Пирин, за който еколози и правителство водят спорове вече няколко месеца, се е оформила преди около 60 млн. години и е обявен за уникално красива планина по три от критериите на ЮНЕСКО за световно природно наследство още през 1983 г.

Първо, "пейзажът е изключително красив" според оценките на експертите на организацията заради комбинацията от поляни и водопади с 50 високи над 2500 м мраморни и гранитни върхове и скали. Най-голямата ценност е

отдалечеността на парка от цивилизования живот.

Второ, той е "свързан с ледниковата геоморфология чрез множество циркуси, дълбоки долини и повече от 170 ледникови езера". Скалите са няколко различни вида.

Трето, на територията на южната планина живеят голям брой ендемити (разпространени само локално - бел. ред.) и застрашени от изчезване видове. В горите на Пирин виреят много стари дървета от македонски и босненски бор.

До хижа "Бъндерица" е Байкушевата мура, която е връстница на българската държава. Смята се, че е на 1300 г.

В Пирин виреят и защитени от Червената книга видове, заплашени с изчезване.

Паркът попадна на четвърто място в класацията на Международната издателска компания Conde Nast за най-красивите природни паркове в света, които човек трябва непременно да посети през живота си. Издателството агитира чужденците да дойдат тук заради стотиците редки видове, някои от които виреят от близо 2 млн. години.

В геоложко отношение

планината е старонагънат масив,

смесица от мрамор и гранит, многократно потъвал и издигал се над топли морета. А ледниците са оформили циркуси, планински хребети, долини, морени - всичко, което придава на планината типичен алпийски релеф и характер, пишат в отговора си до "168 часа" от Национален парк "Пирин".

Той се намира в най-посещаваната част на планината - между местностите Предела и Тодорова поляна. Първо е бил Народен парк "Вихрен" от 1962 г. - само северните склонове около най-високия връх. Площта му тогава е била 9736 ха. По-късно е разширяван и днес достига 40 хиляди хектара.

Пирин привлича българи и чужденци с алпийския си пейзаж и струпването на повече от 50 мраморни и гранитни върха с височина над 2500 м. Най-високият е Вихрен (2914 м), който е трети на Балканския полуостров след първенеца - рилския Мусала (2925 м), и гръцкия Олимп (2917 м).

Планината е набраздена от 35 големи и малки циркуса,

в чиито “легла” са разположени около 170 ледникови езера.

Тук се намира и най-високо разположеното езеро у нас - Горното Полежанско - на 2710 м.

Растителността е предимно иглолистна, а в по-високата част - оскъдна. Но въпреки това там вирее дивата коза и цъфти еделвайсът - символът на Пирин. В по-ниските склонове растат клек, бяла и черна мура, смърч, ела, бял и черен бор, живеят мечки, вълци, лисици, сърни, диви свине, глухари.

На територията на Национален парк "Пирин" живеят 240 вида гръбначни животни - 4 вида риби, 10 вида земноводни, 10 вида влечуги, 166 вида птици и 50 вида бозайници. Във високата планина има застрашени видове - 5 от тях са в Червената книга на България, и 4 - на Европа: дългоух прилеп, лешников сънливец, сляпо куче, кафява мечка.

На територията на Пирин има три резервата.

Най-старият е "Баюви дупки - Джинджирица" и е създаден през 1934 г. Обхваща площ от 2873 хектара. Разположен е между върховете Пирин и Бански суходол, включва циркусите Баюви дупки, Разложки суходол, Каменитица, връх Окаден, Сегмен тепе, Даутов връх, м. Конярника и долината на Бяла река.

Вторият - "Юлен", е създаден след промените - през 1994 г. Той е богат на езера, струпани едно до друго, които според някои специалисти са по-красиви и от рилските. Това са Василашките, Типишките, Стражишките, Полежанските и Дисилишките езера.

"Тисата" е обявен за резерват през 1949 г. Той се състои от източен и западен сектор, които заемат част от предпланинския пояс на Пирин на 300-700 м надморска височина и Малашевска планина, северно от Кресна, на 300-500 м надморска височина.

Интересното е, че в трите резервата обитават

голяма част от видовете змии в България - 11 от общо 16.

От защитените видове в "Тисата" растат вечнозелените дървовидна хвойна и обикновен тис, който съдържа алкалоида таксин в игличките си и е отровен за човека и някои животни. Известен е и като "отровачка".