Кола на карабинерите ме следваше, като ходех на училище, казва днешният музикант, чиито песни се слушат по цял свят

- Имате интересен произход, разкажете за него.

- Баща ми Пиеро Паризи е италианец, беше музикален продуцент, който за съжаление, вече не е между живите. Роден в Рим, но корените му идват от Южна Италия, имам роднини в Сицилия, Калабрия. Майка ми Светла Паризи е българка, варненка, но е израснала в Русе. Запознават се в България, в онези години – през 70-те, баща ми е бил хипи и е обикалял с китарата, пеейки песни на “Бийтълс”, тогава е била в сила страстта му към музиката. Двамата заминават за Швейцария, където той превръща хобито си в бизнес. И аз се раждам в Базел. Бил съм 4-5-годишен, когато се местим в Рим, защото баща ми със свой съдружник отварят продуцентско-мениджърска агенция.

- С какво се занимаваше майка ви?

- Работеше в българското посолство, израснал съм там.

- Какво работеше там?

- Беше в един офис със Сергей Антонов.

- Какво ви е разказвала за него, за делото, когато го обвиняват за покушението срещу папата?

- Изживял съм всички тези неща. Жив свидетел съм на всичко, което се случи, но никога не съм го разказвал пред медии. Моят късмет беше, че бях малолетен. И нямаше начин да бъда въвлечен в това, което се случи.

- Майка ви пострада ли по някакъв начин?

- Тя беше основен свидетел в защитата по делото срещу Сергей Антонов.

- Защо я извикаха като основен свидетел?

- Беше омъжена за италианец и нямаше как да избяга. Голям процент от хората в посолството бяха изнесени от България в рамките на една нощ. Докато тя нямаше как да отиде където и да било. В продължение на шест месеца

беше на разпити от 6 часа

сутринта до полунощ

Разпитите са били много тежки, водили са я по коридорите, чувала е писъци, опитвали са да въздействат на психиката ѝ, това продължи с месеци. Бил съм дете, но много неща помня от това време. Баща ми също беше свидетел.

- Имало ли е физическо насилие над нея?

- Не, а и нямало как да се случи, все пак е италиански гражданин. Опитвал съм да сложа някакъв ред в главата си, да подредя спомените си, много са... А Сергей Антонов е може би най-големият шегаджия, който съм виждал. Майка ми имаше един червен форд ескорт със задно предаване. Един ден Сергей я помоли да отиде нещо да купи, докато я нямаше, ме взе да ѝ направим номер. С два крика леко вдигна задницата на автомобила ѝ. Когато тя се върна, ѝ каза: “Светле, моля те, иди еди-къде си с колата”. Тя се качи, даде на първа и колата не мърда, а ние я гледаме през прозореца и умираме от смях. В друг случай пак, докато я няма, беше облепил телекса или факса, вече не помня, с прозрачно тиксо. Като се върна, тя носеше торби, а аз и той от другата стая започнахме да звъним настоятелно. Майка ми бърза да остави торбите, но не може да се оправи с апарата, всичко започна да пада.

- Как ви се отрази този процес на вас?

- Бях дете. В началото беше като някакъв филм. Кола на карабинерите ме следваше, като ходех на училище, а това за едно дете е все едно участва в гангстерски филм, много яко. Всъщност страхът е бил да не ме отвлекат “Сивите вълци”, защото тя даваше показания против това, което твърдеше Али Агджа. Долу пред нас през нощта постоянно имаше две коли.

- Какво помните още?

- Имаше някакви страхотни нелепи конспирации за местоположението на Сергей Антонов преди и по време на атентата. Разпространи се снимка, която бяха изкарали и по медиите, на някакъв човек на площада в деня на атентата, който страшно много приличаше на Сергей Антонов. Но това не беше той. По времето на атентата аз бях със Сергей Антонов в посолството.

- Били сте с него в деня на покушението, сигурен ли сте?

- Да, абсолютно – на 13 май 1981 г. Майка ми ме водеше със себе си, в тези дни посолството активно се подготвяше за 24 май и за гостуването на Райна Кабаиванска. Сергей много искаше да ме запознае с нея, защото вече бях започнал да свиря на пиано. И ме запозна.

Помня и сутринта, в която се събудих за училище и вкъщи беше някаква лудница.

Видях баща ми, който

ходеше нагоре-надолу

и ми каза, че няма да ходя на училище. За мен беше окей, щях да си гледам анимационни филми. След това разбрах, че Сергей Антонов е арестуван. Никой не можеше да повярва, после разказваха, че самият му шеф не е повярвал. Мисля, че се казваше Мишо Веселинов.

- Имало е и други хора в посолството, те не са ли свидетелствали, че е бил там?

- Много хора бяха привикани като свидетели, но и много хора страшно бързо бяха изнесени от Италия, защото се знаеше какво предстои.

