Стив Уиткоф е (новият) Кисинджър и супер съветникът на Тръмп

Има ли прилики между супер съветника на президента Тръмп Стив Уиткоф и легендарният американски политик и дипломат Хенри Кисинджър?.Правилно ли някой наблюдатели да смятат утиткоф за Кисинджър на нашето време? Какво знаем за този имотен предприемач, на когото беше възложено едновременно да прекрати войната в Газа, да сложи край на руската агресия срещу Украйна и да сключи ново ядрено споразумение с Иран, различно от споразумението на Обама?

Традиционните биографии не разкриват много за този американец, който влезе в света на политиката през трита най-трудните конфликти. За 68-годишния Уиткоф, който е роден в Бронкс, Ню Йорк, се знае, че е работил в една и съща сфера с Доналд Тръмп и че многократно е играл голф с него. Ясно е обаче, че американският президент е убеден, че неговият партньор по голф притежава изключителни умения за водене на преговори. Как иначе да си обясним възлагането му да провежда совалки и много важни разговори, в които участват руският диктатор Владимир Путин, лидерите на "Хамас", хитрите и търпеливите синове на Хаменей и с израелският премиер Бенямин Нетаняху?

Утикоф трябва да плува в кървавите води на три заплетени кризи едновременно ,процес който да осигури на американския президент нобавалата награда за мир!

Държавен секретар "в сянка"

Доверието на Тръмп в (изключителните) способности на Уиткоф беше изразена в изявлението му, че „Стив може да се справи с задачата"... Израз, който американският президент често повтаря, когато говори за трудните задачи във външната политика. Днес някои го наричат „сенчестия държавен секретар", защото ролята, която досега е играл в администрацията на Тръмп, традиционно наподобява тази на държавен секретар. което поражда много въпроси за действителната роля на държавния секретар Марко Рубио в тези сложни въпроси. Тук възниква един въпрос: дали Тръмп, като възложи на Уиткоф да се занимава с кризите в международните отношение, не е отстранил фактически държавния си секретар?.

Прилича ли Уиткоф на ветерана дипломат Кисинджър?

Кисинджър започва дипломатическата си кариера, след като служи като офицер в разузнаването на американската армия по време на Втората световна война. С тази си работа успява да натрупва богати познания и в областта на външната политика, както и придобива значителен опит в преговорите за ограничаването на въоръжаването и разоръжаването. Академичната и изследователската му дейност в Харвардския университет много му помагат, когато заема поста на съветник по националната сигурност на президента на САЩ. Той беше "един от най-важните и влиятелни мислители в американската външна политика", пише авторът на автобиографията му Нийл Фъргюсън, професор по история на международните отношения в Харвардския университет.

Събирал наемите в опасните квартали с пистолет на глезена си

Още преди да стъпи на московска земя, руските разузнавателни служби са подготвили подробен доклад за американския пратеник, който досега се срещал четири пъти с Владимир Путин.

До момента обаче не изглежда, че трите мисии на пратеника са постигнали това, което очаква Тръмп. Въпреки че той описа руския диктатор като „изключително умен човек", категорично твърди, че Путин не е лош човек. Харесвам го... и мисля, че беше откровен с мен"!

Въпросът е какво би открил анализаторът и агент от „КГБ", нека го наречем Игор, за Стив Уиткоф, когато прави бърз преглед на публично достъпната информация в медиите?

Отговорът е, че Игор вероятно е попаднал на първата обширна статия, публикувана през 1998 г. във вестник „Уолстрийт Джърнъл", в която се разказва подробно за ранния етап от живота на Уиткоф. Само три години по-рано той е бил дребен собственик на недвижими имоти в Бронкс, събирал наемите в опасните квартали на града с пистолет на глезена си.

Статията осветлява бързото разрастване на портфейла с недвижимите имоти и проектите на Уиткоф. Различни среди и медийни коментари изразяват загриженост от огромните дългове, които тежат върху бизнеса му.

В този контекст едно медийното отразяване го разгневи и след около две десетилетия той призна в подкаст: „Не ми е лесно да понасям критиките".

Уиткоф под крилото на "Леман Брадърс"

Колебанията на повечето инвеститори да отпуснат повече средства за реализиране на амбициите му, не попречи на късмета да му се усмихна. Той случайно се запознава с Марк Уолш, изпълнителен директор на инвестиционната банка „Леман Брадърс", който говори за Уиткоф с не по-малко ласкави и похвални думи, с които по-късно Уитков се изказва на Путин: „Той е един от най-впечатляващите хора, които съм срещал в живота си".

За разлика от по-предпазливите инвеститори Уолш имал голямо доверие към Уиткоф и затова го подкрепи при закупуването на известната сграда „Уолоуърт" в Долен Манхатън през 1998 г.

