Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Поканен за лекар на Ботевата чета става първият президент на Хаваите Николай Судзиловски и Христо Ботев се запознават в Одеса.

Судзиловски не се включва, защото не вярва в успеха, но помага в подготовката и качва дружината на “Радецки”

“Не се разкайвам, дето не дадох на турците да ме застрелят”, пише в писмо

СССР през 1921 г. иска да се върне, но той умира в Китай, където е изгорен по древен японски обичай

Приятел на Христо Ботев, поканен за лекар на четата, е избран за първия президент на Сената на Хаваите през 1901 г., принуждаван да се заселва във все нови и нови държави, гонен и отлъчван от правителства и от църквата.

И макар историята на д-р Николай Судзиловски да звучи невероятно като във фантастичен холивудски екшън или сюжет за приключенски роман, тя е истинска. Руският лекар от полски произход дружи и с други видни български въстаници като Захари Стоянов и Стефан Стамболов и е запознат с намеренията им да вдигнат бунт срещу Турция. В свое писмо до Иван Драсов от 12.IV.1875 г. Христо Ботев пише, че руските емигранти в Западна Европа са

готови да помогнат на българските си другари

"и нравствено, и физически":

"Новост. Руските социалисти в Лондон и Цюрих ме викат да отида при тях или да им остана комисионер. Те искат да влязат в по-тесни отношения с нашите революционери. Предлагат ми да обменяме пропагандисти, паспорти и пр. "Ние сме готови да ви помогнем и нравствено, и физически, т.е. с думи и мишци", ми пише един мой стар съученик - Судзиловски. Аз му отговорих, че съм съгласен да бъда комисионер на литература, но за повече ще чакам решението на събранието. Събранието ще се състои след празника в Търново."

Но поетът в това време е зает с подготовката на четата и не заминава за Лондон. Тогава роденият в Могильов, днешна Беларус, Судзиловски му отива на крака в Букурещ. Той описва разговорите си със загиналия във Врачанския Балкан революционер по-късно в отговор на писмо от Георги Бакалов, който като редактор на социалистическото сп. "Знание" през 1911 г. го пита за срещите му с войводата:

"Касаеше се за заминаването ми с чета през Дунава като хирург по предложение на Ботева. Аз толкова малко вярвах в успеха на тяхната експедиция, имах на главата си семейство, което нямаше къде да изпратя или оставя, та след известно колебание се отказах.

Излязох прав. Съвсем нищо не излезе от това,

турците ги изтребиха веднага след десанта,

при което Христо Ботев бе един от първите паднали от куршума.

P.S. Да си призная, не се разкайвам, дето не дадох на турците да ме застрелят в четата на Христо Ботев."

Судзиловски съжалява, че поетът е паднал в битката, защото след Освобождението щял да бъде по-полезен от Стамболов и Каравелов, а "лошите министри биха били по-малко".

В писмото си докторът се възмущава, че българските социалисти искат да свържат името си с Ботев и да се възползват от ореола на подвига му. "Много по-прилично би било партията ви със своята дейност, със своите придобивки,

с борбата си против злото, невежеството,

насилието да правеше чест на умрелите пионери", препоръчва Судзиловски на Бакалов.

Въпреки че не заминал с войводата, Николай Константинович взел дейно участие при подготовката на Априлското въстание и на дружината, качила се на кораба "Радецки". Лично я изпраща на речната гара в Гюргево на 13 май 1876 година, когато момците се качват на кораба "Радецки".

Ученият е поддържал

тесни контакти

с Гюргевския революционен комитет,

по чието настояване изпратил писма до свои сънародници в Лондон и Женева. Искането било да помогнат на българските въстаници да се снабдят с оръжие и да намерят офицери, готови да застанат начело в битките срещу турците.

Николай Судзиловски помага в подготовката на Априлското въстание само година след знаковата си среща в Лондон с Карл Маркс, с когото заедно ораторстват на един митинг. Руският лекар е в британската столица на стаж в болница "Сейнт Джордж".

Не след дълго той се преселва в Женева, където се запознава с първата си жена. Още същата година заминава за Букурещ и най-после се дипломира като лекар в Медицинския факултет на университета в румънската столица и междувременно се запознава с българските революционери.

Запалва се по българската кауза.

Тогава се сдобива с псевдонима Николас Русел, което на румънски означава "руснак". Той запазва името до края на живота си. По време на Руско-турската освободителна война лекува ранени войници.

Властите в Букурещ обаче го изгонват заради бунтовната му натура. За негов късмет това се случва, когато България тъкмо е освободена. И д-р Судзиловски идва у нас като политически емигрант. Посрещнат е с отворени обятия.

