Преди десетина години по това време и аз облякох костюм, вързах си за сефте сам вратовръзката, сресах се, посрещах гости, вдигах тостове, броих до 12 до оглупяване и още малко след това, кимах разбиращо на репликите от роднините, вариращи от "на добър час в живота" до "еех, какво празнувате вие", возих се сам със златна жигула, защото стилът - това е човекът, танцувах, танцувах, танцувах, боляха ме краката, защото кой ти слуша да ги разносва тия обувки преди бала, и още танцувах, и с първата ми любов правихме секс на сепарето в дискотеката, защото тогава бях убеден, че когато си на 19, всичко е позволено, и не ни хванаха, и после се целувахме дълго по средата на дансинга, скрили малката тайна в прегръдка, и ядохме сетне супи в "Дивака", и бяхме безсмъртни, заклевам се, смъртта тогава беше абстракция, и се прибрахме, и заспахме, и сънят продължи няколко години, и се събудих, когато безгрижието можех да видя само през рамото си, и днес докато чаках на светофара, обграден от коли с балони, ми се прииска и аз до покрещя с тях, и след като стигнаха до 12, те извикаха йеееееее и отпрашиха към порастването, а аз продължих да броя дълго, след като вече беше светнало зелено.

От фейсбук