

Генералите му си поделят териториите в огромната империя и всеки сам започва да повтаря старите грешки, убеден, че само той и чиновниците му знаят кои цени са справедливи. Тази концепция била развита от Аристотел и издигната в култ сред наследниците на Александър Велики.

В името на тази концепция в Елада избухнали поредица от търговски войни заради зачестилите дефицити на стоки. Наследниците на генералите на Александър вече имали свои владения и не желаели да изпращат към родината стоки, както в миналото. Недостигът и разширяващият се контрол над цените изострили напрежението. Търговците криели зърното и царевицата и управниците назначили служители да търсят откъде да ги купят. Тъй като ги намирали на пазарни цени, а всички спазвали принципа на Аристотел, че те трябва да са „справедливи“, властта ги дотирала.

Политици и оратори се застъпвали за смъртни наказания на търговците нарушители, които предпочитали да рискуват живота си, но да печелят на гърба на обществото. Тезата била, че другите ще се уплашат и ще смъкнат цените на зърното и царевицата.

В Атина се стигнало до пълен абсурд – екзекутирали се както търговци, така и инспектори, които не били достатъчно твърди с тях. Въпреки пролятата кръв нямало кой да спре възхода на цените, гладните по улиците се увеличавали и били готови на всичко, за да нахранят децата си. Разбивали се складове, дюкяни, градовете-държави обеднявали в опит да субсидират цените на пшеницата, брашното и хляба. Според много историци именно тази финансова нестабилност била причината владенията на Александър да бъдат превзети от набиращата скорост Римска република.

Разбира се, като носители на прогреса римляните се заели да подобрят ситуацията. Още 4-ти век преди Христа в Рим утвърдили нова практика – когато има недостиг, властта купува царевица и пшеница и ги продава на населението на ниска цена. Иначе републиката не се намесвала.