Рени Врангова: У нас не уважаваме творците
- Госпожо Врангова, защо запазихте фамилията си, а не станахте Морфова?
- Случайно и то от тийнейджърско неудобство. Когато решихме да се оженим със Сашо, бяхме още студенти и имах репетиции в института. Той отишъл да запази час за сватба и в документите ме записал Врангова. Питах го - защо не написа твоето име, а той ми отговори: - "Как защо? Ти не каза, че искаш, беше ми неудобно да те запиша с моето име, без да те питам. На мен ми беше неудобно да му кажа, без да ми предложи. Така си и останах с моминската фамилия. Мислех да я сменя, но така и не се наканих.
- Какво означава фамилията ви?
- Често си правя майтап, че съм наследница на барон Врангел. Питала съм, но няма нещо конкретно.
- Много ваши колеги тук избраха да правят халтури в телевизията вместо роли на сцената.
- Мъчно ми е а повечето от тези хора, защото са ми приятели. Те загубиха много от това, че се отказаха от театъра, но и той загуби. Мога да ги разбера, наистина със заплата в театъра не се живее. Но все пак си мисля, че човек може да запази по някакъв начин достойнство. Сигурно има начин, но всеки си знае.
- Докъде стигна реформата в театъра?
- Убедена съм, че трябваше да има реформа и то още преди 20 години. Сега тя става все по-тежка и ще бъде още по-трудна. От девет години съм извън щата на театъра. Това мое решение беше и продължава да бъде риск. Направих тази стъпка заради несъгласие с тогавашното ръководство на Народния театър. Повече не ми беше интересно тук. Имах нужда от промяна. Бях готова да се махна от театъра и да пътувам със Сашо в Русия или където е той. Реших, че в момента, в който остана без представление, ще замина. Но се случи така, че не останах без работа. Не знам, за добро или за лошо. Имаше моменти, в които много страдах, че не мога да пътувам, че съм заета.
Вече много мои колеги напуснаха щата на театъра, защото не е справедливо - едни да работят много, други почти да не излизат на сцена, а заплатите на всички да са толкова ниски. Просто не е честно. Не съм много наясно, но може би максималната заплата на актьорите е около 600-700 лева. Толкова получават най-ангажираните, най-играещите актьори.Но така е в Народния театър.
Виждам в Русия как ухажват творците си. Помагат им по всякакъв начин - първите страници на вестниците и списанията са за тях. Там театралните актьори, които имат ангажименти, са много добре финансово. Има го и подлъгването по халтури в телевизията, но грижата към актьорите е много по-голяма. Субсидията за най-добрите театри непрекъснато се увеличава. Бившият кмет на Москва, Юрий Лужков, също им даваше допълнителни пари.
- Морфов работи в Русия повече от десет години, прогониха ли го оттук или сам избра по-голямата сцена?
- Не, не са го прогонили, имаше проблеми, но артистите много го обичат и това е по-важно. А руснаците, като видят, че някой е талантлив и ще им свърши работа, стават много амбициозни по отношение на този човек, дори и нахални - звънят непрекъснато, увещават, ухажват, молят...Така откриха и Сашо - някой нещо им казал, забелязали го на театралния фестивал в Охрид. После, без той да знае, в София дошли художественият директор и продуцентът на театър "Вера Комисаржевская" от Санкт Петербург. Изгледали всичките му спектакли. След това се обадиха и го поканиха. Те имат желание да откриват хора, които да работят при тях. Едно от нещата, които ни липсват тук, е, че не идват режисьори отвън. Толкова хубаво е да става обмяна на енергии, на мисли, на различен тип театър. Продължаваме да си говорим, да се сещаме и да си мечтаем да дойде пак Робърт Стуруа. В Москва и Санкт Петербург пристига всичко най-добро от световните сцени и непрекъснато има нещо интересно. Неотдавна гледах юбилеен спектакъл на Алиса Френдлих.
- Затова ли мъжът ви направи "Хъшове"? Защото е далече от България?
- За Сашо "Хъшове" може да е и плод на тази емигрантска носталгия, но не е само това. Ние продължаваме да се чувстваме емигранти в собствената си страна и това всъщност беше голямата провокация. Както навремето, така и сега, толкова младежи са принудени да се махнат от тук; ние самите стигнахме до положение да се радваме, че децата ни заминават, което е много тъжно. Като каза, че ще прави "Хъшове", направо подскочих, защото нашият спомен за хъшовете е от училище, а ние сме ги учили толкова механично и деформирано. Някои хора казаха след спектакъла - това не са хъшовете. Не, това са хъшовете. Ако сега препрочетете книжката "Немили -недраги", те са точно такива. А пиесата е писана след Освобождението, когато България е имала нужда от герои. Вазов нарочно ги прави герои, но в повестта са си точно такива, каквито са и в спектакъла.
