Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Бил ли е християнин спасителят на Европа хан Тервел

Кръстен е от дядо си Кубрат, баща му Аспарух също е вярвал в Исус, твърди проф. Божидар Димитров

Защо не е направил нищо, за да просвети езическото население, питат археолози

Бил ли е християнин спасителят на Европа хан Тервел, който спира нашествието на арабския Халифат към Стария континент?

Едва ли има друг въпрос, по който научната общност да е така разделена. Базирайки се на находките в огромния езически некропол при с. Топола, археоложката проф. Людмила Дончева е убедена, че владетелят не е бил покръстен.

"Смятам, че хан

Тервел не е станал християнин

- твърди проф. Дончева. - Ако беше така, християнски елементи щяха да намерят отражение и в религията на неговите поданици. Проучванията на некрополите показват, че езическата религия в началото на VIII век, а и след това е била много силна и стриктно е съблюдавана езическата погребална практика. Това е дълбоко мое убеждение, тъй като не само некрополът при Топола, но и другите от края на VII в. до 60-те години на IX век са подчертано езически. Мъртвите са полагани в гробове, най-често ориентирани север-юг, с опънати ръце, заедно с животни, със съдове с храна и течности, с предмети от ежедневния бит, с накити." Причината е, че

погребаните е трябвало да имат храна

и най-необходими вещи, които да им служат в отвъдния свят. "Такива предмети липсват в гробове, появили се веднага след покръстването, тъй като се изключват от християнския канон - отбелязва проф. Дончева. - Дотогава в тях няма нищо християнско. Ако имаше, мъртвите биха носили кръстчета и амулети с християнски символи, макар и тайно, каквито се откриват в гробове от края на IX век. Нищо такова не се забелязва." Според нея само в периферните части на няколко езически некропола са изследвани и християнски гробове, но те са възникнали по-късно - непосредствено след покръстването." В тях няма нито дарове, нито животни.

След християнизацията повечето от старите некрополи са изоставени и гробищата се правят на нови места.

Въпреки масово разпространената вяра в езическите богове, някои смятат, че

на хан Тервел

му е присъдена титлата кесар,

след като е приел християнството.

"Позовават се на добре известния оловен печат - най-ранен паметник с лик на български владетел, съхраняван в Дъмбъртън Оукс във Вашингтон - казва археоложката. - Но печатът е сечен във византийската столица - от лицевата страна е представен допоясен (до кръста - бел. ред.) образ на Тервел във военно облекло, а от опаката - инвокативен (призоваващ - бел. ред.) монограм, на който се разчита "Богородице, помагай на кесаря Тервел". Трябва да се отбележи, че всичко това следва схема за изобразяване на византийските императори."

Според проф. Дончева, ако хан Тервел е бил покръстен, събитието е щяло да бъде отбелязано в писмените извори от онова време. Както примерно е станало със сведенията при княз Борис.

"В случая за Тервел се съобщава за богатите дарове, които е получил българският хан, за големите отстъпки, които е направил Юстиниан II, признавайки кесарското достойнство на чужд владетел, както и за възобновения от 681 г.

ежегоден данък

за отстъпването на България на областта Загоре - посочва археоложката. - За покръстване не става дума. Силният в случая е бил българският хан".

На другия полюс са учени, поддържащи тезата на проф. Божидар Димитров.

"Когато Тервел пристига в Цариград, на него му дават титлата кесар, която е предназначена само за християнски владетели", бе категоричен пред "168 часа" бившият шеф на Националния исторически музей.

В случая подозрителният момент за много учени е, че през 705 г. Юстиниан II му дава тази титла в знак на дълбока благодарност, тъй като Тервел му помага да си върне трона. Към нея византиецът освен богати дарове добавя и областта Загоре. Именно затова част от експертната общност не вярва, че Тервел е бил християнин. Сред тях със сигурност не е проф. Димитров.

Той е убеден, че по всяка вероятност

Тервел е трето поколение християнин,

кръстен от дядо си хан Кубрат. Той, както и синът му Аспарух са изповядвали вярата в Исус Христос. Мнението му се подкрепя и от покойния проф. Васил Златарски. В своята "История" той също посочва, че Кубрат с помощта на християнството успява да завладее варварите и езичниците и да създаде Велика България.

"Освен Кубрат, християни са били и семействата на негови приближени", посочва Божидар Димитров.

