Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Еврика! Сетиха се, че от археология се печели

Глупаво е да се измества “Струма”, но протестът раздвижи заспали мозъчни гънки

Със сигурност всички, които летуват на гръцкото море, от все сърце псуват протестиращите от село Покровник, които се опитват да защитят археологическите находки на трасето на магистрала “Струма”. Археолозите вече обявиха, че оттам са взели всичко ценно, а вероятността да загубим парите за пътя до Гърция е много голяма, което ще означава

нови десетки жертви

и катастрофи в черното Кресненско дефиле.

Но протестът не бива да се омаловажава. Причината е, че най-накрая хората по места осъзнаха, че археологията може да ги направи богати. Че под земята лежат фантастични мъртви активи, които с минимални средства могат да се извадят на повърхността и да носят милиони. За село, в което хората довчера са мизерствали, един подобен обект ще е като златна мина.

Причината е, че

всяко евро, вложено в археология, носи най-малко 5

още през първата година. Разбира се, има ценни обекти, където приходите са десетки хиляди.

Протестът е важен и защото повдига един фундаментален въпрос - на какво са подложени българските археолози, за да си свършат работата и да ни направят доста по-богати.

Първият проблем е недостатъчното финансиране. Много учени, като видят, че предвидените за тях средства са 5000 или 10 хил. лв., се отказват в полза на колеги с по-голям шанс да започнат разкопки.

Второ, за да проучат един обект, експертите влагат минимум

2-3 месеца в съгласувателни процедури

между различни ведомства и кметове.

Тук започва големият абсурд - археологическите паметници са национално богатство, но учените зависят изцяло от съгласието на местните кметове. Някои осъзнават важността на разкопките, но мнозина се държат като феодали. От тяхното решение зависи всичко, макар че нито финансират разкопките, нито правят каквото и да е, за да ги опазват.

Така археолозите опират до парадокса, че ако един кмет не даде съгласието си, те не могат да проучат съответното национално богатство. Изобщо възможно ли е нещо, което е паметник на културата и изравянето му може да направи страната по-богата, да зависи от градоначалник, който дори може да няма висше образование?

Но абсурдите не свършват дотук

Ако кметът да се окаже интелигентен човек и разреши, археологът трябва да получи и съгласието на собственика на терена. Нищо, че отново става дума за национално богатство. Това е една от причините софиянци никога да не видят колизеума, който лежи под “Московска”. Приходите от него със сигурност ще са стотици милиони, но заради недомислиците в Закона за културното наследство само ще си мечтаем за тях.

И ако археологът успее някак да се промуши през всички тези абсурдни капани, накрая опира до Държавния горски фонд. Законът за горите предвижда една доста сложна процедура, която отнема около година. При всички случаи тези 12 месеца не са достатъчни, за да се получи разрешение от Министерството на земеделието, и археологът губи финансирането си. Нелепото е, че

тази процедура се повтаря на всеки три години,

а разкопките продължават по 10-15 г. За целта на 36 месеца учените трябва да търсят финансиране и да плащат на експерти, които да изчислят колко дървета да бъдат отсечени. Така самият Закон за културното наследство поставя цялата експертна общност по опазването на старините в положението да зависи от някакви чиновници, които могат да са интелигентни и добронамерени, но могат и да са глупави, мързеливи и недобронамерени. А

в Гърция е точно обратното

- там археологът е цар и само той може да казва какво и как да стане около обекта му. Останалите институции са длъжни да се съобразяват с решението на учения и екипа му. Затова Гърция се издържа предимно от културно-исторически туризъм, а ние може само да мечтаем за това. И една от причините е, че нашите специалисти нямат никакви гаранции, че ако работят по даден обект и нямат научни или методични грехове, ще продължат и през следващата година да го изследват. Находките може да им бъдат отнети по чисто административен път.

Дори да спечелят в съда правото си да продължат, то се дава само за една година, а през следващата те отново ще бъдат прецакани.

И ако учените успеят да преодолеят всички тези

пречки и капани, накрая те стигат до Теренния съвет към Министерството на културата. Тази година той заседава до 10 май. Ако даден учен случайно си уреди финансиране след тази дата, то най-вероятно ще пропадне. Разбира се, ако не бъде направен някакъв компромис и чиновниците не се задействат, за да спасят разкопките.

Затова докато не се промени всичко това, ще продължим да ходим по несметните си богатства и дасе чудим - гърците две глави ли имат на раменете си, защо уж все ще фалират и все са по-добре от нас.

Четете още:

Борисов кани на среща инициативен комитет за запазване на древното селище по "Струма" (Видео)

Коментара ()

Вашият коментар