Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Историята на белия кон Били, крал Джордж V  и 300-хилядната тълпа на “Уембли” Благодарение на Били и неговия ездач тълпата освобождава достатъчно място, за да започне мачът

Авторите на проекта буквално се виждат в чудо. Тяхното творение ще излезе доста по-скъпо от първоначалните финансови разчети. Финалната сметка е за 750 хил. паунда, което е колосална сума за времето си. Всяко пени е похарчено по предназначение. Излети са 25 000 тона бетон и са вложени 1000 тона стомана. Стотици строители се трудят неуморно в продължение на 300 дни, докато е закрепена и последната керемида на двете кули близнаци.

В началото на 1923 г. архитектите сър Джон Симпсън и Максуел Ейртън щастливо се прегръщат пред току-що завършения стадион "Уембли". Стадионът на Империята, както е наречен първоначално, има за цел да впечатли целия свят и да влезе в ролята на символ на новото време след края на Първата световна война. "Уембли" ще изпълни всичките му поставени задачи, а още първият мач на него ще остане в историята заради белия кон Били, крал Джордж V и близо тристате хиляди фенове, които се изсипват на мястото на събитието.

В седмиците преди отварянето на новопостроения стадион нищо не предвещава драматичните събития, които ще се разиграят на него. Шефовете на Английската футболна асоциация са силно притеснени дали ще се съберат хора по трибуните. На събитието ще присъства лично крал Джордж V, който няма никакво желание да връчва трофея пред празни трибуни. По негово настояване започва масирана за времето си рекламна кампания. Вестниците отделят огромно внимание на новопостроения стадион, разказвайки за

двете кули

близнаци,

които се превръщат в негов символ. Много години по-късно при окончателното решение старият "Уембли" да бъде сринат и на неговото място да се издигне нов красавец започват ожесточени спорове дали кулите да бъдат разрушени. В крайна сметка са сринати, тъй като е твърде скъпо да бъдат съхранени или изградени наново.

Но да се върнем отново към онази 1923 г. Глашатаите на предстоящия мач обикалят улиците и призовават гражданите да зарежат ежедневните грижи и да отидат на мач, обещавайки им истински чудеса. Голяма реклама е направена на тоалетните на стадиона. Построени са

невероятните

2618 WC-та,

което е гаранция, че нито един от прекалилите с бирата запалянковци няма да почувства дискомфорт. Хората научават още от вестниците, че ще им трябва поне половин час, за да обиколят целия стадион и да се насладят на неговите чудеса. Изброени са куп други интересни факти като този, че всеки от двата огромни видеоекрана е с размерите на 600 домашни телевизора. С две думи, има какво да се види на "Уембли".

Колкото до самия мач, в директен сблъсък за купата излизат "Болтън" и лондонският "Уест Хам". Наличието на един столичен отбор на финала е предпоставка за засилен интерес от страна на публиката.

На 28 април 1923 г. слънцето пробива облаците и обещава хубаво време за футбол. Организаторите на мача получават информация, че от Болтън са тръгнали около 5 хил. фенове, което не изглежда особено внушително и се надяват на безпристрастните запалянковци, които просто искат да разгледат новия стадион. Много скоро надеждите им

отстъпват място

на истинския ужас

Да, има желаещи да гледат мача и се оказва, че те многократно надвишават капацитета на чисто новото съоръжение. За няколко часа лондонското предградие Уембли се задръства с тълпи от хора. Топлото време, удобният транспорт и любопитството привличат стотици хиляди около новото чудо на съвременната инженерна мисъл.

"Татко ме извика и каза: "Хайде да отидем и да видим новия стадион и двете му кули близнаци. Тръгнахме и по едно време се оказахме заклещени от хиляди тела. Нямаше връщане назад, тълпата ни водеше към входовете на стадиона. В първия момент се уплаших, но след това осъзнах, че всички се смеят и забавляват. Всеки беше дошъл на разходка и да позяпа. Не вярвах нещо лошо да ми се случи", ще разкаже след това Денис Хаям, който дори е

откъснат от баща

си от тълпата

и двамата се намират доста часове след края на мача.

