Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ще се върнат ли в България онези, които избягаха от нея? Тихомир Петров бил полицай у нас, а сега посреща комисаря Катани вкъщи

Българите в Италия - между Ренесанса и свинската пържола.

Hикой не може да сложи под един знаменател хората, които напуснаха България, за да търсят нови поприща. Всеки има собствена история зад гърба си, довела го по различни пътеки до земите на древните римляни и Леонардо да Винчи.

Но какви чувства обземат човек, заминал от България преди повече от 20 г., когато го посрещат в нея с информации от рода на "Виж къде спират водата днес"?

Въпреки че мнозина живеят в красива Италия отдавна, те продължават да се чувстват като изгнаници. Обичат татковината си, но ненавиждат държавата си. Други едва чакат да стигнат до пенсия, за да се приберат най-после до корените си. Трети не искат и да чуят да се върнат да живеят в нея.

Ето извадки от няколко човешки съдби, които нямат претенцията да бъдат представителни за българите в Италия.

Тихомир Петров, на 51 г., от Мездра: 20 г. бях полицай, сега посрещам комисаря Катани вкъщи

B България 20 г. работих в криминалната полиция в Мездра, след това я напуснах и започнах да се занимавам с ресторантьорсто. Имах доста заеми към банката, затова се наложи през 2009 г. да дойда в Италия, за да ги изплащам. С жена ми Мария пристигнахме в Кампания.

Вилата, за която се грижехме, беше голяма и хубава - със 100 маслинови и 40 плодни дървета. По принцип умея да правя всичко, идва ми отръки.

Какво оставих в България ли? Голяма къща, сина ми, който се ожени наскоро, дъщеря ми, която учи туризъм в София, а отскоро работи и като шеф на заведение в столичен мол.

След 6 г. работа напуснахме Южна Италия, тъй като работодателят ни не беше много коректен. Отидохме в Лече (Пулия) при богата жена, която имаше голяма къща в центъра, но и тя излезе некоректна, така че пак решихме да напуснем. Започнах да се обаждам на агенции за работа. От Болоня ми се обади жена, която търсеше човек за триетажна къща с басейн, но съпругата ми я болеше става и отказахме работата.

Така отидохме при майка ми в Южна Италия, но на следващия ден ни се обади сестрата на жената от Болоня, бившият й мъж е много известен италиански политик. Тя ни каза, че има вила в Капалбио (Тоскана) и че иска да ни наеме за месец през лятото.

Трябваше да отидем до Неапол, за да ни прецени нейна приятелка. Отидохме, споразумяхме се и така тръгнахме за Капалбио. Става въпрос за вила в зона, в която почиват известни интелектуалци и политици. При престоя си там се научих на дисциплина, на подредба на маса, на много неща. Не знаехме, че междувременно работодателката ни е намерила работа в едно римско семейство, което е гостувало в къщата й и ни е харесало.

Оказаха се известни и богати филмови продуценти. От година вече работим и живеем в къщата им в центъра на Рим. Жена ми готви, аз сервирам, и въобще - правя всичко. Близо 4 г. имах ресторант в Мездра и бях в час със сервирането, с двоен и троен прибор и др., така че нямаше нищо, което да ме изненада.

Трябва обаче винаги да съм засмян, любезен, добре облечен и обръснат. Много често идват на гости известни политици, но и личности като Микеле Плачидо и съпругата му, актьорът Роберто Бенини с жена си Николета Браски и др.

По време на римския кинофестивал например много звезди идваха у нас, включително и директорът му. Всички са много учтиви, може нещо и да не им е харесало, но винаги благодарят.

На този етап никога не бих се върнал в България. С жена ми ще останем още 6-7 г., а след това ще отидем в Мездра, където вече съм си харесал място, на което да си направя хотел-ресторант. Да, един ден ще се върнем в България, защото там са приятелите ми. Вярвам, че след време положението ще бъде по-добро, но на този етап не виждам как това ще стане.

Тук, в Италия, определено ми харесва, вечер с жена ми се разхождаме из града, имаме пълна свобода. Разполагаме със собствена стая с телевизор, на който гледаме филми и мачове. По-рано направих грешка, че гледах само българска телевизия. Сега минах на италианска, защото искам да науча италианския перфектно.

Родината е най-топлото, най-съкровеното кътче в сърцето на човек. Където и да отидеш, я носиш в мислите си. Където и да ходим, винаги се връщам у дома. Всеки човек се ражда с някаква мисия, в живота си всеки сам си избира пътя. Но родината е там, където си роден, където са близките ти.

Останалите истории на българите в Италия четете в лентата по-долу

Коментара ()

Вашият коментар