- Какво ви каза премиерът Борисов, след като гледа 150-ото представление на "Хъшове"?
- Бойко Борисов не може да каже дори две думи нормално. Измуча: "Браво, Морфов, добре си го направил". Това беше първата ми среща на живо с него. След това, на премиерата на "Полет над кукувиче гнездо", като казаха - цветя от Вежди Рашидов, имаше такова освиркване от залата... А разбрах, че и на концерта на ФСБ са освиркали зам.-министъра на културата Митко Тодоров. Публиката не му е дала възможност да прочете поздравлението на премиера. Има пробуждане, има надежда.
- Интересувате ли се от политика?
- Вече не, обезверихме се. Знам колко е лошо, но престанах да гласувам. Просто не откривам достоен човек за когото с чиста съвест да дам гласа си. Преди го правех редовно, дори в Санкт Петербург ходих да гласувам в консулството. Сега вече не намирам смисъл. Отдавна спрях да чета и вестници, много рядко гледам телевизия. Толкова се зарадвах, като разбрах, че много млади колеги въобще нямат телевизори.
- Как работите с Морфов, като сте толкова тясно свързани?
- Има едно такова нещо, което продължи много дълго, а и сега понякога се случва - когато трябва да ни направи забележка на всички или да ни се скара, го казва на вече не ме притеснява. Желанието да не го разочаровам, да му се харесам - това прави нещата по-трудни при мен, когато работя с него.
- Кога разбирате, че една постановка ще се получи?
- Казват, че когато още по времето на репетициите хората от персонала започват да стоят зад кулисите и да гледат, е добър знак. Често се случва на нашите спектакли. Понякога има всички предпоставки спектакълът да е добър, но не става. Може да е гениална пиесата, режисьорът, артистите - всичко това може да го има, и постановката пак да не стане. Трябва да има добра енергия между всички, много силна и добра енергия.
- Как решихте, че искате да станете артистка?
- Детството ми премина в театъра - имам леля, която цял живот работеше като помощник-режисьор в театъра. Нейният съпруг и мой чичо - Светослав Иванов беше артист, но почина отдавна. Покрай тях от съвсем ранна възраст съм в театъра. Той е бил в бургаския театър в най-силния му период с Юлия Огнянова, с Леон Даниел, с Вили Цанков. Бях в детската театрална школа на Димитър Еленов към театъра "Адриана Будевска". Навремето в Бургас режисьорът Симеон Димитров също направи "Полет над кукувиче гнездо". Сигурно съм го гледала 20 пъти, а може и повече. Помня, че този спектакъл беше събитие.Актьорът Емил Марков, който играеше Вожда, сега и при нас е Вожда. Сашо го покани, без да знае.
- Щастлива ли сте?
- Малко се страхувам така бързо и лесно да кажа - щастлива съм.Суеверна съм.
- Имате ли си фенове, които ви чакат след спектаклите?
- Има едно момиче, студентка, при това не е от театралната академия, голяма почитателка, специално на "Хъшове". Идва поне два пъти в месеца и носи бонбони, шоколади за целия екип. Оня ден ми донесе огромен букет за новата премиера. Трогателно е.
- Какво следва след след "Полет над кукувиче гнездо"?
- Репетирам американска пиеса, нали сме в американски сезон в Народния театър. Премиерата ще е в началото на февруари. Режисьорът е Ясен Пеянков - мой колега, бяхме от един клас при Коко Азарян. Той замина за САЩ веднага след като завършихме. Там е в един от най-добрите театри в Чикаго -"Степенулф", създаден от Джон Малкович. Играе заедно с него, освен това поставя и преподава в Илинойския университет в Чикаго. Преди години, като бяхме в Чикаго, той ни покани да го гледаме. Пред театъра има големи билбордове и той е на един от тях.Почувствах се горда,заради него. Сега Ясен поставя пиеса на Трейси Лец с работно заглавие "Август, община Осейдж", която вероятно ще се казва "Август в Оклахома". Пиесата има "Пулицър". В България отдавна не са поставяни такъв тип пиеси. Това е класическа, семейна история за проблемите в едно семейство, разпадането му, лицемерието.
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е