След по -малко от час навършвам 47.

И безмилостно започвам да наближавам петдесетака...

Винаги в такива моменти човек си прави равносметка.

В този ред на мисли сега си мисля какво не успях да направя.

Не успях да напиша музиката, която исках да напиша.

Не успях да напиша книгите, които са в главата ми, но за които нямам време.

Не успях да бъда бащата и съпругът, който трябваше да бъда и загубих повече време да се обяснявам със злобни тролове в мрежата, отколкото да общувам с близките си.

Не успях да стана успешен в нищо от онова, което правих през тези години.

Не успях да компенсирам факта, че съм роден в семейство на пролетарии от дълбокия прованс и че през целия си живот усещах, че съдбата ме сочи с пръст и ми казва - “пръждосвай се, не ти е тук мястото”.

Не успях да кажа онова, което мисля така, че да бъде разбрано от всички.

Какво успях да направя ли?

Успях да намеря жената, която обичам.

Успях да бъда баща на едно прекрасно и добро момче, което ми е колкото син, толкова и приятел.

Успях да изтегля ипотека.

Да притежавам 20 годишна кола.

Да се разболея от подагра, артроза, гастрит и хипертония.

Успях да бъда намразен от почти всички общности в социалните мрежи.

Успях да напиша няколко симфонични произведения, няколко текста за песни, няколко сценария, няколкостотин статии, няколко хиляди статуса.

Успях да оркестрирам стотици знайни и незнайни неща.

Успях да науча от вас, които идвате на стената ми такива ужасяващи неща за себе си, че ако само една пета от тях са верни, вечно ще се пържа в най - гадния котел в ада.

За 47 години разбрах едно - разбрах колко умен е бил скептикът Пирон, когато е казал - “От всичките ми ученици ме разбра само един, но и той ме разбра погрешно”.

Днес, започвайки своята 48 година мога да произнеса за себе си следната епитафия - “Той се роди в кофти време на кофти място. Сбърка професията си, обърка средата си, а накрая, след като бе обучен да радва хората успя да ги накара да изпитват неподправена омраза към него”.

Не, няма да празнувам утре.

И не, няма да коментирам злободневните събития от деня.

Четох много коментари днес и ми се повръща от всичките тях.

Вместо това утре ще преподавам на студенти.

Днес го направих за първи път.

И да знаете - има надежда.

Но тя не е нито в мен - 47 годишния старец, объркал времето и пространството.

Нито във вас, объркали моралните норми и загубили паметта си.

Надеждата е в ония млади момчета и момичета, които мислим за загубеняци.

И с това приключвам.

Да ми е честит рождения ден.

И да съм жив...

Щото не съм кой знае колко здрав...

Прегръщам ви, макар че едва ли искате да го правя.

Но на един рожденник му е позволено да прегръща всички.

Поне в денят, в който започва своята 48 - ма година...