If you be a young politician, if you be young daddy, you look young and work like young.

Това написал евродепутатът Николай Бареков на нещо като английски, имайки предвид себе си. От сайта Клуб Z твърдят, че трудно можело да се преведе. 

Идвам на помощ и превеждам. Най напред буквално:

“Ако ти млад политик, ако ти млад татко, ти изглежда и работи като млад.”

А сега по смисъл:

“Щом сте толкова тъпи да ме избирате и да ме търпите, значи сами сте си виновни и ще ви тормозя със своята персона още толкова дълго, колкото ми позволявате”.

Вариант с вплетена поговорка:

“ Не е луд онзи, който яде белгийски шоколад, а който му го дава”

Може и още по-свободен превод да предложа в разгърнат вид като форма на неосъзнато самопризнание:

“ Човек и дълго да депутатства в чужбина, нито чужд език научава, нито елементарна скромност прихваща, но пък не му пука, защото не е в състояние да разбере, че се излага”.

В интерес на истината винаги е имало такива баш българи, които бранят първичното в себе си и най-консервативно си остават такива, каквито са били ако ще и десетки години да са се мотали в чужбина. Няма да правя препратки към най-известния от тях, описан от Алеко Константинов. Нито ще ви досаждам с изтъркания виц за милиционера, изпратен да учи английски, но само седмици по-късно англичаните изпратили телеграма на чист шопски : “елате си узмете шопо”.

В град Бейрут навремето имаше един консул. Голяма работа е консулът по принцип. А този беше направо супер. Ходеше си със зелените чорапи от времето на военната служба, макар че беше пред пенсия и беше изръчкал бая западни столици като дипломатин.

Тоя другар преписваше с речник в ръка от един местен вестник , списван на френски. Но не френският му беше най-големият проблем – той взимане даване с “туземците” ( които като правило говореха свободно по няколко езика) нямаше. Българският го мъчеше най-вече. Ако щете вярвайте, но не беше наясно, че ново изречение се започва с главна буква. Френските думи, които не можеше да разгадае, транскрибираше на смесица от латиница и кирилица както му звучат. И както му падне. Да се оправят другарите в София със закодираното послание.

Откъде знам ли? Посланикът ми показа в пристъп на безпомощен смях един негов доклад. Направо си беше “вражеска дезинформация” защото степента на неграмотност беше такава, че го правеше невъзможен за четене. Но другарят консул беше от най-заслужилите, както се шушукаше. Как да не го пратят да представя България и да укрепва дружбата с презрените араби, след като вече я е укрепил със сума ти европейски народи!

Не всеки зрял човек помъдрява. Върху кухина не можеш да надграждаш. Айнщайн го е казал иначе, но ще спра дотук, защото случаят не си заслужава задълбаването – да дълбаеш в свещената празнота също не е много мъдро.

От личния блог на Иво Инджев