А кога ще са изборите, чертаят два различни сценария за евентуален проект на Радев

- Отразиха ли се на електоралните нагласи и на доверието в институциите поисканият от президента Радев референдум дали да влезем в еврото от 2026 г. и отказът на парламента да го обсъди, г-жо Славкова?

- Не отчитаме промяна в електоралните нагласи, както и съществена динамика в доверието на институциите на база на поискания от президента Радев референдум. Спрямо електоралните предпочитания на хората отчитаме запазване на първото място на ГЕРБ, близките стойности между “Възраждане” и ПП-ДБ, лек ръст при “ДПС-Ново начало”, докато при ДПС на Доган се регистрира ерозия и се нарежда като осма политическа сила, както и сходни данни при ИТН и МЕЧ.

По отношение на основните институции в България в проучването през месец май отчитаме запазване на стойностите спрямо март от 27% положително отношение към правителството. С 5% се увеличават отрицателните оценки, но не се вижда задълбочаване на ерозията, която регистрирахме през март. Да кажем, това са традиционни данни за всяка власт след първоначалния кредит на доверие.

Това, което прави впечатление в данните, е, че поисканият референдум не се е отразил и върху нагласите към президента, които се запазват в измерваните до този момент стойности. Не се отчита динамика нито нагоре, нито надолу.

- Ваши колеги тълкуват този ход на държавния ни глава като стъпка към негов политически проект. А вие?

- Това вече е тема от няколко години и може би с този си ход Румен Радев направи стъпка в посока, че може да създаде политически проект. По-скоро беше ясно какъв щеше да бъде резултатът в парламента за референдума и това засили усещането за натрупване на политически капитал. Но дали този политически капитал ще бъде използван, мисля, че е въпрос, чийто отговор зависи от много други неща. Ще има ли избори скоро, или не е един от съществените въпроси, защото едно е да се създаде проект и да се отиде на избори преди края на президентския мандат, а съвсем друго е след края на мандата. Това са две различни политически ситуации. Но ако този е сякаш най-видният и голям въпрос, има още много подобни, които не дават възможност да се даде отговор в една или друга посока. За мен лично и двата отговора ще създаде или няма да създаде, са еднакво верни и еднакво грешни.

- Какви са настроенията сред населението за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. в навечерието на 4 юни, когато се очаква конвергентният доклад на ЕК за влизане на България в еврозоната?

- Данните за настроенията на българите към въвеждането на еврото не са от днес или от вчера.

Може би политиците и институциите не са се вглеждали детайлно в тези данни назад в годините, защото това не са изненадващи данни. Тревожно е, че 55% от българите не се чувстват информирани по темата. Особено възрастните хора и етническите малцинства. Това предполага дефицит на комуникационна стратегия от страна на институциите и подкопава доверието в процеса на присъединяване към еврозоната. Липсата на информация увеличава склонността към консервативни или предпазливи нагласи, особено сред социално уязвими групи.

21% от гражданите подкрепят конкретната дата за въвеждане на еврото - 1 януари 2026 г., а 38% са против въвеждането на еврото изобщо. 33% от своя страна са на мнение, че еврото трябва да бъде въведено, но след няколко години. Данните ясно показват, че настроенията по темата са социално и политически поляризирани. В голяма степен смятам, че липсата на дългогодишни усилия за информираност за еврото, популизмът по темата, силно изразеният страх от повишаване на цените са все елементи, които водят до тези резултати в навечерието на доклада. Забележете и проникването на темата, че смяната на лева е загуба на национален суверенитет, което допълнително изостря общественото мнение.

- Резултатите на ГЕРБ-СДС и партньорите им във властта гарантират ли стабилност на правителството?

- Към момента не се вижда някаква сериозна заплаха пред стабилността на това правителство. Както съм посочвала и в предходните месеци, проблемът при този кабинет може да бъде вътрешен, тоест между коалиционните партньори и управляващото мнозинство, а не толкова зависещ от външни фактори в лицето на опозицията. Видяхме невъзможността на тази опозиция да се обедини във вотовете на недоверие. Остава въпросът със социалните напрежения, които са с различна тематика във всеки месец от живота на този кабинет. Ако не допускат такива напрежения да зреят и да стават големи, все повече ми изглежда, че този кабинет ще издържи дотогава, докато иска.

- Какво може да спъне кабинета “Желязков”?

- Напрежения вътре в коалицията, напрежения в управляващото мнозинство, липса на решения на социални напрежения. И не на последно място - темата с цените трябва да бъде гледана под лупа. Възможностите за спекулации допълнително пораждат напрежение в хората.

- Кое в данните на “Тренд” днес е знак за бъдещ проблем?

- Притесненията на обществото по темата за еврото за мен е знак за бъдещ проблем. Смятам, че институциите имат възможност в краткото време до 1 януари да реагират адекватно, много целенасочено, за да се опитат максимално да намалят страховете на обществото. Тук обаче идва още един проблем - ниското доверие в институциите не е в полза на една такава кампания.