Важно е увеличението на доходитеда я изпреварва, но на пазара натруда изглежда предстои охлаждане

Инфлацията достигна рекордните 3,5%. Това означава, че цените в момента са с над 3% по-високи от тези, което имахме само преди година. Главният проинфлационен фактор, който действа не само в България, но и в Европа и целия свят, са международните цени на горивата. Върху

тази вносна

инфлация

България няма никакво влияние, нито инструменти за противодействие.

Лошото е, че когато тази инфлация е по линията на основни суровини, каквито са горивата, това автоматично означава по-високи цени на редица стоки и услуги, в чието ценообразуване участват международните цени на петрола. Ефектът у нас вече се вижда най-вече в цените на хляба и други стоки и услуги. Повишиха се и цените на газта, които също са обвързани с международните котировки на петрол. Това означава, че с новия отоплителен сезон от есента ще усетим и ново покачване на цените на парното. Което на практика означава нов кръг на инфлация.

Нека прибавим и друг важен фактор - че заради обилните валежи пшеницата тази година не е с добро качество. Това пък означава, че през зърнените култури също ще имаме ново покачване на цените в следващите месеци. И онова, което в момента виждаме като скок в цените, не е краят. В следващите месеци през ефектите от горивата, газта, парното и лошата зърнена реколта тепърва ще се появяват нови проинфлационни фактори.

Как увеличените цени ще се отразят на потреблението и върху спестяванията на българите, които отбелязаха рекорд? Когато инфлацията се показва, обикновено хората търсят възможност да “спасят” доходи и спестено, като ги вложат в активи, които не губят стойността си. В общите случаи това са стоки за дълготрайна употреба, коли и имоти. Затова може да очакваме отново интерес към такива покупки, който

ще продължи да

подхранва ръста

на имотния пазар

В някои градове той даже вече се превръща в балон.

В момента лихвите по депозитите в банките са около нулата. Нула процента номинална лихва означава отрицателна лихва, когато се отчете инфлацията. Т.е. хората, които имат спестявания при лихва близо до нулата, ще търсят други възможности да инвестират тези средства.

Ефектът от по-високата инфлация в потреблението е насочването към по-дълготрайни активи, които не губят стойността си или я губят по-бавно във времето. Ще има обаче и ефект върху разполагаемите доходи на хората, защото инфлацията обикновено ги “изяжда”. Съответно това свива потреблението на стоки и услуги, които не са от първа необходимост. Така че този бърз ръст на крайното потребление, който имахме през последните 2-3 г., вероятно също ще пострада донякъде и ще се забави.

Но всичко зависи от ръста на заплатите, тъй като към момента той все още е по-висок от ръста на инфлацията. Заплатите растат вече с над 10% годишно. Въпросът е как ще се развие като цяло ситуацията на пазара на труда и

дали недостигът

на кадри ще

подхранва

двуцифрен ръст

на заплатите

Ако този процес продължи и в следващите месеци, това ще означава, че доходите на работещите ще растат въпреки инфлацията. Това ще продължи да подхранва потреблението. Но всичко зависи от това как ще се развива икономиката като цяло.

Впрочем от последните данни за пазара на труда вече виждаме известно насищане. Очевидно е достигнат своеобразен пик, защото броят на заетите вече не расте, икономически активните също са замръзнали на нивото от предходното тримесечие. Възможно е в следващите месеци да имаме и известно охлаждане на пазара на труда.

Инфлацията носи само негативи. Освен вече споменатите, затруднява бизнеса да планира потреблението и производството.

Как да овладеем този процес? Нямаме много опции, защото инфлацията се бори с монетарна политика, а в условията на валутен борд ние на практика нямаме този инструмент.

Разбира се, Европейската централна банка и федералният резерв биха могли да повишат лихвите (това отдавна се чака). Ако инфлацията продължи да нараства, каквото е очакването в световен план, тогава ще видим отклик от страна на централните банки в посока повишаване на основните лихвени проценти и затягане на всякакви количествени улеснения, което те използват, за да насърчават кредитирането.

В този смисъл можем да очакваме курс на затягане на монетарната политика в световен план. Той ще се усети у нас, защото при фиксирания валутен курс политиката на ЕЦБ влияе директно на лихвите и на цените на кредита в България.