Снощи в Зала България изключителната Мила Георгиева свири с камерен оркестър на Кантус Фирмус годишните времена на Пиацола, и адажиото на Албинони.

Изпълнението ѝ беше толкова красиво и завладяващо, че още отеква в съзнанието ми. И събуди в мен един детски спомен.

Преди много, много години в същата зала големият Минчо Минчев изведе на сцената едно деветгодишно момиченце, което някак уплашено гледаше публиката с големите си бистросини очи.

- Мила Георгиева – обяви тържествено маестро Минчев и двамата засвириха.

Малката Мила беше толкова вдъхновена и толкова отдадена на музиката, че публиката ахна от удивление. 1200 души в залата аплодираха бурно раждането на един голям талант. И аз имах щастието да бъда там с моите родители, Бог да ги прости, и да запомня този момент за цял живот.

Днес, 40 години по-късно, имам щастието да видя как Мила е извървяла дълъг път към съвършенството. И да усетя едва доловимо онова нежно детинско притеснение в краткия миг, когато вдигне лъка и го допре до струните на Страдивариуса.

*От фейсбук