- Майка ви как преживя този стрес?

- Как го преживя ли? Беше срината психически. Тези разпити бяха много тежки, после се оправи лека-полека. Като вид благодарност ѝ дадоха в Русе някакъв апартамент под наем. Всичко беше много нелепо. Всъщност тя даде част от здравето си, защото това беше истината – Сергей беше невинен. По дяволите, този човек беше прекрасен, такива са моите спомени.

Майка ми след това понесе още много шамари, след като дойде демокрацията, бе нарочена за едно от комунистическите чеда, защото е работела в посолството, а тя беше омъжена за италианец и искаше да работи нещо. Може би и това е една от основните причини да се върне да живее в Италия и да се опита да изтрие целия кошмар от съзнанието си.

- Преживяното покрай обвиненията срещу Сергей Антонов разби ли семейството ви?

- Да, родителите ми след това се разделиха, стресът, който изживя семейството ми, бе много голям. Междувременно аз дойдох да уча музика в България, защото така бяха посъветвали баща ми. В Италия има много силна Консерватория, академии, но и досега няма музикални училища, отскоро се опитват да прокарат такива паралелки. Баща ми направи запитване и тогава Русенското музикално беше едно от най-добрите в България. Кандидатствах след четвърти клас.

- Виждали ли сте Сергей Антонов след това?

- Да, преди много време на летището, той не ме позна. Знаем, че след тази история той не беше добре.

- Миналата година пуснахте песента Sunbeams, която обиколи света, включена в много музикални чартове. Разкажете за новото си парче Aurora, което дава заявка да повтори успеха на предишното.

- Вчера излезе официално клипът, преди това пуснахме аудиото. Работих с WahTony - Антони Рикев, много известен музикант. С него се познаваме от много години, работили сме, но за първи път правим хаос проект. Отново гласът е на Гергана Димитрова-Белонога, защото за мен това е един от най-прекрасните български гласове в народното пеене. В авторството на музиката участваме тримата заедно с Алекс Нушев. Клипът пак е сниман в България. Наричам този стил етнохаос.

- Ще търсите ли международен пазар?

- О, да. Платформата, в която я пускаме, е международна. Клипът ще отиде към MTV-Азия, има много голям интерес, породен още от предишния трак. Ще бъде качено в абсолютно всички платформи. Но

държа и на

българската аудитория,

защото в тези песни я има моята българска част.

- Едно дете ли сте?

- Имам сестра, живее в Аоста, под Монблан, на границата с Франция. 7 години е по-малка, казва се Саша-Мария и в момента гледа дъщеричката си Вивиан. Винаги се е занимавала с народни танци, в София ги изучаваше в балетното училище, след това завърши академията в Пловдив. Още на 6 г. беше звезда, гостува в предаване на Хедър Паризи по РАИ.

- Баща ви с кои имена е работил?

- С много, сред тях са Ал Бано и Ромина Пауър, Spandau Ballet, легендарна английска група, “Дюран Дюран”, Дона Самър... Като бях малък, вкъщи е идвала Лили Иванова. Беше дошла в Италия, за да направи кавър на Woman in love на Барбара Стрейзънд, записа го студиото на РАИ. По същото време в съседното студио беше Оливия Нютън Джон. Лили Иванова записа песента за много кратко време. Докато Оливия остана 10 часа. Хората там останаха втрещени, за тях България нищо не означаваше, имаше желязна бариера и тази певица, която пристига отнякъде си, идва с такъв глас и изумителен професионализъм.

Покрай родителите си се запознах в Русе и с Васил Найденов, който ми подари тогава дъвки от “Кореком”. Вечерта имаше концерт, тогава от сцената

посвети “Телефонна

любов” на майка ми

След това преведох една негова песен, която беше изпратил чрез баща ми за музикален фестивал. След години, като създадох първата си група, решихме да направим кавър на песента “Залез” от първия албум на “Диана Експрес”, в който Васил Найденов беше вокал. Отидохме у тях да искаме разрешение. Тогава той много се зарадва, като ме видя, сети се кой съм. След години, като свирех с “Хазарт”, отново се срещнахме на едно турне. Мина доста време и най-вероятно скоро отново ще се видим. (Смее се.)

- Къде живеехте в Русе?

- При баба ми, но през цялото време бях между България и Италия. После майка ми се върна в Русе. Започна да се занимава с бизнес, да организира концерти. Правеха се турнета на български изпълнители в Италия. С първата ми рок група участвахме в едно от тях, бяхме с бившия ансамбъл по художествена гимнастика, Йълдъз Ибрахимова, която беше гвоздеят на програмата. Като станах 16-17-годишен, започнах по-често да седя в Италия, където записвах в студиа, вече се бях насочил към диджейството. Открих и арендби музиката от една видеокасета със световно първенство за диджеи.

