М.: Разбира се, ще се обадя на Макшаков. Но сега… това е проста процедура: ще се обадя по телефона на Александров, Макшаков, Таякин и ще помоля всеки един от тях да се обясни в няколко параграфа. Това трябва да е доклад от две страници и не е нужно да ви казвам кой ще го прочете. Да кажем, че нямаше да ти се обадя в 7 сутринта, ако не беше спешно.

И имам раздел тук в доклада, който гласи: “Кудрявцев: … той смята, че поради това и това

операцията е

неуспешна,

той смята, че това трябва да се направи, за да успее.”

К.: Щях да го напиша, но си стоя вкъщи под карантина.

М.: Ето защо правим доклад. Така че всеки може да представи своята гледна точка. В момента се интересувам само от вашето мнение.

К.: Е, всичко беше направено добре... в края на деня работата беше изпълнена. Сега как беше изпълнено, защо нещата свършиха така... Нито веднъж не съм мислил за това.

М.: И това е проблемът, нали, че не веднъж нещата са свършвали така...

К.: От телефона на Артьом Троянов ли ми звъниш? Защото видях номера му на дисплея, когато звъняхте?

М.: Разбира се, звъня от... през системата. Богданов ме помоли да го направя, за да не се притесняваш.

К.: О!

М.: Добре. Но трябва да ви задам отново въпроса, защото трябва да запиша нещо: ако Осипов и Александров са си свършили добре работата, защо операцията е неуспешна? Какво трябва да се направи в бъдеще, за да не се повтори това?

К.: Уф – ох. Ами в нашата професия, сами го знаете,

има много

неизвестни

и нюанси. Опитваме се да вземем предвид всичко, за да няма грешки. Разбираш ме, нали?

…

М.: Какво?

К.: Ами аз също си помислих, че може… Когато кацнаха – разбирате за какво говоря – той взе полета, те кацнаха аварийно,

ситуацията

се разви…

не в наша полза

Ето какво мисля аз. Ако беше малко по-дълго, мисля, че нещата щяха да се обърнат.

М.: Какво трябваше да е по-дълго, Константин Борисович?

К.: Полетът.

М.: Трябваше да е във въздуха по-дълго?

К.: Ами да, ако той беше във въздуха по-дълго време и те не кацнаха по такъв бърз начин, вероятно нещата нямаше да се развият така, както станаха. Тоест, ако не са му помогнали медиците, ако нямаше линейка на летището и т.н.

М.: Полетът кацна след 40 минути. По принцип това трябва да е взето предвид при планирането на операцията. Не бих описал това като незабавно кацане. Може би дозата не е преценена правилно?

К.: Е, не мога да кажа това. Доколкото знам, добавихме малко повече, следователно…

…

М.: Нека тогава да се обърнем към конкретната техника: как е било приложено веществото? Смятате ли, че е избран подходящ метод?

К.: О, да, да. Мисля, че да.

М.: Ами виж отново, водим откровен разговор. Разбирате защо пиша това: бутилка, скандал, телевизия, всичко разкрито. Затова шефовете ми казват: обясни ни защо е открито, защо е на бутилката и аз трябва да го обясня накратко.

К.: Нямаше нищо на бутилката.

М.: Добре. Тогава как се стигна до историята с бутилката, ако нямаше нищо, или беше измислено или нещо такова?

К.: Не, доколкото знам, нямаше нищо на бутилката. Мисля, че Станислав Валентинович… не съм 100% сигурен…

М.: Все още имам някои въпроси. Какво стана с вещите му?

К.: Ами те?

М.: Добре, къде са нещата на Навални?

К.: Ами последния път, когато ги видях, бяха в Омск. Оставихме ги там, след като отидохме и работихме върху тях.

М.: Какво точно се случи с тях?

К.: Крайната им дестинация?

М.: Да.

К.: Добре, получихме ги, когато пристигнахме, дадоха ни ги местните момчета от онази Омска полиция, как се казваше... транспортна полиция. Дадоха ни нещата, работихме върху тях и впоследствие

върнахме всичко

на местните момчета. И местният шеф – имам телефонния му номер, мога да ти го дам, ако искаш – казах му да върне тези неща. Най-вероятно ги е върнал на момчетата от транспортната полиция.