Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Големите обиди срещу България. Чърчил: Само българите си казват: "Честита баня!". Волтер: Те са космати злодеи, бият и палят

Най-често ни атакуват съседи или Великите сили

Кои са най-големите обиди срещу България? Само през последните дни получихме два знакови шамара. Първия от избрания за депутат от "Единна Русия" Пьотр Толстой, позволил си да каже, че страната му ще изкупи цяла България, а другия - от самозабравилия се македонски журналист Миленко Неделковски, който с чук строши паметната плоча на загиналите български воини на Каймакчалан.

Дали има връзка между двете събития, не е ясно, но според експерти важното е дали реагираме адекватно на тези груби посегателства върху националното достойнство, които ни се случват от дълги години.

Няма спор, че в миналото подобни актове са имали много по-голямо значение. Има случаи, когато крайно обидни действия към някоя държава са се превръщали и в "казус бели", както става при Френско-пруската война от 1870 година.

Иначе не е нужно да се ровим дълбоко в историята за примери, при които България и българите са понасяли тежки обиди, включително и през тази година. Ето и някои от най-фрапантните от тях.

През май пък кремълският политолог Сергей Баранов формулира като цел на руската външна политика

страната ни да се дестабилизира отвътре,

за да се превърнем във "фалирала държава", в несъстоял се член на ЕС и НАТО и оттам, веднъж дестабилизирани и разединени, да ни завладеят "евтино". "Запазването на стабилност в България няма никакъв смисъл за Русия",бе казал той в своя програмна статия, озаглавена гръмко: "Възвръщането на Русия на Балканите чрез Новорусия и Молдавия".

По този повод премиерът Бойко Борисов реагира, че ще нареди на ДАНС стриктно да следи за подобни атаки. Междувременно през тази година получихме и удар в гръб - гръцки рапър изпя песен, в която българките са обявени за стока за продан.

Но докато тези случаи може да бъдат квалифицирани по-скоро като изяви на частни лица, особено неприятни са обидните изказвания към България от страна на официални представители и дори на държавни глави.

През септември 2015 г. сръбският президент Томислав Николич в интервю по темата за бежанската криза за проправителствената руска агенция "Спутник" например каза: "Чух от хората, които минават през планините между България и Сърбия, да казват "Само не ни връщайте в България!"

Кой знае какво се случва с населението там, в тази демократична държава,

член на Европейския съюз, след като бежанците реагират по този начин", коментира още Николич. Сръбският президент беше дългогодишен заместник на обвинения във военни престъпления сръбски националист Воислав Шешел и преди шест години сформира собствена политическа формация - Сръбска прогресивна партия. Самият Шешел прекара 12 г. в ареста на Международния трибунал за военни престъпления в Хага.

Болезнен беше и случаят, когато през 2009 г. чешкият скулптор Давид Черни ни изобрази като турски клозет. В сатиричната творба, която трябваше да ознаменува встъпването на Чехия като председател на Съвета на Европа, България е изобразена като серия от тоалетни клекала, свързани с неонови тръби, които ги осветяват. Заради политически претенции от българска страна по-късно въпросната част беше покрита с черен плат.

През годините са ни наричали с какви ли не обидни имена - варвари, бугараши, татари (последното си обръщение към българите във фейсбук Миленко е озаглавил "Беседа за татари"), прусаци на Балканите, нация от парвенюта...

Още първите сведения от византийски хронисти за създаването на българската държава изобилстват с такива названия. Според техните си разбирания, от позицията на господари на света, те свидетелстват за "народ див и варварски, където всичко лошо намира добра почва". По-късно, най-вече покрай богомилската ерес, лошото име на българите се пренася и в Западна Европа.

Неприятната близост между нашето име с разни наименования на крадци и варвари е навлязла в словесното богатство на английския и френския език.

В Големия Оксфордски речник фигурира термин, дошъл от френския език, превеждан като "содомит". В неговото семантично обяснение стоят българите като топография, етнос и религия. Далечна връзка с католическата пропаганда срещу богомилите. Неотдавнашните аргументирани корекции на наши интелектуалци до издателството, съставило речника, бяха вежливо отклонени.

Някои твърдят, че и думата "вулгарен" произлиза от българите. Вероятно заради това в "Кандид" Волтер изгражда образа на един въображаем народ, който за беда кръщава българи. Описва ги като природни злодеи. Те живеят в незнайна страна, която кой знае защо граничи с Холандия и Вестфалия.