На барабани започнах да свиря, като получих първата плоча на “Айрън Мейдън”. Бях пианист, който ходи по конкурси, свири Бах. Но изслушах албума и се влюбих в групата, реших, че не се връзва да съм фен на бандата, пък да съм пианист, те нямат пианист. И се насочих към барабаните.

- Записахте ли музикална академия?

- В Италия учих в академията “Санта Чечилия” с ударни инструменти.

- Къде сте имали участия?

- По цял свят, скоро бях в Малта, в Египет, Италия, България, Турция, скоро ще бъда в Баку, Мексико, работя много с двама турски диджеи, които са много известни - Таркан и Ахмед Калъч. И двамата направиха ремикси на първата ми песен.

- Били ли сте в Ибиса, меката на диджеите?

- Да, бил съм, сега чакам и дата за едно парти. Това е мечтата на всеки диджей, не е лесно да отидеш там.

- Колко парчета имате?

- Над 200-300, имам и много колаборации. В различните стилове съм записал 7-8 албума. Работил съм с италиански рапър от Рим - като автор, в тавата свиря на барабани, клавири. С “Хазарт” също пуснахме албум.

- Вие ли създадохте тази група?

- От мен тръгна идеята. Фънки и Амебата ме бяха поканили да бъде диджей в техен клуб, защото според тях бях единственият, който може да пуска рок музика. Тогава всяка вечер имаше групи и като ги гледах, започна да ме сърби, да ме тегли тази сцена. Така се създаде група “Хазарт”,

намерихме и

Борис Солтарийски

Беше притеснително момче, обяснихме му за какво става въпрос, той каза: “Момент”, и доведе баща си - чичо Веско, който дойде да види кои сме ние и какво искаме от сина му. (Смее се.) През 2001 г. напуснах групата. Тръгнах за Италия, където имах покана да записвам в студио. Свирих и с две групи.

След това спрях да се занимавам, защото претърпях тежка катастрофа с мотор близо до Венеция. Всичките ми ребра бяха потрошени, с разтворен черен дроб, полуразкъсан бъбрек, дясната ми ръка беше на сол. Всички лекари ми казваха да си търся нова работа.

- Очевидно не сте спрели, колко време се възстановявахте?

- Много, отидох да живея в Турция, защото моята приятелка – Пламена Боева, беше поканена да тренира националния им отбор по художествена гимнастика. Реших, че отивам като турист и ще си търся нова работа, но се оказа, че

няма да спра с музиката

Започнах всичко отначало. Там като барабанист имам над 350 концерта с един азербайджански артист - Амал, който ме намери във фейсбук, виждайки, че се тагвам от Анталия. Чрез неговите мениджъри направи допитване към мен, искаше да работим заедно. Изчака да се възстановя и свирих там около две години. Паралелно с това продължавах с електронните си проекти. Рокаджиите никой не може да ни прекърши.

- В кои държави се завъртя предишната ви песен?

- Sunbeams продължава да се върти до ден днешен. Излезе в средата на ноември миналата година. По данни на ПРОФОН е едно от петте най-въртени парчета в цяла България във всички медии. А навън бе по цял свят, естествено, и в азиатските и африканските държави, обиколи Северна Африка - Тунис, Мароко, Ливан, Египет...

- Казахте “естествено”, защо?

- И в нея, и в Aurora освен българския народен мотив има и лек ориенталски оттенък, което много се слуша там.

- Как става връзката с тези държави?

- Сега е много по-лесно, отколкото преди, има интернет. Със Sunbeams се случи следното - извадих само аудиото две седмици по-рано и го качих в платформата SoundCloud, там повечето диджеи имат профили като артисти. Исках да видя реакцията на хората. Още в началото имаше между 1500-2000 слушания на ден, преди да е пуснат клип, преди пиар... Два-три дни преди да излезе официалното видео, в ютюб вече имаше четири клипа на песента, направени от различни платформи. Аз не заключвам музиката си, нещо, което правят много артисти. Ако тръгнеш да си слагаш твои снимки с музика на Бруно Марс например, ютюб ще те блокира веднага. Но това е решение на самия артист. Аз правя хаос музика и би било абсолютно самоубийство, ако си блокирам песните. Случайно разбрах, че преди да излезе официалното видео, песента вече беше в египетски чартове, израелски, френски, швейцарски, пратиха ми няколко видеа от Ибиса, където се въртеше парчето по партита, от Истанбул... Явно се хареса.

- Донесе ли ви покани за участия?

- Естествено. Мога да кажа, че съм щастлив човек, защото работя това, което обичам, и обикалям много по участия. Sunbeams отвори още повече врати. За нас, диджеите, които се занимаваме и с продуцентство, е важно да популяризираме и нашата музика. С тези две песни пък моята цел е и българската народна музика да стигне до повече хора, да влезе трайно в клубовете.