Колеги политици, не слагайте децата на амбразурата: не използвайте енергията им за горивото си!

В последните дни две неща ме отвращават истински:

Мазохизмът на медиите, които се надпреварват да представят в предаванията си млади хора от протеста и насладата на обществото да ги обсъжда от пиедестала на житейския опит.

Да, двадесетгодишно момче не може да разкаже по подреден начин това, което иска. За разлика от г-н Йордан Цонев, например. И?

Това, което имат тези момчета и момичета не е познанието „как" и „защо". Това, което имат е свободата да кажат, че така не им харесва - толкова. И са свято прави! Имат мечта, бе! Наивна, приказна, недобре изговорена, но красива. Да ги изтъпаниш в студиото и да "разкриеш колко са несъстоятелни" е признание, че си спрял да мечтаеш. Декларация, че животът ти се води от конформизма на оцеляването, а не от това дали с действията си натъжаваш Малкия принц.

2. Садизмът на политиците на "промяната" и подопечните им журналисти, с който бутат тези деца на амбразурата. Тези, които искат да превърнат тяхната енергия в гориво за собствените си кариери. Тези, които с некадърността и фалшивостта си превръщат всяка вълна на смислена обществена енергия в разочарование. Те искат да скрият собствената си несъстоятелност зад младото лице на красиво момиче. Слагат в устите на тези деца собствените си безпътни клишета и така ги лишават от спонтанността на емоцията им и ги превръщат в дървено подобие на самите себе си. Искат обществото, симпатизиращо на децата си, да забрави какво са.

Фейслифт и режувенация! А да и фастинг, щото кой не скача е дебел, нали...

Разделянето на обществото на млади и стари е поредната фалшива алтернатива.

След "няма ляво/дясно, всички срещу мафията" пропагандирано от едни олигарси на прехода в битката им срещу други такива.

След "патриоти срещу безродници", пропагандирано от русофили.

След "добрите срещу лошите", пропагандирано от добре маркетирани мошеници.

Това е поредният път без изход, който се предлага на обществото.

Вярвам, че след всички тези години на емоция и разочарование все повече хора осъзнават този фалш.

И все повече хора се убеждават, че единствената смислена разделителна линия е между устойчивите житейски норми на добрия стопанин и разсипията на живота за чужда сметка - линията между дясното и лявото.

Вярвам в нуждата от обединение на хората, които могат да се подпишат под думите на Иречек:

"Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много с толкова малко, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо."

Останалото е "пиянството на един народ", поредна серия...