Замислих се днес около един факт. Без да се напрягам да си спомням всичките, спокойно мога да посоча 6 или 7 млади човека, под 30 дори, които оживяха пред очите ми благодарение на т.нар иновативни медикаменти в последните 5 години. Такива, които Касата плащаше до сега, независимо, че са още в процес на изпитание.

Самият аз не съм в отвъдното, благодарение на медикамент, който преди по-малко десет години беше иновативен, сега не знам каква ще му е съдбата. И вярвайте ми, независимо, че не съм беден човек, точно тогава ме бяха застигнали такива неволи, че можеше и да не мога да си го позволя.

Преди да клекне съвсем, човек спира да работи, издухва си спестяванията по какви ли не изследвания, "приятелите" дават заден ход, а институциите го слагат в графа "ненадежден" и гуд бай!

Пак без да се напрягам, мога да изброя поне двадесет медикамента, заплащани от същата тази Каса, които са абсолютна пунта мара, а струват една шапка пари. Само казвам Предуктал и млъквам. Но там и дума не може да става да се пипа. Ако, разбира се, тези 25 милиона са проблем, а причината не е другаде.

Хайде, аз не съм толкова надежден източник, все пак около мен има голяма концентрация на болни хора, освен това какво съм допринесъл за обществото след прескока на трапа? Написал съм две книги и съм излекувал няколкостотин души? Това, да речем, не оправдава напълно моята част от милионите, пък и съм на петдесет години вече, но и един млад човек в град или село да се спаси, това не си ли заслужава? Този млад човек може да е новият Дебелянов или Джон Атанасов. Срещата със смъртта възпитава други усещания у човека.

Има изостанали местности у нас, сглобете няколко халета, бе Цветанов, па няколко камерки от цистерни стари, па ги изгорете тези онкоболни, да не създават проблеми. После пенсионерите, накрая децата с увреждания и работата ще потръгне! Да не си политик в Гърция, та толкова се ослушваш!

*Oт фейсбук