За имената на улиците в София е ставало дума неведнъж. След 1990 г. има много положителни промени. Но не е нито българско, нито европейско, а най-важното – не е културно, да продължава да има улици, които носят имената на комунистически терористи. По този повод си спомних, че някога, когато Васил Левски вижда печата на революционната организация, веднага прави забележка: „И защо лъва няма корона? Ако е сгрешено, да се поправи”. Спомних си и че в началото на демокрацията комунистите се опитаха да ни пробутат за държавен герб емблемата на марката автомобили „Пежо”. Слава Богу номерът им не мина. Затова и ще кажа като Апостола: ако е сгрешено и още има улици в София носещи имена на комунистически терористи, точно европейското ни председателство дава възможност на софийските общинари да поправят тази несправедливост. Ето два примера.

В квартал „Христо Ботев” в Слатина има улица Владимир Минков –Лотко. Роден е този Владимир в София през 1899 г., а Лотко е неговия нелегален псевдоним. Лотко е ръководител на нелегална, т.е. незаконна, младежка комунистическа организация в периода 1923-1925 г. Издирван е от полицията за конспиративна и терористична дейност, но успява да се укрие и да емигрира в СССР (Ленинград) – истинската родина на нашите комунисти. Там става член на левосектанска троцкистка група и по време на сталинските репресии и масови убийства в Съветския съюз, е убит. Каквото търсил – намерил във "великата съветска страна", биха казали старите хора. Но кому е нужно тогава улица в София да носи неговото име и защо?

В квартал „Хаджи Димитър” в Подуяне има улица „Павлина Унуфриева”. Тази Павлина е родом от село Горна Малина и участва, но и сама организира, нелегални, т.е. незаконни, терористични групи на комунистическата партия. При това ги създава там където работи – в книговезницата. След 1944 г. тия нелегални комунистически организации на „работното място” станаха легални партийни организации на БКП. Едва в началото на 90-те години БСП бе принудена да ги разтури. Унуфриева е единствената жена от Горна Малина, която се включва в т.нар. „партизанско движение”. Участва в незаконни въоръжени действия срещу България. При едно такова „действие” е убита на 11 май 1944 г. Днес името ѝ буди противоположни настроения сред жителите на района. Но улицата продължава да носи нейното име.

Буди също така недоумение факта, че в район „Изгрев” две улици носят имената на чужденци създали т.нар. „пролетарски химн” „Интернационалът”, който дълги години е химн на СССР. Става дума за белгийския социалист и комунист Пиер Дегейтър (1848-1932) – композитор, който преработва мелодията на „Марсилезата“ за целите на международното пролетарско движение (15.07.1888). Така „Интернационалът“ става международен пролетарски химн и химн на комунистически, социалистически и анархистични организации. Негов другар в това начинание е френския поет Еужен Поатие (1816-1887), чието име носи също улица в район „Изгрев”. Поатие е автор на текста на „Интернационала“ написан от него през 1870 г.

Самият тест на тази посредствена творба внушава омраза, ненавист и насилие много по-големи от тези, които осъжда многообсъжданата днес Истанбулска конвенция. Поетът разделя хората на „роби на труда” и „врагове”, и призовава „без милост” да се срине „старий, гнилий строй”. Днес тия, които у нас „сриваха” тоя „стар и гнил строй”, станаха първи негови фенове. Е, не те конкретно, а децата и внуците им. От „пролетарии” станаха „антипролетарии”, т.е. капиталисти. И дори си курдисаха една капиталистка за лидер на партията си. А техните бащи и деди така „обновиха света”, както пише Поатие, че направо усмъртиха стотици милиони невинни хора по целия свят и съсипаха живота на милиарди.

Та затова и си мисля, че софийски улици не трябва да носят имената на авторите на тази антихуманна песен.

*От фейсбук