„Леман Брадърс" дори планираше да пусне в негова чест първия публичен пакет от акции на стойност 2 милиарда долара. Повече хора знаят как завършиха нещата за „Леман Брадърс". През 2008 г. банката фалира и бяха отправени обвинения, че част от отговорността за този фалит е на Уолш.

Няма съмнение, че руският агент Игор е прочел друга статия, публикувана през 2009 г. във вестник „Ню Йорк Таймс", в която се критикува политиката на Уолш в кредитирането. В нея авторът пита: „Как е възможно един магьосник в света на недвижимите имоти... да сключи сделки, които противоречат на всичко, в което е вярвал, и да допринесе за краха на една от най-уважаваните институции на Уолстрийт?"

Уиткоф обаче зае по-неочаквана позиция, когато през 2011 г. отново започна да работи с Уолш. В интервю за вестник „Уолстрийт Джърнъл" той защити своя предишен приятел и поддръжник, като каза: „Марк трябва да се примири с критиките за някои неуспешни сделки и да поиска критиците му да се фокусират върху огромния брой успешни сделки, които е сключил". Тези думи дават на агента Игор основание и впечатление за склонността на Уиткоф към поемане на рискове.

Скоро Игор ще се сблъска със скандал, свързан с друг партньор на Уиткоф на име Джо Лу, който често е описван като "малайзийски плейбой". Той подобно на Уолш не се поколеба да предостави финансиране на Уиткоф, за да купи през 2013 г около 85% от акциите на хотел „Парк Лейн" на стойност 654 милиона долара. Партньорството между двамата в крайна сметка се разпадна, след като Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че Лу е закупил с незаконни средства дял от банката. Според вестник „Ню Йорк Таймс" Лу се е превърнал в „централна фигура на това, което властите описват като една от най-големите операции за пране на пари в историята". Оттогава малайзиецът изчезна от погледа на властите, а последните информации сочат, че се намира в Мианмар или се укрива в Макао, Китай. В коментар по сделката Уиткоф потвърди, че „Лу е бил проверен както всеки друг партньор". Но това, което той не е могъл да предвиди тогава, е, че Лу по-късно ще се превърне в един от най-издирваните бегълци сред замесените в престъпления бизнесмени в света.

Неадекватна преценка или изумителна наивност?

Агент Игор сериозно е разследвал тази информация и като я е потвърдил, я е изпратил на Кремъл. Но най-вероятно той не е пропуснал да прочете и последното интервю на Уиткоф с Такър Карлсън, в което той похвали Путин по забележителен начин. В един от основните пасажи на интервюто американският пратеник се затруднява да си спомни имената на украинските области, които са били окупирани от Русия. Това личи от следния диалог между него и Карлсън:

Уиткоф: „Мисля, че най-големият проблем в тази война се върти около така наречените четири области, Донбас, Крим... Вие знаете имената им".

Карлсън: „Луганск?"

Уиткоф: „Да, Луганск. Има още два района, където населението говори на руски и че при организираните от Москва там референдумите преобладаващото мнозинство от хората са изразили желание да бъдат под руска юрисдикция"!

Истината обаче ,че и в момента Държавният департамент на САЩ класифицира следните шест района - Донецк, Харков, Херсон, Луганск, Миколаев, Запорожие, като изцяло или частично под руска окупация. Що се отнася до референдумите, на които се позовава Уиткоф, официалният доклад на Държавния департамент на САЩ ги отхвърля категорично. В него се казва: „Тези референдуми се определят като незаконни... Правителството на Съединените щати... не признава и няма да признае така нареченото присъединяване на тези територии към Русия". С други думи, изявлението на Уиткоф беше повторение на кремълската риторика, а не потвърждение на утвърдената политика на страната му по този въпрос.

Въпросът е "Бяха ли думите му проява на неадекватна преценка или на изумителна наивност и не подготвеност?

Велика личност в МАГА

При тези обстоятелства не е изненадващо, че вестник „Ню Йорк Таймс" отбелязва, че „някои експерти и дипломати, които познават Путин, се опасяват, че Уиткоф е напълно неподходящ за тази роля". И то без да споменаваме Бенямин Нетаняху, „Хамас" или иранският Хаменей!.

Злополучната чат група в приложението Signal, в която участваха Стив Уиткоф и видни фигури от отбраната, разузнаването и Държавния департамент, изглеждаше като група аматьори, които ръководят действията достатъчно небрежно и неподготвено за лидерството в САЩ, за да поканят известен журналист да подслушва плановете им за удари срещу терористичната група хутите.

Тогава въпросът е дали именно липсата на политически опит е истинската причина за доверието на Тръмп към Уиткоф, а не към своя собствен държавен секретар. Той вижда в своя пратеник свое отражение – бизнесмен, който е извън традиционната политическа система във Вашингтон. Уиткоф не получава заплата от американското правителство и покрива разходите за повечето си командировки от собствения си джоб.

