l М. Х. работил с медици от различни болници

l ГДБОП разследва и други групи

Магистър-фармацевт от Сирия, но с български паспорт е организаторът на схемата за пране на пари чрез реекспорт на лекарства, разбита от ГДБОП и прокуратурата в петък. Полицията се е занимавала с него и преди, но за други престъпления.

7 души ще бъдат обвинени за документни престъпления и пране на пари. Задържани са за 72 часа с постановление на прокурор. Очаква се в понеделник специализираният наказателен съд да реши дали ще ги остави в ареста.

Преди време сириецът М.Х. работил в столична аптека. Роднините му също са свързани със здравеопазването. Създал контакти в болници и познавайки пазара на лекарства, той изградил стройна структура, която включва търговци и доктори, за да се снабдява с различни медикаменти, които на Запад струват до 4 пъти по-скъпо, включително и за лечение на онкоболни.

Лекари, включително и управители на болници му продавали илачи, платени от здравната каса за пациентите им. След това стоката е оставяна в склад, преди да потегли за Европа.

Над 20 души са разпитвани в ГДБОП след арестите на обвиняемите. Имало и пациенти, на които по документи са изписвани лекарствата. Хората обаче били категорични, че не са ги получавали и дори не знаели, че страдат от болестта, която се лекува с тях.

Една от аптеките, която е проверявана от разследващите е в Сливница. Собствениците ѝ имали лиценз и за склад на едро. Във въпросната аптека и преди били констатирани нарушения при продажбата на лекарства. Магистър-фармацевтът от Сирия бил неин управител преди няколко години.

Специалното звено в ГДБОП, което работи по здравеопазването, разследва още няколко случая с паралелен износ на лекарства.

В събота от прокуратурата и МВР разкриха подробности за акцията, проведена в 4 града, по време на която са проверени над 60 аптеки, болници и офиси. Лекарства за десетки милиони левове, подготвени за реекпорт, са иззети от разследващите. В банкови трезори, наети от двама от обвиняемите, са открити над 450 000 лв. Само за година групата изнесла от страната 80 млн. опаковки лекарства.

Проф. Илко Гетов: Да се отнемат правата на лекарите от схемата

Промени в закона за лекарствата ще ограничат незаконния износ. Те са подготвени от екипа на проф. Николай Петров, но още не са приети

ЙОАНА РУСЕВА

На лекарите, замесени в престъпната схема за реекспорт на скъпи лекарства, още в понеделник здравният министър да отнеме правото да упражняват професията си, поиска проф. Илко Гетов, шеф на Българския фармацевтичен съюз.

“От 2014 г. сигнализираме институциите за незаконния паралелен износ на скъпи лекарства. В същото време от средата на юли седи нов вариант на Закон за лекарствата в хуманната медицина, с който може да бъде спрян този износ”, каза още той.

Законовите промени бяха предложени от бившия здравен министър проф. Николай Петров през лятото. Те предвиждат при липса или недостиг на медикаменти от позитивния лекарствен списък да се забранява износът им.

Идеята е да се върне и функцията на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) като контролиращ орган. “Сега

ИАЛ са като

пощенска кутия

Някой ги осведомява, че има намерение да изнася, без да е ясно кога. Те събират тази информация, но нямат законова възможност да реагират по някакъв начин”, обясни за “24 часа” проф. Гетов.

С новите предложения крайното решение отново ще се взема от ИАЛ. Тя ще разполага с 5 дни след постъпване на уведомление за износ, в които ще трябва да издаде заповед за ограничаване. Решението ще се взема след справка в ограничителен списък, който ще се прави от агенцията, МЗ, здравната каса, Съвета по цени и реимбурсиране и фармацевтичния съюз. В него

лекарствата ще

се разделят на

няколко групи

- такива, от които има запаси и могат да се изнасят, такива, за които е установено, че липсват, и такива, чиито количества към момента стигат само да покрият нуждите и не бива да се изнасят. Ако агенцията не направи възражение в дадения срок, медикаментите ще могат да се изнасят.

Проверките, които ще определят статута на едно лекарство в ограничителния списък, ще се правят само когато има забавяне или отказ от страна на търговец на едро да изпълни заявки за конкретен медикамент на пет аптеки в рамките на месец.

Промените задължават притежателите на разрешение за употреба и производителите

да поддържат

количества с 30%

повече от

необходимото,

за да се разреши паралелният износ на това лекарство, търговците на едро пък тряба до 10-о число на месеца да дават информация за наличните количества, обясни проф. Гетов.

Според новите разпоредби ИАЛ трябва за 6 месеца да създаде електронна платформа, с която да се събира информацията за лекарствата. “По този начин работят и в други страни- членки на ЕС, като Белгия, Холандия, където всеки може да види кое лекарство следващите 3 месеца ще липсва, защото има производствен проблем или е станало нещо друго”, обясни проф. Гетов.

Промените обаче са атакувани от търговци, които поискали проектът да се разгледа от Съвет за административна реформа, обясни шефът на фармацевтичния съюз. Миналата седмица оттам е дадена зелена светлина за законопроекта.