Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Денислав Михайлов, на 55 г., от Плевен: Не искам ризото ала миланезе, а две свински пържоли

За пръв път дойдох през 1991 г. в Милано, изкарах 2 г., прибрах се, после пак дойдох за 2 г., пак се прибрах, и след това от 2001 г. съм тук постоянно с жена ми и дъщеря си.

Аз съм бивш танцьор и хореограф, бях главен художествен ръководител на танцов ансамбъл в Славяново. Читалището обаче фалира и нямаше пари за художествена самодейност. Завършил съм и философия, работих и като учител, но в един момент нямаше накъде, така че тръгнах за Италия.

Първото ми интервю за работа тук беше за нощен портиер на четиризвезден хотел на миланското летище и така започнах. Едва след време успях да си намеря разрешение за работа и престой, така че можех да си наема квартира, за да дойде семейството ми. Година след това взех и жилищен кредит, така че сега живея във Виджевано, на 30 км от Милано, където е замъкът на Лудовико Сфорца, покровителят на Леонардо да Винчи. Дъщеря ми е студентка в Милано, а жена ми работи във фирма за чистота.

В момента, в който в България стане по-нормално, бих се върнал. Гони ме романтизъм и шовинизъм, италианец няма да стана

При мен на всичкото отгоре е още по-сложно, защото съм от турски произход. Говоря добре турски, а баща ми е турски комунист, оженил се за майка ми в България. Така че аз съм странна птица.

При какви условия бих се върнал в България ли? Не ме интересува кой ще е на власт, а да няма корупция, искам да има законност. Целият ми род в момента е в чужбина, така че нямам роднини в България. Всички са по Холандия, Белгия, Германия, Швеция, Италия, а да не говорим за Испания.

В главата ми винаги е България, винаги е Плевен, винаги е нашето море. Но тези хора в България ме отчуждават. От година на година става все по-зле и по-зле. Въпреки всичко винаги предпочитам да ям кюфте, а не ризото ала миланезе. За мен най-хубавото са две свински пържоли и чаша вино вкъщи. Аз съм нощен пазач, така че тази сутрин, като се прибрах, вечерях гювеч.

В последните години поддържам много малко връзки с българи тук

Всеки се е затворил в черупката си. Допреди 2 г. се събирахме на празници, правехме си скари. Напоследък обаче народът тук се чувства много по-смачкан, някак си се разбихме.

Италия ми беше полезна, помагайки ми икономически, но ако можех да се реализирам в България на времето, нямаше да тръгна. Аз съм типичният икономически емигрант. Нямаше да си замина от България, ако тя не ме беше изгонила и не ми беше станала мащеха.

Не искам обаче един ден да остана да живея в Италия. Ако умра тук, ще умра с отворени очи. Искам да се прибера, искам да съм си в България. Искам като ми стане тъпо, да отида да запаля на гроба на майка ми свещ, да седна с приятели. Тук няма с кого да се напсувам.

Следя много нещата в България. За мен алтернативата е единствено в младите хора, само те могат да вдигнат тая държава.

Коментара ()

Вашият коментар