Според него още преди да минат Дунава, голяма част от племето на Кубрат са били покръстени и за тях е била предвидена самостоятелна архиепископия.

"Оногондурската архиепископия е била подвластна на Вселенската патриаршия", казва Димитров. Всъщност с идването на рода Дуло нейната цел е била да се грижи за българите, вярващи в Христос.

"За

седалище на Оногондурската архиепископия

е определен Дръстър (днешна Силистра - бел. ред.) - твърди Божидар Димитров. - Впоследствие тя е наречена Дръстърска".

Друг аргумент на професора е, че когато Аспарух пристига по днешните български земи, той и войниците му не разрушават нито една църква.

Според Димитров това провокира мисионерската дейност на византийските свещеници и постепенно и други българи приемат християнската вяра.

"В такъв случай какъв може да е Тервел - пита историкът. - Още повече след като намериха знамето, с което е погребан баща му Аспарух - с императорски орел, от който се съди, че е негово, а пред името му Исперих има кръст."

Един от най-солидните аргументи на Божидар Димитров е, че Тервел е изобразяван с християнски инсигнии на властта. Включително печатът му с кръст, призоваващ Света Богородица за закрила . И освен това е обявен за светец.

"За съжаление не тук, а на Запад", твърди проф. Димитров.

Въпреки това възниква въпросът защо археолозите не откриват материал, който да потвърди всичко това. Според проф. Дончева, ако наистина е бил покръстен, това все някъде е щяло да бъде отразено.

Всъщност приемането на християнството от владетели в онези времена е било доста подробно описвано. Примерно има много източници, свидетелстващи как княгина Олга от Киевска Рус приема новата вяра, а след това покръства и внука си Владимир.

Затова някои историци, сред които и проф. Георги Атанасов, предполагат, че хановете от династията Дуло, управлявала в периода 632-759 г., са били християни, но

не са искали да натрапват вярата си

на езическото население

Според проф. Димитров в периода 632-864 г. по всичко личи, че имало пълна толерантност към всички религии. Дори Борис I отправил запитване до папата какво да прави, тъй като в страната му проповядват мисионери християни от Запад и Изток, привърженици на

различни ереси, мюсюлмански духовници и др.

Освен търпимостта към друговерците по време на управлението на рода Дуло, за християнина Тервел споменават и някои западни историци. Един от тях е Марк-Антонио Сабелико, живял през 1436-1506 г. Той отбелязва, че първият крал на българите се наричал Трeбелиус: "Той преминал към монашески живот и оставил кралството на по-големия от двамата си сина. Новият крал преминал към култа на злите демони, пренебрегвайки бащината набожност и установения от него ред. Трeбелиус не понесъл злодеянието на сина си, а като оставил дрехата на покаянието, която носил известно време, приел кралското одеяние и наказал неверието на сина си, като го лишил от зрение. Той дал на по-младия си син кралството, за да го управлява набожно и съобразно своя ред. А самият той, доволен от даденото нареждане, се върнал трайно в своя орден".

Впоследствие тази история за Тервел започва да се разпространява на принципа на някогашния copy-paste в различни вариации.

Най-подозрителното е, че тя поразително наподобява историята на царя покръстител Борис.

Дали това не е някакво смесване на образи? Възможно ли е подобна грешка да бъде многократно преписана от различни историци и никой да не се сети да провери фактите?

"Не, не може да има объркване,

твърде голяма е разликата в годините на управление на Тервел и Борис", категоричен е проф. Димитров.

На подобно мнение очевидно са били и йезуитските монаси, които откриват в тази история източник за много пиеси с възпитателна цел. В тях хан Тервел се оказва главен герой - християнинът, който с малко хора успява да спаси Константинопол и цяла Европа от арабската обсада.

След Сабелико в своя труд от XVI век "Lignum vitae" бенедиктинският монах Арнолд Вийон отбелязва, че

българският крал

е канонизиран

като светец

167 години по-късно подобна теза застъпва и Паисий Хилендарски.

В своята "История славянобългарска" той също споменава, че "крал Тривелий пръв възприел християнската вяра в 703 г. от Христа бога." Според Паисий в списъка на българските светци начело стои именно той - кралят Тривелий.

Защо обаче няма доказателства за цялата тази красива история и защо Тервел не е предприел мерки, за да просвети езическия си народ, вероятно ще остане загадка завинаги.

Коментара ()

Вашият коментар