Вярно е, че най-често интелектуалците и артистите по природа имат социални тежнения и симпатизират на лявото. През 30-те години на миналия век, а дори и през 50-те те имаха своето оправдание да се отнасят със симпатия или дори да се възхищават на Съветския съюз и съветския начин на живот. Все пак той бе затворена страна, с одържавени медии и всесилна политическа полиция.

Липсата на актуална и достоверна информация за случващото бе предпоставка част от интелектуалците да приемат на доверие политическите и социални клишета на режима. По-късно инвазията през Чехословакия през 1968 г. го демаскираха, а след края на Студената война ужасяващата картина на седемте десетилетия терор и насилие стана достояние на цял свят. И то в цялата си пълнота.

Не само Роджърс Уотърс. Който и да е друг днес вече няма алибито на предходните поколения.

Още повече човек на 74 години, богат, световноизвестен, част от един взаимосвързан и буквално потопен от информация свят.

Коментарът е от фейсбук