• Тя е 1000 пъти по-слаба от видимата светлина, дава сигнали за здравето, възрастта, филърите в тялото и боядисани ли са побелелите коси
• Образува се като страничен продукт под влиянието на свободните радикали. Раковите клетки излъчват повече UV, докато нормалните – инфрачервена светлина
• Има я и в мозъка, в ДНК, в кръвта и урината. При пушачите е повече

Във филма „Какавидите" (1985 г.) на режисьора Рон Хауърд извънземна съблича човешката си кожа и тялото ѝ засиява с ярка, пулсираща светлина. Малко преди заснемането на лентата науката изненадва с откритието, че това не е просто въображение на научната фантастика и ефект в киното. Не само пришълците, но и хората „светят" - невидимо, но непрекъснато до смъртта си. Германският учен Фриц-Алберт Поп за първи път измерва ултраслабо светлинно излъчване от човешки тъкани.

Това сияние носи код за нашата биологична възраст, ритъм и здраве. Възможно е в близко бъдеще лекарите да диагностицират какво се случва в телата ни не само по симптомите и кръвните показатели, а и по излъчването на светлина. Така ще разгадават процесите, протичащи скрито вътре в нас.

Лъчите, които изпускат клетките ни, не са аура или мистичен ореол, а реално измерими фотони, които се отделят при биохимичните процеси. Явлението е известно като биофотонна емисия, или човешка биолуминесценция. Ние не я виждаме, защото интензитетът на сиянието е изключително слаб – около 1000 пъти под възможностите на човешкото око. Ако направим сравнение с една обикновена 40-ватова крушка, тя е 10 трилиона пъти по-силна от биофотоните на човешкото тяло. Затова само много чувствителни камери могат да ги уловят.

За първи път японски екипи успяват да картографират излъчването през 90-те години. Техните изследвания показват, че има разлика в сиянието на отделните зони на тялото – лицето и горната част „светят" по-силно. Промени в излъчването се наблюдават и в различните сезони – то е най-силно през юли, което не е изненадващо, като се има предвид, че тогава слънчевото греене и UV лъчите са много по-интензивни в сравнение със зимата.

Освен това светлината не е еднаква през цялото денонощие. Тя е по-интензивна късно следобед и е съвсем пренебрежима през нощта, когато всички процеси се забавят, за да може тялото да си почине. Този биологичен ритъм отразява обмяната на енергия в тялото и доказва, че биофотоните не са случайни. Те зависят от метаболизма и физиологичния цикъл.

Формират се като страничен продукт под въздействието на свободните радикали (силно агресивни кислородни молекули, които се стремят да отнемат електрони от други вещества и да се увеличават). Те, от своя страна, активират окислителни реакции. Това става при клетъчното дишане, ключово за мускулната работа, мозъчната функция, растежа, възстановяването и имунната защита. Допълнително и нашата ДНК излъчва светлина.

С напредване на годините в клетките се натрупват биохимични увреждания, свободните радикали се образуват в по-големи количества и се увеличава оксидативният стрес. Този процес води до засилване на биофотонната емисия – с други думи, по-възрастните хора буквално „светят" повече.

Каква информация носят биофотоните, каква е разликата между половете, както и между боядисаната и естествено бялата коса, четете в брой 9/2025 на сп. "Космос".