Теория на хаоса в историята на една песен, която свързва Хари Белафонте и Наско Ментата

Не е за вярване, но в един текст ще трябва да бъдат споменати Наско Ментата и Хари Белафонте. Чилийският президент Салвадор Алиенде и... Милко Калайджиев. Борбата срещу апартейда в Южна Африка и (с извинение) Джорджано. Старият завет и новобранските вечери в комунистическа България.

Да, това наистина е една невероятна история, която може да послужи и като илюстрация на теорията на хаоса и т. нар. ефект на пеперудата, който обикновено е свързан с пътешествие във времето.

Всичко започва

през 1926 г.,

когато в Тел Авив в семейството на музиканти, емигрирали от Полша, се ражда момче на име Йозеф. Йозеф Хадар. Той ще стане един от най-талантливите композитори на новопоявилата се през 1948 г. на световната карта Държава Израел.

Хадал е автор на много произведения, превърнали се в основата на съвременната популярна израелска музика. Но една от тези мелодии ще се окаже необикновена. С текста на поета Моше Дор, сякаш заимстван от старозаветните псалми, тя ще се превърне в песен, харесвана от всички. Пионерите първопроходци ще я тананикат в съпровод на китара

край лагерните огньове

из кибуците и машавите

на цял Израел,

а войниците ще я припяват, докато са на служба, спомняйки си своите любими.

“Ерев шел шошаним” - вечер от рози. Така е наречена тази песен, която обикаля света повече от 60 години в най-неочаквани превъплъщения.

Изпълнявана е по различни поводи на всевъзможни езици от роклегенди и пламенни латиноамерикански поети до кабалисти и лютерански свещеници. За да я чуваме все по-често и в днешна България като кръчмарска балада, изпята с патос от човек на име Наско Ментата.

В българския вариант песента е известна като “Шушана” и в нея едноименната лирическа героиня обикновено е сама, лампичката й свети, а нея я няма. Какво означава това и защо е така, не може да бъде обяснено дори чрез теорията на хаоса. У нас “Шушана” звучи още в изпълнение на Преслава, Милко Калайджиев, Емилия, Фики Стораро, Джорджано, Лорена, Илиян, Крум и още знайни и незнайни деятели на развлекателната индустрия. 

В оригиналния текст на песента се говори за благоуханна нощ, рози (шушаним - мн. ч. на шушана - роза на иврит), мирта и тамян. Има още гълъбици на зазоряване и роса в косите, устни като сутрешен розов цвят... Това много напомня “Песни Соломонови” и по-специално четвърта глава от “Песен на песните” в Стария завет, в която се предполага, че

легендарният

староеврейски цар

възпява любимата си

Прототипът на самата Шушана, вероятно.

Библейските препратки биха могли да обяснят защо мелодията звучи в много синагоги, когато се пее химнът “Леха Доди” по време на така наречения кабалат шабат - молитвата в петък вечер преди настъпването на съботата.

В лютеранските църкви из Северна Европа петнайсетият химн е със същата мелодия. Евреите я използват и на сватбени церемонии, обикновено в момента, в който булката отива пред олтара.

След “Хава нагила”, която обаче е композирана преди създаването на държавата Израел, може да се каже, че “Ерев шел шошаним” е най-популярната в света еврейска песен. Славата й започва през 1958 г., когато е изпята от обаятелния глас на израелската музика Яфа Яркони. 

После я подемат и други любимци на израелската публика - дуото “Хадудайм”, попзвездата Арик Айнщайн и още едно дуо - “Хапарварим”. Но за дългия път на песента зад граница вероятно заслугата е на Яфа Яркони, която

записва вариант

на испански -

Noche de Rosas.

След това Нана Мускури я изпява на гръцки. Изпълнява я и на иврит и дори прави дует с Майк Брант - израелски певец, който има шеметна кариера във Франция, но се самоубива на 28 години, когато е на върха на славата си. 

“Ерев шел шошаним” е изпята от Хари Белафонте и от магнетичния тембър на Африка Мириам Макеба. Името на песента дори вдъхновява двамата да издадат обща плоча под името “Вечер с Белафонте/Макеба”. Албумът е с

мощно политическо

послание срещу

апартейда

в Южна Африка и през 1966 г. е отличен с “Грами”.

В началото на 70-те години “Вечер от рози” е достатъчно позната не само в Северна, но и в Южна Америка.

Виктор Хара я изпълнява в испанския вариант по време на президентската кампания на Салвадор Алиенде. За съжаление, след преврата и свалянето на Алиенде чилийският певец, поет и режисьор е убит на стадиона, който днес носи неговото име. 

Noche de Rosas в изпълнение на Виктор Хара е вероятно едно от най-добрите превъплъщения на песента и си струва да се чуе в ютюб. Там могат да се видят и какви ли не други варианти на “Шушана”. Включително и

под формата на

ливански кючек,

без думи

Само мелодия с повече ритъм и танц с много девиации в кръста. Има я дори и с индийски мотиви от един концерт в Делхи в изпълнение на Раджендра Прасана и Тал Кравиц, който е известен с пърформансите си с Янка Рупкина и с това, че може да изпълни “Аве Мария” на бичкия.

Как световноизвестната мелодия пристига в България, не е сто процента сигурно. Предполага се, че това е станало благодарение на югославското музикално влияние у нас. През 1974 г. “Юготон” издава албума “Велики циркус” на Златко Манойлович и неговата прогресив рок банда “Дах”. В него е включена песента “Шушана”. Някъде в края на 70-те години циганските оркестри в България вече пеят:

Ой, Шушо-Шушана,

моя единствена,

чуй мойта песен,

чуй моя глас,

само теб обичам аз.

Тази сладникаво звучаща чалгийца е особено предпочитана за новобрански изпращания. Най-вероятно заради куплета:

Снощи минах покрай вас,

лампата ти светеше,

лампичката светеше,

а теб те нямаше.

Което може би е трябвало да подготви бъдещите войници за всички възможни варианти на живота по време и след казармата.

В средата на 80-те у нас безсмъртната еврейска мелодия някак остава на заден план, защото жанрът е превзет безапелационно от хитовете на Хисарския поп и новия ресторантьорски химн “Елена, дете на дивата пустиня”.

Нататък е ясно. Последвалият главоломен възход на чалгата в България праща “Шушана” в дълбока самота. Докато човекът с леко фриволния творчески псевдоним не ни накара да си я спомним. И така влезе в ролята на поредната пеперуда, чийто мимолетен размах с криле предизвика неподозираното цунами на обществения интерес.

Материалът е от в. "24 часа"