Живее в Пловдив, който тогава е в Източна Румелия. Подслонява го деецът на ВМРО, анархист и революционер Михаил Герджиков, който е впечатлен от идеите му и поставя началото на анархисткото движение в България.

След преврата срещу Александър Батенберг на 8 август 1886 г. и контрапреврата на 10 август същата година Ботевият приятел е обвинен в съучастие в заговор срещу правителството.

Така му се налага да напусне и България, след като преди това е изгонен от Русия и от Румъния. Николай Константинович, който вече е живял в много европейски държави, се отправя към Новия свят. Преселва се в Сан Франциско. Откакто стъпва зад океана, започва да му върви.

Лекарят, етнограф, географ, химик и биолог, който знае

8 индоевропейски

езика плюс китайски и японски, влиза в ново амплоа. Американците го включват в състава на дипломатически мисии в страни от Източна Азия.

Правителството го цени и без проблеми през 1891 г. вече получава американски паспорт. Разбира се, както и в Европа, докторът отново се свързва с руските емигрантски среди и се включва в размирни дейности. Той участва в организацията на бягството от Сибир на група политически затворници. Но акцията не успява.

Другият скандал, в който се забърква в Сан Франциско, е с местния руски епископ, заради което последователят на Бакунин е

отлъчен от църквата

и отново е принуден да търси нов дом.

През 1892 г. заминава за Хаваите, които по онова време не са част от Щатите. Екзотичните острови все още са кралство. Николай Константинович купува кафеена плантация и започва да лекува местните жители канаки.

Харизматичният Николас Русел спечелва любовта им. Те го наричат Каука Лукини (руският доктор - бел. ред.). Подкрепян от тях основава Партия за самоуправлението на Хаваите с цел защита на интересите на коренните жители на острова. През 1900 г. на Хаваите се създава двукамарен парламент, съставен от Сенат и Камара на представителите, и е назначен губернатор. Политическата промяна се случва след подписан от американския президент Уилям Маккинли Акт за предоставянето на територията на Хаваите на правителството.

Определена е дата за избори, а Николас Русел се включва с туземската си партия и печели убедително. Така през 1901 г. отказалият участие в Ботевата чета лекар застава начело на Хаваите, след като е избран за първия президент на Сената на Хаваите. Опитал се да въведе радикални реформи в подкрепа на местното население, но съратниците му го предават и го свалят от поста още през 1902 г.

Русия, която му има зъб още от времето на народническото

движение, използва случая, за да се намеси. Лично московският външен министър настоява пред американските власти Судзиловски да бъде лишен и от американско гражданство. Вашингтон се съгласява и така полиглотът трябва отново да си търси ново място за живот.

Русел напуска Америка и се установява в Япония, където се жени отново, а после във Филипините и накрая в Китай. В далечна Азия отново се отдава на социалистическа пропаганда.

След Октомврийската революция отношението към него в родната му страна се променя. Той е превърнат в култова личност заради революционните си прояви. През 1921 г. съветското правителство му гласува персонална пенсия, кани го да се върне, но той отказва.

Предложението идва след 47 г. изгнание. Николас Русел е принуден да напусне Русия през 1874 г. Обявен е за неин враг заради участието си в организацията на бягството на политически затворници от град Николаевск, Волгоградска област. В онзи момент приятелят на Ботев е фелдшер в затвора. Планът е разкрит и той емигрира.

Преди това

Судзиловски е участник и в т.нар. Киевска комуна

през 1873-1874 г., докато е студент в медицинския факултет на Киевския университет. Там е принуден да се запише, защото е единственият вуз в страната, който е приемал студенти, замесени в бунтовете през 1868 г. Николай Константинович е учил само една година в Петербургския университет в Юридическия факултет. Още с постъпването си основава народоволчески кръжок, който царската полиция разкрива бързо. На следващата година младежът е изключен и се налага да замине за Киев.

Революционери са и всички останали 7 братя и сестри на Ботевия приятел.

Той е най-голямото от 8-те деца на обедняло дворянско семейство.

Баща им е секретар на съдебната палата в родния им град Могильовск, днешна Беларус.

Освен с бунтовническата си натура Николай е известен и като откривател на много острови в централната част на Тихия океан и е оставил ценни географски описания за Хаваите и Филипините.

Умира на 30 април 1930 г. на 79-годишна възраст от инфлуенца и умствена преумора. Краят му е в Цунцин, Централен Китай. Церемонията за погребението му е изпълнена по стар японски обичай - тялото му било изгорено чрез специален ритуал.

Четете още:

Нещастната съдба на оцелелите Ботеви четници: осъдени, убити и угаснали в мизерия

140 г. търсят четника Георги Комитчето, обезглавен край Чирен. Само в "168 часа" историци разкриха кой е той

Коментара ()

Вашият коментар