Много по-голяма трагедия буквално виси на косъм. Пред входовете на новото спортно съоръжение се събират стотици хиляди, а организаторите въобще не са подготвени за подобна инвазия. Много скоро хиляди се оказват приклещени между затворените вече входове на "Уембли" и прииждащото отзад множество. Организаторите са се паникьосали и са затворили подстъпите към стадиона. Много от приклещените намират изход, прескачайки огражденията. В един момент някой от шефовете на спортното съоръжение се усеща какво може да се случи и нарежда входовете отново да бъдат отворени,

за да няма премазани хора

Това помага, но за кратко. Долните сектори бързо са запълнени, докато горните все още остават празни. Има твърде малко стюарди, които да насочват гостите. Полицията също е малко. Вестта за случващото се в лондонското предградие бързо се разпространява и двата най-близки полицейски участъка са мобилизирани да помогнат. През това време обаче над 100 хиляди вече са влезли, а почти два пъти по толкова напират да влязат на "Уембли".

Хората не могат да се доберат до седалките и започват да пълнят терена. Огромно множество тъпче тревното покритие. Футболисти, треньори, съдии си стоят в съблекалните и се чудят какво да правят. Кралят е бесен, тъй като началото на мача закъснява с повече от 45 минути. Джордж V нарежда на все още рехавите полицейски сили да се намесят и да

изтласкат тълпата

от терена

Ситуацията всеки момент може да излезе извън контрол. Феновете са ядосани, че са ги накарали да чакат с часове и на всичкото отгоре не могат да стигнат до седящите места. Полицаи с палки само ще нагнетят напрежението и като нищо ще избухнат безредици. Това допълнително би усложнило и без това безнадеждната обстановка.

В този момент изгрява звездата на полицай Джордж Скори и неговия кон Били. Униформеният и неговият верен помощник са призовани от началника си да разпръснат тълпата на терена и да дадат шанс на футболистите да излязат и да започнат мача. Наоколо има и други конни полицаи, но те остават в миманса.

Тайната на жребеца е неговата много светлосива кожа

На чернобелите снимки той изглежда чисто бял, затова остава в историята като белия кон Били

Вече стана дума, че пристигналите на "Уембли" запалянковци са в добро разположение на духа, а странно танцуващият около тях породист красавец още повече подобрява настроението. Като по чудо хората се подчиняват на полицай Скори и сами се организират, така че да бъде освободен теренът. Много са повдигнати на ръце и след това са издърпани от напълно непознати на трибуните. Другите правят плътен кордон около страничната линия. В този момент полицаите вече са обсадили спортното съоръжение и не позволяват на десетки хиляди да влязат във вече препълнения стадион.

Според официалната статистика на мача присъстват 126 хил. души, но никой не вярва на тази цифра. Историците се обединяват около числото 200 хиляди, като

поне още 100 хиляди са останали извън пределите

на спортното съоръжение.

Самият мач представлява доста интересна картинка. Топката няма шанс да се запилее надалеч. При всеки неточен шут тя се удря в човешко тяло и моментално се връща на терена. След първия гол авторът на попадението Дейвид Джек нокаутира един от запалянковците, които са обградили вратата. Човекът се съвзема и влиза в статистиката за десетки по-леко или по-тежко пострадали на стадиона в този ден. По-важното е обаче, че първият официален мач на "Уембли"

като по чудо

се разминава

без жертви

Много любопитен е и вторият гол на "Болтън". Поне според хората на стадиона играчът взаимодейства със запалянко на страничната линия и така успява да отбележи гола. На полувремето футболистите на двата отбора остават на терена, тъй като пътят им към съблекалните е затворен от непробиваема човешка стена.

"Болтън" печели с 2:0, а крал Джордж V успява да връчи купата на победителите. Статистиката и церемонията по награждаването обаче остават на заден план през онзи луд 28 април. Всички говорят за белия кон Били и неговата безценна помощ при успокояването на тълпата. На другия ден журналистите ще разкажат, че животното сякаш е разбрало какво се случва и нито за момент не се е уплашило от заобикалящото го човешко множество. Същото е мнението и на неговия ездач Джордж Скори.

"Били вървеше бавно между хората и за първи път го видях да повдига и сваля главата си сякаш казваше на хората: "Дръпнете се настрани". Всички наоколо се радваха на грациозните му движения. Под себе си виждах безброй много усмихнати лица. Мъжете започнаха да подвикват на всички около себе си, че е време да се махнат от терена. Организираха се сами, в противен случай аз и колегите ми нямаше да се справим. Не знам за друг случай в историята такова множество

само да се организира и да въведе ред,

без чужда помощ", споделя след това полицай Скори.

Конят Били става известен в цяла Англия, а смъртта му през 2000 г. също е отразена подобаващо в медиите. В негова чест мачът между "Уест Хам" и Болтън" остава в историята като "Финалът на Белия кон". Легендарното животно е почетено и от създателите на новия "Уембли". Пред него днес се намира мост за пешеходци, носещ името на "Белия кон".

Коментара ()

Вашият коментар