Началото на 60-те години. Студената война в Америка. Свръхсекретна правителствена лаборатория. Добросърдечна чистачка, която е няма. Приказлива афроамериканка. Застаряващ художник гей. Тайнствено водно същество, хибрид между човек и риба, уловено в река Амазонка. Почитано като Бог, но принизено до научен експеримент. Руски шпиони. Американски садист. Необичайна любов.

Всички тези ключови части от филмовия пъзел на "Формата на водата" (The Shape of Water) биха могли да се подредят в абсолютен абсурд, но за щастие са събрани в една покоряваща киноприказка от мексиканския магьосник Гийермо дел Торо.

Режисьорът ни поднася един красив и мелодичен шедьовър, отличен със "Златен лъв" на 74-тия фестивал във Венеция, номиниран за 7 награди “Златен глобус”, който несъмнено ще атакува наградите "Оскар".

"Приказките се раждат в сложни времена, изпълнени с тревоги – когато усещаш, че надеждата е изгубена - споделя Дел Торо. - Направих "Формата на водата" като противоотрова за цинизма. Струва ми се, че когато говорим за любов – когато вярваме в нея, – ние вече го правим с нотка на безнадеждност. Но любовта е истинска – наистина съществува! И подобно на водата е най-нежната и най-могъща сила във Вселената. Тя е свободна и безформена, докато не изпълни своя съсъд, докато не я допуснем вътре, в сърцата си.

Очите ни са слепи, но душата не е! Тя познава

любовта – независимо от формата, в която идва при нас…"

Режисьорът не се страхува да прави невъобразими смеси с елементи от фентъзи, трилър, готически романс, мюзикъл и в крайна сметка да сервира коктейл от естетическа наслада за сетивата.

Определено има някаква пътеводна светлина, която превежда този творец през дебрите, в които много други се изгубват. И именно заради това той впечатли силно и събра бурните овации на фестивалната публика във Венеция още с първото си участие в конкурсната програма.

"Винаги си усложнявам живота, защото никой от филмите, които искам да направя, не е лесен и обикновено не се вписва в ничии представи за "желана" история", признава Дел Торо.

Светът на главната героиня Илайза, изиграна от Сали Хокинс, е тих, изпълнен с нежни мисли и изчислена до секунди рутина. Нейният съсед е талантлив художник (Ричард Дженкинс), притискан от новото време и самотата си. Той търси сродна душа, но среща тесногръдие.

Мястото, където се труди Илайза, е енигматично - там най-бляскавите умове на нацията търсят отговори на всякакви въпроси, за да изпреварят в технологичния напредък останалия свят. Най-даровитият сред тях обаче е руски агент, който се оказва по-верен на дълга си към науката, отколкото към страната си. В неговата роля се превъплъщава Майкъл Щулбарг.

Редом до Илайза с парцала в образа на доблестната бърборана Зелда зарежда с настроение безкрайно харизматичната носителка на "Оскар" Октавиа Спенсър.

Дъг Джоунс пък за пореден път оправдава възложеното му от Дел Торо доверие като Съществото, а на неговия мъчител вдъхва отблъскваща арогантност актьорът Майкъл Шанън.

Животът на Илайза се преобръща, когато под романтичния ритъм на

най-великата сватовница - музиката,

тя и то се влюбват. И двамата са непринудени и чистосърдечни в сближаването си, от първия момент те общуват, без да имат нужда от думи, а само от доверие, чистосърдечност, нежност, танц и... варено яйце.

В момента, в който животът и безопасността на необичайния любим на Илайза биват застрашени, героинята се решава на дързък ход и с помощта на своите приятели предприема спасителна мисия.

"Действието на филма се развива през 1963 година, но това е филм за днешния ден… - разяснява режисьорът. - Изборът, пред който сме изправени днес – в мислите ни да властва страхът вместо любовта, ще ни доведе до тотална катастрофа. Любовта е най-голямата сила на света.

Няма как и “Бийтълс”, и Исус

да грешат

на една и съща тема!"

Покоряващата уникална визия на Дел Торо бива обогатена и от усета за красота на оператора Дан Лаустсен. Музикалната омая, която превежда през наситената с емоции приказка, пък е дело на френския композитор Александър Деспла.

Кинотворбата на мексиканския режисьор е опияняващ шедьовър, който

по фантастичен начин "обезформя" зрителя

- кара го да се разтвори в море от наслада и да се влее... да стане част от могъществото на любовта. А в нейната велика безпределност няма нищо абсурдно.

Редовната премиера на "Формата на водата" у нас ще бъде на 12 януари.