Тези космати разбойници не си поплюват - избиват и изгарят всичко пред очите им с най-изобретателни методи. Тяхна жертва става и изгората на Кандид - Кюнегонд, "заклана от българските войници, след като бе изнасилвана колкото пъти бе възможно". Тези имагинерни българи, както ги нарича белгийският българист Раймонд Детре, са антипод на хуманизма и човечеството. Те шестват в европейското въображение независимо от кирилицата, Златния век, славата на Асеневци, шума край Босфора, Сливница, Одрин и четвъртото ни място на световното по футбол. В Италия пък всичко съмнително наричат "българска работа", а когато някой има вид на измамник, то той притежава "фачия булгаро" - българско лице.

Разбира се, най-тежко е било положението с нелицеприятните изказвания от съседи и недоброжелатели по отношение на страната ни, когато тя се е намирала в криза и най-вече след двете световни войни, когато, победени и унизени, българите не намират подкрепа отникъде.

След края на Първата световна война, част от която са и боевете при Каймакчалан, Ньойският договор окончателно попарва всички надежди. Но още преди да се стигне до него, българинът е тотално сатанизиран от страните на Антантата. Антибългарската пропаганда не се спира пред никакви клевети и инсинуации. Особено отблъскващи са клеветите за т.нар. български жестокости.

Извайва се образ на варварин, хун по произход, манталитет и поведение, жесток към слабите и раболепен със силните.

По време на Парижката мирна конференция циркулира брошура, озаглавена "Нацията парвеню". Там българите са окачествени като "най-ниския антропологичен тип в Европа с изключение на албанците, но по доблест стоящи далеч от тях"!

Карикатури, афиши и памфлети уверяват как озверели български войници са наболи на щиковете си беззащитни пеленачета, за да накажат съседните народи. Руснаците Александър Неклюдов и Пьотър Матвеев се присъединяват към тези послания. Те откриват, че българите са скъсали със своя предишен исторически живот и дори са заплаха за цивилизацията чак в Близкия изток.

Дори и бившите ни съюзници в Първата световна - германците, обясняват своето поражение с нелоялното поведение на българската армия, която капитулирала първа.

На не по-добро отношение се радваме и през Втората световна война. Разправят, че неприкосновеният пакет на англо-американските авиатори, летящи над България и Румъния, включвал нож и вилица, в случай че бъдат свалени над туземните дебри. На Парижката мирна конференция през 1947 г. гръцкият представител наред с тежките контрибуции и репарации предлагал запазването на мира на Балканите да бъде осигурено в бъдеще посредством стесняването и "събирането" на българите между Дунав и Стара планина.

Някои от най-злостните нападки срещу България и българите са приписвани на Уинстън Чърчил. Въпреки че няма документални доказателства за подобни обиди, според някои британският премиер често казвал, че "Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба". А когато разбрал, че сме им обявили война, възкликнал учудено: "Тия, дето си казват "честита баня" - те ли са ни обявили война?" И по-късно, когато започват бомбардировките: "за да падне България, трябва да падне само София. Тя трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи."

А на Парижката мирна конференция Чърчил заявил: "Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде предаден строг урок." Въображаеми или истински, за щастие тези неща са в миналото, но все пак как трябва да реагираме на тях в съвременността?

"Двата казуса по един тъжен начин напомнят, че в този регион се намираме назад във времето - все още се освобождаваме от Русия и все още делим миналото си с Република Македония - коментира пиар експертът Албена Ивайлова пред "168 часа". - Давате си сметка, че цялата неприятна шумотевица е далеч от сериозните предизвикателства на живота ни тук и сега.

Заровени в миналото, намираме единствените стимули за национално самочувствие, а не би трябвало да бъде така. Това е по-общият прочит на случилото се. Ако трябва директно да отговоря на въпроса - да, България трябва да реагира институционално, но да реагира умно, цивилизовано и без да търси реципрочност. Ако сме такива, каквито твърдим, че сме, не би трябвало нито да размахваме чукове и мотики като среден хулиган, нито да ръсим нагли глупости като руския депутат. Затова смятам, че реакцията на държавните институции беше премерена и точна - беше заявено категорично неодобрение, беше напомнено, че България има сериозна роля в евроинтеграцията на Република Македония,

че нашата подкрепа е важна. Всичко друго, което се изля като истерия, е свързано с краткосрочни изборни цели, а също така с традиционния ченгесарски манталитет на създаване на страхове и манипулиране на хората. В крайна сметка не е възможно нашата национална памет да бъде стъпкана от единични маргинални действия, нито пък да бъде защитена с войнстващи пози от същия калибър. И тук вече не става дума за пиар, а за достойнство и адекватното му проявление, както и за цивилизованост на цялата ни политическа класа."

Четете още:

Срамната тайна: Драмата с репатрирането на руснаци след края на Втората световна война

Коментара ()

Вашият коментар