Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

През 90-те БСП реши да воюва срещу капитализма Александър Лилов

Предпочетоха идеологията на Лилов за демократичен социализъм пред тази на Луканов за социалдемократическа партия

При Живков даваха право само на апартамент, вила и кола

След 10 ноември 1989 г. БСП трябваше да промени нещо във визията си, за да се разграничи от БКП и ненавистта й към частната собственост.

От устава на партията изпадна стремежът към комунистическо общество, а на Александър Лилов бе възложено да напише цялостна нова програма за какво се бори партията. Докато той заедно с екипа си работеше по документа, течаха

денонощни скандали

между два противникови лагера. Отстрани въпросът изглежда смешен, но те щяха да се избият на тема дали идеалът им трябва да е демократичният социализъм, както проповядваше Стратега, или социалдемокрацията. За второто се бореше групата около Андрей Луканов и Георги Пирински.

Разликата е, че първата идеология е срещу авторитарните методи на комунизма, нейните последователи трябва да са

кардинални борци

срещу капитализма, докато втората иска само да го подобри, като държавата подпомага здравеопазването и социалните дейности, има собствени образователни програми.

В крайна сметка победи Лилов и през 1994 г. БСП издаде дебела програма "Нови времена, нова България, нова БСП" с представата, че тя ще води политиците от партията в следващите 30 г. За да имитира демокрация, столетницата дори я подложи на референдум сред членската маса. Така демократичният социализъм беше официализиран като цел на БСП.

Той оцеля като идеология в новата програма, приета през 2008 г. Тогава червените обявиха,

че са срещу социалната несправедливост.

Те решиха, че са за "социална държава на активните, инициативните, предприемчивите и образованите – позитивна социална държава, която може да създаде условия за намаляване на бедността и неравенството, за подкрепа на най-засегнатите социални слоеве, за едно по-справедливо и по-солидарно общество. Но не само това - активната социална държава следва да преодолява социалната поляризация, да изкоренява мизерията и изолацията..."

А по времето на Тодор Живков в България предшественичката на БСП – БКП, беше издала специален указ за ограничение на частната собственост.

За да няма капиталисти, всеки можеше да притежава само един апартамент, най-често панелен, една кола – предимно съветска, и една вила.

Официално беше разрешено

жилището в града да е до 120 квадратни метра,

но зависеше от броя на членовете на семейството. Сам човек не можеше да се шири в толкова голямо помещение. А освен това трябваше да се "кандидатства" в списъци на Министерството на регионалното развитие за по-голям апартамент, ако са се родили и две деца на фамилията.

Но в соца всичко беше въпрос на връзки. Така че вратички за притежаване на по-големи жилища пак се намираха. Например писателите и хората на умствения труд имаха допълнително право на кабинет. Така можеха да получат по-голяма квадратура. А "буржоазните" кооперации също намираха начин да си запазят собствеността.

В събота и неделя влаковете по Искърското дефиле се изпълваха с

нарамили лопати и мотики софиянци,

отправили се да копаят в двора на вилата си край реката. Всеки искаше да си има нещо свое, инстинктът за собственост завладяваше всеки комунист или дори обикновен човек.

Ограничение имаше и за броя животни, които можеше да отглеждат на село хората - до 5 овце, 2 крави и 20 кокошки.

Разбира се, ограничението не важеше за членовете на Политбюро на ЦК на БКП, които се ширеха в резиденции и в големите апартаменти в центъра на София.

През 1986 г., когато в Съветския съюз започна перестройката, компартията реши да позволи частна собственост и някакъв бизнес, като издаде известния Указ 56. Но въпреки формалната възможност не даваха разрешение на когото и да е. Определени хора имаха право да развиват бизнес и да имат частна собственост.

Коментара ()

Вашият коментар