Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Сакрални напитки във Вълчитрънското съкровище трансформирали хората

С отпиването им отбелязвали прехода - от дете във възрастен и от раждане към смърт

Откривателите му хранели свинете си в големия кантарос

Това е най-богатото съкровище от къснобронзовата епоха (15-13 в. пр. Хр.) в цяла Европа. То е открито случайно рез 1924 г. и тези, които го намерили отначало не вярвали, че това е злато. Дори злите езици говорят, че в големия кантарос са хранели свинете си. Слава Богу то бързо е прибрано в Археологически музей в София.

Състои се от 13 златни съда с общо тегло 12,425 кг. Декорацията на вазите се състои от изпъкнал орнамент "ластовича опашка", нитове, с които дръжките се прикрепят към тялото, шнуровиден орнамент.

Най-големият сред тях е дълбокият кантарос, в който е ставало смесването на сакралната напитка. От него виното се черпи с киатоси - чаша с една висока дръжка.

Два големи диска с луковидна дръжка в центъра, украсени с вълнист орнамент от ниело, както и още пет подобни (вероятно е имало още един), но по-малки диска поставят интерпретационни проблеми. Някои изследователи предлагат да видим в тях кимвали (чинели), но златото не звънти, още повече, че краищата им са обърнати надолу. Тъй като винаги се откриват по двойки може да се предположи, че те са похлупаци за съдове от глина, дърво или плетени кошници. В много мистериални ритуали действията "покриване-откриване" и прехвърляне на тайни предмети от един съд в друг играят голяма роля. А спираловидният орнамент, много популярен през микенско време, вероятно предава идеята за морския лабиринт. Преминаването през лабиринта е характерно изпитание за юношите и девойките през периода на тяхната инициация - прехода им в статуса на възрастни хора, пълноправни членове на социума.

Още по-енигматичен е триделният съд. Трите листовидни басейнчета са свързани помежду си и се съединяват отвън в едно устие. Вероятно в тях се наливали три различни ингредиента на сакралната напитка от типа на мляко, мед и вино, които се смесвали. Иван Венедиков изказа интересната хипотеза, че всъщност до нас е достигнала долната част на три стилизирани птици, съединени в познатите от къснобронзовата и ранножелязната епохи "култови колесници", оформени като птици. Горната част, похлупаците във вид на птичи тела и глави, се отваряла, за да се налива напитката. Водоплаващата птица е изключително популярен мотив в оформянето или в украсата на съдове през този период. Защото тя обединява символично трите зони на вертикалния космос: лети, плува и ходи по земята. В много митологии точно тя създава света като се гмурка на дъното на океана и вади от там тиня, за да моделира земята. От друга страна, водните птици бележат и състоянието на преход от един социален статус в друг. В много фолклорни традиции девойката в предбрачна възраст е представяна като патица, жерав или лебед (да си спомним "перо жеравово" или Лалка от лазарската обредност). Триделността е миторитуална идея, въплъщаваща представата за модел на космоса от три части и трите фази от житейския цикъл: раждане, живот, смърт и от трета, социалните статуси, през които преминава архаичният човек: дете, юноша - девойка, мъж-воин - съпруга.

Самият факт, че толкова много злато може да бъде натрупано за изработването на чисто символични артефакти, свидетелства от една страна за доста напреднали държавни процеси още в тази ранна епоха. Но съкровището несъмнено представлява ритуален сервиз, т.е. то има сакрална, жреческа функция. Само можем да гадаем в култа на кое божество е бил използван сервизът. Вероятно този култ е имал мистериален характер, поне за това свидетелства идеята за преход, въплътена във формите и украсата на някои от предметите. Всички мистериални обреди включват приготвяне и пиене на сакрална напитка - вино, медовина, бира или кикеон. И разкошният сервиз прекрасно изпълнявал ролята си както на високо социално отличие, така и на висша почит към света на боговете.

Коментара ()

Вашият коментар