Джейкъб Хилборн, старши изследовател в института The Atlantic и редактор на списанието National Interest за външна политика, говори за връзките на Тръмп с неговия пратеник и държавен секретар. Той казва: „Малкият Марко", както го нарича Тръмп, е изтласкан на заден план и не участва активно в работата по Иран, Русия и Китай. Той работи частично по Европа, но е натоварен с Централна и Южна Америка. Хилборн посочва, че близки до Тръмп се опитват да „подкопаят" Рубио, тъй като Тръмп „не го харесва" още откакто се конкурираха в първичните избори през 2016 г., и добавя: „Той му даде поста на държавен секретар, за да го унижи, а Уиткоф е бизнесмен извън политическия кръг, затова Тръмп го харесва".

Вътрешен конфликт

Както е обичайно в дипломацията, Рубио публично отрича тези вътрешни противоречия, като хвали Уиткоф и „неговата отдаденост за постигането на мир в глобалните конфликти е впечатляваща" и го описва като „велика личност в движението „Америка на първо място". Думи, които на пръв поглед изглеждат подкрепящи, но съдържанието им е наситено със скрито внушение - ролята на Уиткоф в администрацията подчертава противоречието между двете страни в екипа на Тръмп: традиционните републиканци, представени от Рубио и уволнения съветник по националната сигурност Майк Уолц, от една страна, и „търмпистите" или привържениците на МАГА, начело с неговия вице Джей Ди Ванс и Уиткоф, от друга.

Чарлз Купчан, бивш служител в Съвета за национална сигурност в администрациите на Обама и Клинтън, смята, че е нормално да се сформира екип с различни гледни точки подобно на екипа на Тръмп, който предлага на президента различни варианти за решения, но добавя: „Това обаче не е начинът, по който работи Белият дом в момента, и постепенно традиционните привърженици на глобализацията ще бъдат или уволнени, или ще бъдат заглушени, защото идеологическото крило на МАГА е крилото, което печели вниманието на Тръмп и побеждава в тези вътрешни битки.

Битката за външната политика е особено решаваща на фона на колебанията в традиционните позиции на САЩ по редица въпроси противоречивите изявления на екипа на Тръмп. Най-добър пример за това са изявленията за иранската ядрена програма. След като Уиткоф шокира мнозина сенатори и конгресмени с пост в X, че споразумението, към което се стреми администрацията на Тръмп с Техеран, ще позволи на Иран да продължи да обогатява уран, вместо да прекрати напълно ядрената си програма, часове по-късно той побърза да премахне поста. Написа други думи - че всяко споразумение ще наложи спиране на обогатяването и тотално прекратяване на ядрената програма.

Заместник-държавният секретар по времето на първия мандат на Тръмп Дейвид Шинкер изрази дълбоката си загриженост от оттеглените изявления на Уиткоф, като заяви: „Това, което ме тревожи, е, че тези изявления показват, че администрацията ще позволи на Иран да обогатява уран, а щом направим такава стъпка, това ще ни постави на пътя, който ще ни върне към ядреното споразумение, което Тръмп отмени, защото го определи като лошо.

Гняв сред републиканците

Редица републиканци, сред които бившият служител на Агенцията за отбранителна разузнавателна служба Майкъл Бейджънт, заявиха: „Уиткоф се изложи, като похвали Путин... Мисля, че е по-добре за него да се върне да продава и развива недвижими имоти в Ню Йорк, вместо да се занимава с нашите врагове".

Западни наблюдатели и анализатори смятат, че във външната политика Уиткоф постъпва като продавач на недвижими имоти и сключва сделки, което стана ясно от идеята на Тръмп за „Ривиера Газа" след завръщането на Уиткоф от посещението му в района, което е необичайна стъпка за щатски служител. От тази гледна точка някои го сравняват със зетя на Тръмп Джаред Къшнър, който имаше голямо влияние върху американския президент през първия му мандат и пряк контакт с него подобно на Уиткоф през втория му мандат. Къшнър също работи относително независимо от общоприетата структури в американското правителство.

Отношението на Тръмп с Рубио не е първият случай, в който американски президент изолира своя държавен секретар по някои въпроси. Последният пример за това е бившият президент Джо Байдън, който се довери на директора на Централното разузнаване Уилям Бърнс по въпросите на външната политика и го натовари вместо държавния секретар Антъни Блинкън да се срещне с Путин през ноември 2021 г., за да го убеди да не напада Украйна. Освен това той посети Кабул, за да се срещне с лидерите на движението „Талибан" в навечерието на изтеглянето на американските войски от Афганистан.

Но най-забележимата разлика между Бърнс и Уиткоф е, че първият е заемал дипломатически постове в продължение на повече от тридесет години в администрациите и на демократитите, и на републиканците, което липсва в биографията на Уиткоф. Дали този човек ще докаже, че е способен да сключва споразумения и да постига това, което не успяха предишните администрации и политически лидерите на страната? Или ще се откаже от политиката и ще се върне към първата си любов – продажбата на недвижими имоти?