Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Не случих на съседи в САЩ - падат си малко темерути

Като цяло не случих на съседи в САЩ, от двете страни на къщата ми са едни такива смотани, които си падат малко темерути. Не че се карам с тях, ами просто са темерути. Не че всички американски съседи са такива.

Повечето са нормални хора, но тези специално са темерути. Не че съм очаквала балкано-славянски топли отношения със съседите си (което в малки дози много ми липсва в САЩ). Един от първите ми културни шокове преди много години тук беше, че съседите не си ходят на гости на кафе, не идват на вратата ти да ти поискат чаша олио, захар или филия хляб... и не се появяват без предупреждение да ти кажат –

„Абе, минавах покрай теб и реших да те видя кво прайш...” Но пък от друга страна темерутщината започнах да не я забелязвам и хладното кимане като се разминаваме ми е достатъчно, защото аз не искам да общувам с темерути. Но ми се наложи наскоро, защото дървените оградите, които делим от двете страни изгниха и трябваше да се сменят. Понеже ми писна да ги гледам как се разпадат, трябваше да отида при съседите да се разправям да ги оправим.

Проучих оферти и т.н., звъня им и им казвам –ето тук е офертата – по $1500 на калпак, съгласни ли сте? И темерутите без много да се разправят само кимат и казват „да, няма проблем, кажи кога да напиша чек.” Сега, ако не бяха темерути, можеха да ми благодарят, че съм си напрвила усилието да организирам работата, но както обясних, нямам късмет със съседи. От друга страна, когато поискам в България от съседи нещо общо да се оправи – дали ограда, дали нещо друго, което делим, първата реакция е широко изцъклени очи, втората мъчително мълчание, третата „тази оферта е много висока, лъжат ни,” четвъртата и последна -- „аз откъде да намеря пари? Ако ти пречи, оправяй се сама....”

Та така....Иначе, ако им поискам чаша захар, винаги ще ми дадат...

От фейсбук

Коментара ()

Вашият коментар